Годишнина

                          НЕОБЯСНИМА  И  СРАМНА  ЗАБРАВА

  На първи март 1929 г. в София се ражда известният на всички по-възрастни български граждани  борецът за демокрация и  свобода   Георги Марков.  Съдбата го дарява с неподражаем талант на драматург,  писател и  журналист, който смело изобличава недъзите на тогавашната власт. Тя, обаче, не можа  да  понесе неговите критични  пиеси и го принуди да напусне България през 1969 г. в разцвета на своята  творческа  биография. Въпреки многобройните предупреждения  Марков продължи  по  английските  и немски  радиостанции  да  бичува  с  впечатляващ сарказъм  проявите  на  Живковото самодържие  с знаменитите си  “Задочни репортажи”,  посрещани  като откровения от  зажаднялата за  за свобода  българска интелигенция. Накрая  органите на Държавна  сигурност, по поръчка , несъмнено, от най-високо място, изпратиха наемен убиец в Лондон, който с  оригинално оръжие – станало известно  във света  като “български чадър” -  туриха край на живота на твърдоглавия  правдолюбец. Това стана на 11 септември 1978 г.

   Преди да продължим трябва да кажем няколко думи за идеите и политическото верую на Марков. Той не бе член на БКП нито на някоя друга легална или нелегална партия. Близоста му с няколко важни лица от управляващия “елит” му беше необходима за да бъде запознат с методите и духовните образи на властвуващите, които по-късно щеше да критикува. Неговата пълна независимост от  всякакви политически течения, структури пр. съставляваше най-голямата му ценност и сила. Може само да се предполага, че в своята младост е бил под влияние на леви идеи, защото почти всичките му герои са идеализирани  бивши или млади  комунистически адепти, вярващи сляпо или борещи се за   възможната, но непостигната правда.  

   След  убийството целият културен свят бе потресен. Следствените  действия  от Скотланд Ярд не можаха да открият  нито извършителите, нито подбудителите. От българска страна  след  10 ноември 1989 г. също бяха направени опити  - в повечето случаи  само  привидни-  за помощ  на следствието,  но   тайната бе успешно забулена  и такава е и до днес.

  През 2005 г. журналистът Христо Христов отпечата  уникален труд- “Убийте скитник!”, в който разкрива с  пълнота  освен структурите и дейността на  Държавна Сигурност  също така  биографията и  живота на  нейната  неоценима жертва Георги Марков.  Той  се порови в архивите на тайните служби и разкри, че досието на жертвата  със псевдоним “Скитник” е старателно прочистено и  унищожено и дори посочи виновните служители. Единият от тях се самоуби, а вторият бе осъден  с лека присъда, която и не излежа докрай.

  През лятото на 2006 г. в Пловдив, по инициатива на група интелектуалци, се създава  Гражданско сдружение  Георги Марков-Скитник, което си поставя задача да популяризира името и дейността на именития писател, борец за  правда и свобода и убит  подло и жестоко от органите на тогавашната комунистическа власт.  Управилният съвет на дружеството са:  Председателят инж. Павел Ангелов и зам.председателите г-н Любен Марков  /братовчед на Марков/ и  Людмил Попов – журналист. Членова са поетът Йордан  Русков, адвокатите Камен Георгиев, Любомир Тодоринов  и  Страшимир Дочков,  литераторът Марин Кадиев, Методи Ковачев  /син на земеделския водач Йордан Ковачев/ и още  няколко известни пловдивски личности.

  Сдружението е регистрирано в Пловдивския окръжен Съд  с решение от 13.11.2006 г. и от Мин. на Правосъдието на 19.02.2007 г.

  Сдружението развива плодотворна дейност веднага със своето създаване: организира няколко публични събрания със участието на едно от тях на  известния автор Христо Христов, на  Любен Марков, на  Димитър Бочев и първият издател на “Задочни репортажи” Йосиф Загорски, сезира Общинския Съвет със предложения за увековечаване паметта на  писателя, прави своебразна анкета сред зрителите на “Сцена на кръстопът”  доколко същите познават драмите на Г.Марков и пр. инициативи. Най-значителното постижение е  Решение № 414 от 13.09.2007 г. на Общинския съвет на Пловдив да се построи ПАМЕТНИК  на Г.Марков със средства на Сдружението! През същата година Сдружението издава в хиляда екземпляра брошура от 32 стр. за живота и личноста на Г.Марков, която се разпространява безплатно!  

   Неочаквано, въпреки горните успехи, през пролетта на 2008 г. двамата подпредседатели на Сдружението  Л. Марков и Попов, по свои  неясни съображения,  напускат постовете си и по този начин замразяват  дейността на Сдружението. Предполага се, че  Л.Марков прави това от ревност, защото  счита, че само той има правото да представлява своя именит братовчед, а Попов има  неосъществени меркантилни съображения!

  Днес, след  дълго мълчание и десетилетия  безвремие, през което името на бореца за правда,  националният  будител  и съвест на културна България  във  епохата на  мрачния тоталитаризъм   Георги Марков/ това е самата истина!/ , е почти забравено и неизвестно на младежта и  новоизникналите творци,  Сдружението  прави опит да  го възстанови. Съвместно със  Съюзът  на независимите български писатели  е изготвен МЕМОРАНДУМ   до всички български  медии- периодика, електронни програми и др.- до всички държавни институции- Президентство, Мин. Съвет, Народно Събрание и отговорни министерства- до всички творчески съюзи- на писателите, на филмовите дейци, на артистите и т.н. и т.н. В този МЕМОРАНДУМ се настоява да се увековичи името и дейноста на престъпно загиналия  герой, да се изучава творчеството му, да се издават  романите и играят пиесите му,  да се довърши следствието за убийството му и др. подобни мероприятия. За съжаление, нито един вестник не помести меморандума, нито една медия не го спомена, никоя държавна институция не даде подобаващо становище а само бледи формални отговори. Някои дори не си направиха труда и да отговорят, като напр. Президентството или Мин. Съвет. Да не говорим за творческите съюзи, които са  люлката на творчеството му! Как може да се окачестви подобно отношение?  Само с долнокачествена ревност  и дори завист към известноста на Марков, а той заслужава поне уважение и дълбока  скръб за  ранната му смърт. Колко български писатели са загинали поради своите идеи?           

   Не се намери и един  по-значителен партиен  и държавен ръководител или   обществен деец , разполагащ със повече  материални средства за да подкрепи идеята за направа паметник на Марков  съгласно решението на Общинския съвет на Пловдив. Всички те бяха призовани да сторят това чрез МЕМОРАНДУМА, но не се отзоваха!  Нека да припомним, че Г.Марков не бе член на никоя партия или идейно ангажирана организация- той бе олицетворение на самата независимост от каквито и да било структури, предвзети идеи, ръководства или управници. И този факт каточели определи и настоящата му съдба- да бъде отритнат и забравен от всички! От всички, които считат, че идеите служат на интересите а не обратно.И това е срам  за нацията!

  Крайно време е да почетем достойно паметта на  този герой!

            26.02.2013                                                                     Павел Ангелов

  

поглед от ляво - Г.Марков

До м-ра на отбраната

                                             ДО  Г-Н  МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА

                                                                      СОФИЯ

                                                                        

                                              Копие:  В-к  “ПРЕСА” – СОФИЯ 

  Уважаеми  Господин Министър,

  Преди няколко дни прочетох в българската преса, че при погребението на ген. Владимир Тодоров на 28.12.2012 г. е взел участие военен оркестър в памет на починалия. Във връзка с тази проява на несъмнена почит към делата на гореказания генерал МОЛЯ да ми отговорите на няколко въпроса:

  1. Известно ли Ви е , че ген. Тодоров е осъден от Върховния Съд през 1993 г. на 10 м. затвор, заради унищожаването  досието на  именития  български писател Георги Марков? И че  спрямо същия в качеството си на н-к ПГУ на ДС има огромни съмнения- макар и недоказани- че е участвувал и организирал неговото убийство?

  2. Известно ли Ви е , че Георги Марков е световно известен автор на  изключително впечатляващи  “Задочни” репортажи срещу управлението на болшевишката върхушка  на България под върховенството на Тодор Живков?  И че тези репортажи представляват неоценим влог в българската литература и политика?

  3. Не смятате ли, че участието на Българската армия чрез нейна музика при погребението на ген. Тодоров  е груба провокация на отживели и отречени служители и привърженици на отречения от историята комунистически режим и в същност е една дълбока морална обида на цялата демократична общественост у нас?

  Уважаеми г-н Генерал,

Настоящето Ви пиша като Председател на Сдружение “Георги Марков-Скитнтик”, което си е поставило  благородната задача да осветли българското общество с делата на  тази изключителна личност,  достигнала степента на национален герой поради мъченическата си смърт.

  С настоящето изпълнявам  един  морален дълг към хилядите честни привърженици  на героя и към  българската история.

  Очаквам Вашия отговор.

   Със искрено уважение: Павел Ангелов-Пулиев- Председател .

ВОЕННО-ВЗДУШНИ СИЛИ
 Преди няколко дни пресата извести намерението на военното ведомство- чрез м-ра на отбраната А.Ангелов- да закупи няколко броя модерни бойни самолети-изтребители, които били необходими за отбраната на страната. Можели да избират между американските "Фантом"-F-16, F-18  или други подобни, а възможно било и самолетите да са "втора употреба"!?
  Горното съобщение повдига няколко въпроса: цената на машините, техният брой, обслужването и ремонта им и накрая- изобщо необходими ли са те на България?
  Разбира се, очаквам бурна реакция от страна на военното ведомство и близките до него  среди- та нали сме суверенна държава и следва да имаме възможност да защитим при нужда територията и народа си срещу евентуален нападател! Това е несъмнено така, но при съвременните условия за водене на война концепцията за въоръженията претърпява известни корекции. Оръжията не са вече само пушки и ножове, а страхотни машини за унищожение, натъпкани с електронни и автоматични устройства с  астрономически цени, които мога  да си позволят само много богати и могъщи държави. Колко държави в света притежават ядрено оръжие?  Колко имат междуконтинентални ракети? Колко могат да си позволят ефективна военна морска флота със самолетоносачи и ядрени подводници? За съжаление и модерните изтребители не са евтини, като цената им надминава стотина милиона долара! /По сведения от чуждия печат/. Да си представим тогава какво ще ни струва покупката дори само на няколко броя такива машини. Ще трябва да кажем сбогом на каквито и да била увеличения на детските надбавки, на заплатите, на пенсиите,  да се примирим с  недостига  на клинични пътеки в здравеопазването, на  ниските социални помощи и т.н. и т.н.И в името на какво всичко това? За да се задоволят амбициите на неколцина  заслепени и влюбени във пагона индивиди? Защото не е ли ясно на всеки, че прескъпите военни бисери като "Фантом"-и, "Миг"-ове и пр. ще бъдат  унищожени още в първите минути на една внезапна атака от неприятел както си стоят мирно по летищата? И не е ли ясно на всеки, че в такъв случай никой не ми могъл да се спаси благодарение само на смелостта и оръжието си? Гаранция за мирно съществуване понастоящем може да бъде единствено споразумяването по всички глобални въпроси на великите сили, включително и локалните конфликти тук и там по планетата. Въобразява ли си изобщо някой, че е възможно вече, българин да  вдигне отново щик срещу грък,  сърбин или турчин? А обратното пък  ще трябва да го постигнем чрез умна политика.

Какво да правим с паметниците на Съв. Армия?

 КАКВО ДА НАПРАВИМ С ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВ. АРМИЯ

   Повече от двадесет години  вече демократичната общественост не може да намери решение за съдбата на  позорните за България многобройни паметници на Съветската Армия. Издигнати по поръчка на шовинистичните ръководители на съветската държава,  следващи традицията на щестлавната Руска империя, тези чудовищни монументи заемат централните площади на  нашите по-големи градове, като внушават у населението погрешни исторически представи и обиждат, меко казано, националното чувство на българина. Лесно обяснимо е защо комунистическите управници с въодушевление ги построиха и обградиха с внимание, достигащо до обожание - защото именно съветските генерали ги поставиха начело на нещастната ни родина и ги поддържаха твърдо и настойчиво при всичките им начинания, дори и престъпни!
  След десети ноември 1989 г., обаче, истината не можеше повече да се скрива от обществото.  Противоречието с обективните исторически факти и   безспорното си за образования гражданин унизяване на българската държавност изискват тези паметници да бъдат по някакъв начин  дискредитирани. Най-сполучливият  начин е да бъдат изолирани в специализирани паркове, обаче поради своята масивност това се оказва невъзможно /само пловдивският Альоша тежи повече от сто тона!/. От друга страна трябва да се има предвид, че голяма част от гражданството все още не е узряло за такива мерки. Това са  бетонираните поддържници на стария комунистически режим, за които Русия, респ.  бившият  Съветски Съюз са по-мили от България! Колко още години трябва да им се обяснява, че интересите на българския народ и държава  не съвпадат с тези на Русия и дори си противоречат?
  Как да се справим с проблема? Предлагам следната мярка, вероятно  подлежаща на  приет Закон. ПРЕД СЪОТВЕТНИЯ ПАМЕТНИК ДА СЕ МОНТИРА МАСИВНА ПЛОЧА С НЕИЗТРИВАЕМ  ТЕКСТ  със следното примерно съдържание:
   "Този паметник не отговаря на историческата истина. Той е построен за да угоди на насилствения комунистически режим. България не е освобождавана от фашизма- такъв не е имало у нас. Съветската армия нахлу в България като ни обяви несправедлива война и нито един неин войник не е загинал на наша територия."
                                                                                  
                                                                               Павел Ангелов-Пулиев

Защо мълчат?

СКУДОУМНИ ВЪЗСПОМИНАНИЯ

Напоследък, по случай годишнина на 9-ти септември 1944 год., редица медиини коментатори се съблазниха от възможността да припомнят миналото време на "реалния социализъм" и по-специално да експонират последния наш нещастен държавен кормчия Тодор Живков. Трудно обяснимо е, защо мнозинството от тях представят личността му както и цялостното му управление в някакви  розови краски, умиляват се на демагогските му фрази и действия и  почти съжаляват за онази тъмна епоха на лъжа,  духовно /пък и често физическо/ насилие върху индивида, унижения и пълно икономическо подчинение на руски интереси. Да забравиш толкова скоро тези неща и да търпиш някакъв си селски кмет да провеси пред общината голям портрет на узурпатора с похвални слова за него - ни кара сериозно да се замислим. Що за журналисти и управници са тези хора? Ако действително считат, че онзи режим е бил по-добър от настоящия -те са безнадеждно изостанали безпросветни глупаци  и не заслужават дори да ги слушаме. Ако, обаче, с такава позиция целят да се харесат на  най-неграмотната част от народа макар и с лъжа -не заслужават ли нашето презрение? Възможно е и да има и трета категория-платени пропагандатори с неизвестно откъде дошли пари- обикновено те са и най-гръмогласни!...Бавно, с леки финтови стъпки те приспиват нашето внимание и постепенно ни внушават, че ако се върнат ТЕ, всичко ще тръгне по мед  и масло. В повечето случаи това са онези същи стари сътрудници на ДС със тайнствените псевдоними Димитър, Николай, Костадин и т.н. които още мечтаят за непресъхващата й гръд.
  Не ги слушайте, приятели. Миналото, каквото бе тогава, никога не ще се върне. А може би ще дойде и момент, когато старите грешници ще сведат глава и ще кажат: "Виновни сме, от глупост разделихме добрия ни народ на две половини-молим за прошка и извинение.Слушахме чужди философи и служихме на чужди и интереси- дано не е безнадеждно късно!"