ГЕОРГИ МАРКОВ

ГЕОРГИ МАРКОВ – ПОГЛЕД ОТЛЯВО


(ОПИТ ЗА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА ЕДИН МЪЧЕНИК)



Изминаха повече от тридесет години от момента, когато талантливият писател, драматург и журналист Георги Марков , не успял да навърши и 50 години, бе убит подло насред Лондон от неизвестен екзекутор. Логиката неумолимо подсказва кои са инициаторите и изпълнителите на този нечовешки акт и как същите успяха да заличат следите си и да спъват и до днес съдебното дирене. Не може да има и капка съмнение, че това са бившите властници на България, безжалостно разобличени и подиграни от писателя-беглец в неговите “Задочни репортажи”.

Горепосоченият факт определи и гледните точки, от които неговото творчество бе анализирано, оценявано, приемано и критикувано. Считам, обаче, че все още не напълно е разбран духовният мир на твореца или той е съзнателно изопачаван.

Тезата, която по-долу ще се опитам да защитя, за доста хора ще изглежда абсурдна и неприемлива – въпреки това, разчитам на трезвия разум и очевидноста на фактите.

Предполагам, че името на Георги Марков все още не е напълно забравено. Може би дори има още живи съвременници, които си спомнят с трепет ярките му “Задочни репортажи” по радио Свободна Европа и Дойче Веле. Вероятно има и граждани, които четат и “Жените на Варшава” или “Портрет на моя двойник” и “Покривът” или мечтаят да видят на сцената някоя от трогателните му хуманни пиеси.

Повече от тридесет години след неговата смърт около него витаят чудновати предположения, обвиняват го в съпричастност към ДС, обявяват го за предател и шпионин, ляво настроената културна общественост прави всичко възможно личноста му и творчеството да бъдат забравени, приятелите му също мълчат двусмислено.

На какво се дължи всичко това? Явно неговите осъзнати и неосъзнати врагове са постигнали целта си – още малко време и той напълно ще бъде забравен, ако не се появи някоя авторитетна глава, литературна, политическа или каквато и да било, която да го защити.

Считам за излишно да опровергавам безпочвените слухове за “агент на разузнаването” или на ДС, както и обвиненията в предателство на интересите на България. Целият живот на Марков- ако се запознаете по-подробно с биографията му – а най-вече неговата трагична гибел доказват неоспоримо кой е имал интерес да го премахне от политическата сцена. Никой друг, освен управляващата болшевишка власт, стиснала като с клещи безправния народ...И тя го унищожи!

Следва да изясним сакралния въпрос: какво проповядваше Георги Марков, срещу какво се бореше, какво бе неговото верую, неговият идеал? Отговорът е даден във всичките му произведения, в есетата му, в романите и пиесите му. Само с няколко думи ще кажем: за истината, за справедливоста, за свободата. Тези морални категории той отстояваше с неповторими убийствени сарказми, (в Задочните репортажи), с тях венчаеше своите герои, фабулираше романите и пиесите си.

В есето си “Новогодишни фантазии” той бленува: “...сутринта, когат се събудим, ще намерим светът прогледнал,освободен от стари или нови заблуди, захвърлил завинаги всичко, което стои извън територията на разума- злобата, омразата, зависта, суетата, лакомията, славолюбието и така нататък...” Мечти на един безумен наивник, които, обаче, той бе поставил в основите на творчеството си.

Кои са неговите герои? Това са именно борци за такова идеално общество, за свят без неправди и злоба. И винаги те са жертва на обезумяла, търсеща наоколо несъществуващи врагове, власт, която ги унищожава.

Не бива да премълчаваме къде авторът вижда мечтания строй- да изкажем открито онова, което стряска демократичните му изследователи – това е комунизмът! Още в първия си роман “Мъже” героят се изповядва: “ ...комунизмът е съдържание на нова нравственост. Тая чудна, многозвучна, несметно богата и незчерпаема хармония на обществото.” Някои вероятно ще видят в тези думи само притворност, докарване пред властоимащите, за да може романът да премине бариерата пред издателството, но по-нататъшната съдба на писателя потвърждава неговата искреност. Той дълбоко вярва в реформацията на болшевизма и превръщането му в “комунизъм с човешко лице”, посреща с нескривана радост и надежда чехските събития и “кадифената революция”, надявайки се същата да проникне и у нас.

Не бива, обаче, да объркваме понятията. Комунизмът като философско учение, като политико-икономическа доктрина няма почти нищо общо с съветския болшевизъм, присвоил си превзетото наименование “реален социализъм”. Нека да разгърнем есето “Биография на властта”, където със отчайваща правдивост описва как се прилага той в България. Г.Марков разделя комунистите на четири категории:

Комунисти – идеалисти

Комунисти – съветски агенти

Комунисти – приспособленци

Случайни комунисти

Мисля, че не може да има никакво съмнение кой и как управляваше България 50 години, какви са резултатите от това управление, колко са истинските комунисти- идеалисти и не е ли необходима свещ за да ги намериш...

Нека сега да видим срещу кого се бореше смелият изгнаник от родината. Това са всички ония подлеци, наметнати с червената тога на недосегаеми, които държеха в ръцете си съдбата на всеки гражданин от люлката до гроба, определяха бита му, местоживеене- то, работата, вкусовете му,свободата, надничаха в душата му и мислите му – всичките тези незабравими , често полуграмотни партийни секретари, директори, председатели, охранени и самодоволни местни и по-висши служители. Той осмиваше казионните чествувания, кухите хвалебствия, информационното затъмнение, едностранчивата култура политика, изкуствените герои и знаменитостите-еднодневки. Какво ли не осмиваше той в нашата жалка действителност! Имаше ли едно нещо положително тогава? Но нека да добавим: той никога не си позволи да обиди българския народ, българския труженик, работник или земеделец. И в книгите си той проявяваше своето уважение към тях – те бяха винаги неговите положителни герои.

Би ли могъл който и да е, както и да е политически оцветен, да оспори неговата позиция? Да защити онази потънала в самодоволство власт и нейните носители? Би се оказал в положението на безнадеждно изкопаемо.

Една особеност в творчеството на Г.Марков е фактът, че никога не си позволи да ругае или подиграе с партизанското движение, както често това правят някои скорострелни съвременници. Той бе дори избран да напише сценарий за филма “На всеки километър”, едно по същество приключенско , забавно произведение. Далеч съм от мисълта да одобрявам тази самоубийствена кампания, вдъхновявана от безспорните престъпници Георги Димитров и Васил Коларов. По тяхна заповед през есента на 1943 година стотици младежи, предимно ученици, излязоха в Балкана без зимни дрехи, без осигурена храна, без подслон и дори без оръжие! А какво е партизанин без оръжие? Предполагам, че двамата московски ръководители са били заблуждавани от своите резиденти в България за истинското положение в страната , където това движение не бе нито масово, нито популярно. Отношението на Марков към партизанското движение най-добре личи от повеста му “Санаториумът на д-р Господов” от която по-късно разработва и пиесата “Архангел Михаил”, за съжаление непубликувана в нашата страна.

Георги Марков не е привърженик на активната борба. Неговите герои не се борят нито с оръжие, нито дори със слово – те отстояват своето верую само чрез труда си и дейноста си в обществото. Сред тях липсват активни антикомунисти - появява се затова пък някакъв фанатик-комунист, който движи действието (“Покривът”) и идеалисти-комунисти, низвергнати от собствената им партия. В живота си писателят също не участвува активно в политическите борби. Той се мъчи по всякакъв начин да остане независим, не се включи в нито една емигрантска организация, с каквито изобилстваше Западна Европа. В есето си “Позицията”той казва: “Позицията –ляво, дясно или средата –идва да те задължи, да те принуди, да те прикове и може би да те осакати. Кой е казал, че в едната посока в живота има повече смисъл, отколкото в многото посоки?” И по-нататък продължава: “Ти много губиш от това, че нямаш позиция. Просто всеки те смята че си там, където не си”.

Страно е, че писателят не осъзнава, че борбата срещу извращенията, корупцията и пр. извращения е също позиция и то здраво бронирана – но...войнът е сам. Няма подкрепа от никъде.

Последствията от това поведение дават отражение веднага след убийството му през 1978 г. Следствието по делото не е все още завършено. Нито една организация, движение или партия не се ангажират с наследството на писателя и неговото реабилитиране-защото срещу него е започната мръсна кампания. Той е обвинен, (не официално, разбира се) че като агент на Държавна Сигурност (а същевременно и на чужда държава), е станал обект на посегателство, понеже е разполагал с поверителна информация. Въпреки че двама президенти на Р.България почетоха паметта на Марков по подходящ начин, държавните органи действуват по разкриване авторите на престъплението без никакво желание и амбиция. Българският чадър скоро ще бъде пратен в прашасалата архива.

Както можеше и да се очаква, комунистическата партия и нейната наследница БСП , несъобразявайки се с действителноста, отчаяно се нахвърлиха върху личноста и делото на Марков. За първата това е напълно в реда на нещата: той отправи по неин адрес страшни обвинения и подигравки, но за реформираната Българска Социалистическа Партия това отношение е непонятно. Тя свали от власта най-корумпираните и всячески изложени свои членове, обяви се за демократични промени и за членство в ЕС – т.е. тя мълком се съгласи с всички критики изнесени в Задочните репортажи! Тогава? Каква е причината за това упорито отрицание? Единствен, доколкото ми е известно, в писмо до вдовицата на Марков – Анабел Маркова – журналистът Стефан Продев съобщи, че е направил предложение до Международната Организация на Журналистите (МОЖ) да бъде награден Г.Марков (В-к “Дума” от 16.04.1991), а също така и да се издаде сборник с неговите произведения. Той добави, че високо цени публицистичния му талант. Къде са днес неговите колеги с ляви убеждения? Да не би да чакат второ реформиране?

Обясненние на този срамен факт е само едно: БСП не се е реформирала напълно и това е привиден “маньовър” за лековерните...

Ще завърша със следния призив: Георги Марков е фигура, около която могат да се обединят всички демократични формации в България (разбира се, вкл.БСП). При толкова много противоречия във всички области, той може да стане – нечуван случай у нас – герой, заслужаващ всеобщо удобрение и уважение. Нека отговорните политици помислят за тази уникална възможност!



Павел Ангелов

Председател на Сдружение

“Георги Марков-Скитник “

тел. 032/ 639-937

0898-893-629