неделя, 20 май 2012 г.

Скандалът около Гюнтер Грас

В медийте се развихри скандал около последното "стихотворение" на нобеловия лауреат, германския писател Гюнтер Грас: "Това, което трябва да се каже". Стихотворението може да се прочете в електронното издание "Либерален преглед" на Златко Енев. Скандалът е предизвикан от израелските интелектуални среди, според които стихотворението дъха на силен антисемитизъм, от какъвто Грас страдал още от младоста си като сътрудник на фашистките SS отряди. Действително писателят като 17 годишен е бил известно време-към края на войната-член на отрядите, но няма като такъв никаква дейност. Той самият се е отрекъл от този позорен факт като грешка на младоста си и с цялото си зряло творчество доказва своята принадлежност към  демократичните принципи.За сведение, сред общественоста минава за левичар. Но да се върнем към основната тема.
  В своето, неизвестно защо наречено "стихотворение" ,в бял стих  Грас засяга болезнената тема за отношенията Израел-арабските страни. В най-общи линий той предупреждава че израелските националисти могат да се изкушат да нападнат Иран- "като право на първи удар"- с ядрено оръжие заради подозренията  , че тази арабска държава в момента усвоява ядрени технологии. Той изтъква, че е мълчал досега, защото немският народ е обременен с миналото си, но вече му е дошло до гуша да лицемери-имайки предвид чувствителноста на Израел към всяка критика на своята политика,  таксувайки я за проява на антисемитизъм. Той се плаши от факта, че Германия, под форма на репарации, ще достави на Израел една подводница, която ще може да изстрелва ядрени ракети. В  заключение Грас призовава международен контрол и на двете сили-Израел и Иран- на тяхната военна подготовка, " за да се помогне на района, ОКУПИРАН ОТ БЕЗУМИЕ"
  Така както аз съм прочел и разбрал "стихотворението" то не съдържа никакви обиди към никоя страна, а само призовава към бдителност и контрол на евентуалните БЕЗУМЦИ в региона.
  Как се посрещна това навременно и напълно резонно предупреждение от общественоста в Европа и Израел? Израелските дипломати и медии раздуха неимоверно призрака на антисемитизма, като обвиниха Грас за неизличим SS-овец  и  споменаха между другото и нашата крайно търпелива страна в същото провинение. Известна българска културна институция поканила в България някой си Шломо, който се проявявал като "еврейски антисемит", недолюбван в родината си!
  Едва ли е моя работа и моя специалност  да се бъркам в такива политико-литературни спорове, като "на всяко гърне меродия", но се чувствувам донякъде задължен да изкажа своите мисли като  бивш член на Българските национални легиони /СБНЛ/, понастоящем БДФ, обвинявани несправедливо в някаква степен антисемитизъм. Преди всичко откъде произлиза това повсеместно, световно, специално отрицателно отношение на някои лица към евреите? Повечето считат за първопричина съдбата на Христос, но нали той именно, евреинът, е създал най-човеколюбивата религия? И дали папите и католиците заради това са гонили евреите от Европа през средните векове? Затова ли бяха изгонени от Испания, прокудени по целия свят, жертви на гонения и погроми векове наред?
  Факт е, че еврейският народ е надарен с значителни таланти повече от останалите народи. Това се доказва с постиженията му в всички сфери на живота. В повечето държави евреите са по първите места на управлението , на икономиката, на изкуството- тези места изискват безспорни качества. Липсват там, където се изисква чисто физическа сила, мускули, не особен  ум./ Изключенията са много, но те само потвърждават казаното по-.горе/. Намирайки се по този начин винаги по върховете на власта и между богатите класи, те неминуемо предизвикват зависта на посредствените и онеправданите, на обикновените хора и последствията от това са очевидни. Дори Шекспир плаща данък на такива настроения.
 При възраждането на идеята за държавност в края на 19 век и нататък, евреите успяват да устроят своя държава, като показват нови, неизвестни досега качества: смелост, издържливост, организационни умения, твърдост на убежденията - и същевременно крайно чувствително честолюбие и нетърпимост на чуждо мнение. В случая с Г.Грас е просто некултурно да го обвиняват в антисемитизъм и да не го пускат в страната си- а претендират за демократичност!  Като по-интелигентни от своите съседи-палестинците- израилтяните са длъжни да намерят начини и проявят разбиране към чувствата им- божем те заеха тяхна земя! И справедливо е тяхните намерения също да подлежат на международен контрол, защото може да се появят безумци, които да превърнат тази райска земя в пепелище.
            май 2012                                                               Павел Ангелов-Пулиев  

Няма коментари:

Публикуване на коментар