понеделник, 3 октомври 2011 г.

В памет на Георги Марков

В  ПАМЕТ  НА  ГЕОРГИ  МАРКОВ 

  На единадесети септември ще се навършат точно 33 години от  убийството и смърта на именития писател, журналист и драматург, гордоста на българската демокрация, Георги Марков. Грубо, подло и жестоко бе отстранен най-силният и талантлив критик на авторитарната партийна върхушка, обсебила с противочовешки идеи и насилие цялостното управление на народ и държава, превърнала човека в  безправен роб, а културата му в някакъв безличен сурогат по чужд образец.
  Справедливоста изисква да не премълчаваме  идейната същност на Георги Марков. Младоста и съзряването му като личност протичат изцяло в епохата на  “градеж” на социализма у нас. На девети септември той е само на петнадесет  и в последвалите  младежки години  плаща своя данък на опиянението на един вплетен в противоречия след-военен възход. Повален внезапно от “жълтата гостенка” прекарва не малко дни по санаториуми, но  успява да завърши  политехниката като инженер. Талантът му на писател избуява и създава първите си разкази, изпълнени с възторг  от “новите” хора ! На тридесет години той вече е утвърден автор и е приет за член на СБП- нечувано признание!
  Вече зрял писател, Марков постепенно разбира, че между идеите и живота има огромна пропаст, че човекът е живо същество а не  бездушен механизъм, който може да се управлява като робот. Сътворява няколко пиеси и романи, които се отдалечават значително от схемите на приетия т.н . “социалистически реализъм”, като представя героите си  като личности  а не кукли с сухи идей. При тези обстоятелства неминуемо е разногласието с Политбюро на управляващата партия. Тя не позволява реализация  на пиесите му,
критикувайки го остро за дребнотемие и упадъчно западно влияние. В резултат Георги Марков е принуден да напусне България през 1968 година и да се озове в Англия, където с много трудности, непознаващ езика, за десет години успява да  наложи името си.   
  Като емигрант, осъден от държавата за бягство, в течение на две години започва да чете по радио “Свободна Европа” своите  съкрушителни Задочни репортажи, които разкриват с безпощадна яснота действителноста в една фактически поробена България. Репортажите обхващат  цялостния живот в страната: икономиката, подчинена на чужди интереси, културата, ръководена почти изключително от хитри приспособленци, често и полу-грамотни, административния и съдебен произвол, празнуването на националните празници, правораздавенито  и пр. и пр. Спокойно може да се твърди, че интелигентната част от българското общество, зажадняла за истина,  слушаше с затаен дъх “репортажите”.  Те  засягаха особено ръководителя  Тодор Живков  и  направиха много за събуждане духа за промени и съпротива срещу власта.
  Тук трябва да направим едно важно уточнение. Въпреки своите крайно духовити и саркастични репортажи, Марков не си позволи нито веднаж да се подиграе с партизанското движение, по-точно с неговите невинни млади жертви, които  уважаваше за тяхното себеотрицание и идеализъм  и обвиняваше  единствено  извънграничните ръководители Димитров и Коларов .
 Марков не се присъедини към никоя емигрантска организация, запази независимоста си от партийните влияния, не си позволи никога да призовава към насилнически действия, към неподчинение или бойкот. Той разсъждаваше държавнически. Неговият идеал бе този на Дубчек: “комунизъм с човешко лице”,колкото и да бе парадоксален. Той не си позволи никога да ругае българския народ, българския селянин или работник. На Русия гледаше с уважение.
  След  падането на комунистическата власт тя бе призната С ЗАКОН за престъпна. Самите й ръководители се отказаха от нея и я преименуваха- макар и доста от тях привидно! Марков се бореше именно против тази престъпна власт, против извращенията, за право и справедливост, за човешка демокрация. Тя, обаче, не прощаваше никому, дори и да беше съвсем невинен. Намери наемни убийци и го ликвидира в сърцето на Европа –Лондон – на  9 септември 1978 г. само на 49 години с прочулия се в цял свят Български чадър. С болка твърдя, че в този момент България изгуби един бъдещ всепризнат президент.
  Днес, 33 години след неговата смърт, се запитваме: защо го забравиха неговите колеги писатели, драматурзи, артисти, цялата настояща интелигенция? Нали не от завист, че той бе неподкупен, честен, даровит, смел, прочут..и че заплати с живота си  своето човеколюбие? 
  Привършвам с апел: ако все още се намират български патриоти с повечко пари нека подкрепят идеята, приета от Пловдивския Общински Съвет още през 2007 г. да се построи паметник на безспорния национален герой Георги Марков. Нека се обадят на Сдружение Г.Марков – Скитник-Пловдив- тел.032 /639-937  и заявят своето съгласие. Имената им ще бъдат гравирани в паметника!
                                                              
                                               Павел Ангелов – Председател Сдружение
                                                  Георги Марков – Скитник- Пловдив           

Няма коментари:

Публикуване на коментар