лъжата

                                                    ЛЪЖАТА

  Може би съм закъснял  - с  десетина години – да си кажа мнението за  една  претенциозна книга с горното заглавие. Напоследък се издава толкова литература от  хора, отъркали се по най-различен начин о властта, че е невъзможно да я прочетеш навреме. Затова съм пропуснал и том  първи.

  И така, на въпроса. Търсих лъжата с любопитство,  обръщах страница след страница, ред подир ред, дума по дума – но не намерих нито нея, нита нейната противоположност- истината! Цели  465 страници г-н Тошо Тошев ме  въртя на шиш, качва ме на самолети, води ме в Германия и СССР, дори в Ирак,  черпа ме с  “Джак Даниелс” и хавански пури до припадък – и въпреки че надничах  навсякъде, врях се под креслата и  под масите на  Скай-Плаза и Радисън – никъде не видях и частица  от  тези екзотични цветя. Вместо това-нескочаема неразбория от безполезни разговори и срещи. Сигурно г-н Тошев ги бе забравил в огромното си бюро или ги пази за третия том на  автобиографичното си повествувание. Затова пък ме срещна с почти всички  действащи лица  на политическата ни сцена в  най-решителните години на прехода от социализъм    ( по съветски модел), към капитализъм . Като главен редактор на най-четения и  най-тиражиран всекидневник “Труд”  той е държал в ръцете си  козовете на   кандидатите  за власт партии и партийни водачи. От него е зависял  имиджа  на  всеки  политик и всяка платформа – как, кога и с какво ще бъде представен(a)  в пресата! Г-н Тошев владее  до съвършенство  тънкостите на занаята:  той знае точно кога и как  да  използв някаква  неуместна дума или деяние, да я  раздуе или скрие, кого да  защипе и кого да ухапе или похвали, но така, умно, полека,  че самия засегнат да не усети как го пързалят...Цветанка Ризова е убедена, че той е главният  виновник за свалянето на Костов и заместването му с Симеон. Разбира се, има и много други причини, но тандемът Тошев-Кеворкян  изигра главната роля за демонизирането на Костов и превръщането му в плашило. Сега историята се повтаря с Бойко Борисов- целта е и той да бъде дискриминиран до неузнаваемост и лишен от подкрепата на обществеността.

  Талантът на автора е извън всяко съмнение. Трогателен е начинът, по който разказва за страданията си около заболяването от цироза и неговото излекуване в Германия чрез трансплантация на нов орган. Под щастлива звезда е роден той, щом  е могъл да осигури десетки хиляди евро за подобна операция., и то не от собствения си  джоб. Още по-трогателна е самоотвержеността, с която се е отнесъл към шефа си неговият шофьор, дарил му половината си черен дроб!

   Благодарение на качествата си като организатор, писател, дописник и най-вече като главен редактор- който режисира поведението на най-четения всекидневник – г-н Тошев е търсен от всички политици. Те искат да получат неговото благоволение, неговото съдействие при осъществяването на целите им. А целите са ясни: власт по всички направления. Тази власт носи огромни преимущества, на първо място пари, после постигнати амбиции, доживотни привилегии,  интересен и богат живот...Те са готови на всякакви жертви: предлагат на  всемогъщия  диригент на общественото мнение  огромни суми. Тук вече завесата е малко приповдигната- съвсем малко – става дума за  шест-цифрени суми! Предлагат ги открито отговорни хора, подставени лица, председатели на консорциуми, фондации и какво ли не директори, имащи неограничен достъп до разни фондове. Споменато е  името на Иван Костов         ( черната овца), докато другите остават в сянка, но имената им фигурират като  спонсори, съидейници,  приятели, колеги и т.н. Огромно е количеството лица, с които Тошев се среща ежедневно и споделя с тях своите прогнози и препоръки. Най-съдечни и чести, обаче,  са срещите му с партийните ръководители на БСП. Той е в течение на вътрешно-партийните разпри, проблеми и решения, усеща се почти като част от ръководството.  Николай Добрев, Първанов, Маринов са постоянни негови информатори.

  Едва ли е нужно да се споменава, че връзките на гл. редактор на Труд със останалите политически сили: СДС, НДСВ, ДПС , са  максимално интензивни- това го изисква естеството на работата на медията. Точно в този момент на хоризонта изгрява звездата на Симеон Втори – и г-н Тошев се влюбва в нея. Признавам, че с интерес изчетох страниците относно срещите му с Негово Величество, впечатленията му от него, преценката му. Одобрявам и неговото разочарование в последствие и по-специално позицията му за връщането на имотите. И сега считам, че не е късно този въпрос да се преразгледа от Народното Събрание. Да се изобличат продажните царедворци, които , напук на исторята, позволиха на Величеството да бъдат върнати имоти за около 150 милиона долара ,имоти, подарени му от държавата или предоставени Му само за ползване. Само за сравнение: династиите на съседите ни Гърция, Сърбия и Ромъния успяха да направят  държавите си могъщи, голями и богати, докато нашата Сакс-Кобург-Готска със своята  високомерна политика пререшиха бедната ни съдба за столетия напред. А заслужилите съседски династии бяха прогонени от страните си! Смятам, че не е късно да се проведе РЕФЕРЕНДУМ относно одържавяването отново на тези имоти, вместо да се правят никому ненужни допитвания за  напр...АЕЦ  Белене!

  В дебелото издание има, естествено, и малко хвалба: участието на автора в самообявилия се  Клуб на гениите- и, представете си, без капка самоирония!

   След като изчетох излиянията на г-н Тошев и затворих последната страница, в съзнанието ми се появиха още няколко въпроса: първият е каква е в същност позицията на въпросния журналист по актуалното положение в дъжавата? Дали продължава да счита, че пресата трябва да бъде ВРАГ НА ВСЯКА ВЛАСТ –това било гаранция за независимостта  й.  Има такива философи и те се наричат анархисти, едва ли, обаче,  са полезни някому. Ако означава, че НЯМАШ ПОЗИЦИЯ, толкова по-зле за теб, защото се обезличаваш. Къде сте, г-н Тошев?

  Вторият ми въпрос е: щом като в-к  Труд е имал толкова ухажори с толкова  милиони пари за раздаване, не се ли е съблазнил  малко от-малко и да се облажи същият? Да понапълни гушката още, въпреки че тиражът е бил висооок, висок. Не може и без пострадали в такъв случай-предполагам че сред тях е обезателно демонът Костов. Дал, но не получил!  Изпуснал се е на едно  място главният редактор да каже, че неговите сътрудници получават колкото две  министерски заплати – ех, защо не бях по-млад, че да се предложа на г-жа  Велева само да тичам подир нея и да й лъсксам чепиците за четвъртинка от заплатата.

   Пловдив, 6.01.2014                                          Павел Ангелов-Пулиев

Пиянството на един народ

Трябва да спрем да се самобичуваме. Да спрем да се оплакваме за щяло и нещяло. Да спрем да плачем, че сме били най-бедните в Европа. Дори някои наши, родни  политици нарекоха народа ни "калпав", негоден човешки материал. Бягали сме от България, защото била непригодна за живеене...и други безброй нелепости.Бедни ли сме? Вижте леките коли по улиците- все престижни марки:Мерцедес, BMW, Порше, та дори Ламборгини и Ягуар.Това бедност ли е- запита Петко Бочаров? Ами колко процента от населението притежават собствени жилища- не са ли на първо място в Европа и света? Ами колко милиарда лева лежат в банките като срочни депозити? Не бяха ли повече от тридесет милиарда?
  Калпав бил човешкият материал - не му се работело, гледал само да се назначи някъде чиновник, не ще да работи земята, очите му все навън...
  Престанете да плачете - народът ни е както всички народи:  иска да има подходяща работа, да печели достатъчно,  да живее в уредена и справедлива страна, да има интелигентна и неподкупна  администрация. Все неща, които са постижими при наличие на достатъчно умни и практични политици.
  Спомнете си какво бе преди малко повече от двадесетина години. Ние, старите, добре го помним, но младите изобщо не могат да си го представят. Ами как да си представят, че  в магазините асортиментът на  стоките бе на санитарния минимум: вафли, консерви копърка, студен-баят- хляб един вид само, кисело мляко, сирене един вид и т.н.и т.н. Дори тези хранителни продукти, с които се славеше нашата България- грозде, домати, зеленчуци и плодове- се предлагаха в такъв ви, че да ти се отще да ги купиш. А сега? Погледнете само колко вида  млека, сирена, колбаси, консерви, плодове, зеленчуци и какво ли не красят щандовете. Нашите деца не бяха виждали банан- това бе невиждан лукс да си купиш пред Коледа такъв специалитет. Почти същото бе и с портокалите и мандарините.Истински късмет бе да се вредиш за пресен  топъл  хляб, за овче сирене, за шпеков салам и всичко останало, което бе по-качествено.Индустриални стоки? За да се снабдя с унгарски телевизор дебнех месеци наред кога ще ги доставят в магазина и дори апелирах кмета да ги продават открито, не по втория начин! Социализъм!
  И всичко това безсрамно се търпеше пред очите на цяла Европа, която бе наводнена от  луксозни, практични, полезни уреди и предмети на достъпни цени. Ние, хората зад желязната завеса, можехме да видим по телевизията и да научим от колегите си, които имаха щастието да посетят страните зад завесата, това несъответствие и този парадокс, че, въпреки че живеем на същия  континент, сме лишени от такива неща. Защо?
  Освен със обикновените предмети за бита и храненето, бяхме ограничени в ползването на жилище. Трябваше да живеем обезателно по двама в стая- това беше законната норма- никой нямаше право да има самостоятелна стая. Никой не можеше да купи или продаде апартамент, сделките с недвижими имоти бяха забранени.Бушуваше жестока жилищна криза. Защо?
  Ако имаш познания и можеш да работиш някакъв занаят, нямаш право да го практикуваш, защото ще станеш частник-капиталист. Стой си в къщи и мирувай. Нямаш право да имаш фирма- никой и не си помисляше за това. Не можеше да се намери майстор да ти стегне къщата, да ти измаже стената, да ти поправи дограмата, къщите бяха рухнали, изкъртени, занемарени! Застинал стопански живот, мъртвило, всяка инициатива е забранена! Защо?
 Ако поискаш да излезеш в чужбина, за да видиш как живеят другите народи- по-добре не мисли за това, защото ако много настояваш ще те нарочат за народен враг, ще ти напишат вълчи билет и ще останеш и без работа! Така живееше народа и се примиряваше...
  И изведнаж- вратите се отвориха! Паднаха безумните наредби. Позволиха се частните работилници, образуваха се фирми, хората получиха паспорти, можеше да живееш в София и където искаш, можеш да си купиш жилище и да живееш самостоятелно. Няма ограничения, разрешителни, забрани, досиета...Как да не луднеш тогава? 
 Действително народът полудя. Как мислите ще се почувствува едно жива същество, държано четиридесет години в клетка пред една копанка чорба и изведнаж сте му отворили вратичката?
Ами как - ще хукне с максимална скорост където му видят очите. Ето това искам да кажа с настоящата статия- не съдете прибързано бедните, онеправдани , лъгани хора.  Те искат да живеят като останалите, искат да видят света, да се научат как да работят и печелят. Почакайте още малко и те ща се успокоят. Дайте им още малко време преди да ги обявите за "негоден материал". Дайте им умни, практични политици и ръководители, не сектанти и корумпирани кожодери. И ще видите, че българите заслужават уважение.Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение,  честност, патриотизъм. Само почакайте още малко!

ОТ МРАЧНО МИНАЛО КЪМ ТЪМНО БЪДЕЩЕ

  За миналото няма защо да говорим. Всички знаем какво е било, колко е било,защо е било и т.н. Но че е "ЧЕРНО" нямаме противоречия. Е, тук-таме има някои бляскави страници, няколко победи / в т.ч. и доста военни/ но като цяло сме за оплакване.Скоро ще се навършат сто години откакто нашите мъдреци:  политици, писатели, философи и обикновени граждани се мъчат да ни обяснят защо е така и все не успяват. Аз също не  се наемам  с подобна задача. Обаче ще "помечтая" за бъдещето. Примамливото, европейско, богато, безпроблемно, спокойно бъдеще без  цигански бидонвили и катуни, без надничащите в кофите за боклук клошари-пенсионери, без опашките пред лекарските кабинети, без тройните катинари и железни решетки пред вратите, без страхът вечерно време из улиците, без...има още много "без", но защо да ги изброявам, като ги знаят всички. Разбира се ,не може съвсем без тях, но поне да са в поносимо количество, един вид само за колорит, но не и да ти се натрапват  постоянно пред очите и  постоянно да мислиш за тях.
  Става дума за едно бъдеще от порядъка на петдесетина и повече  години. Стреснахте ли се? Та какво са сто години- за мен те изминаха като един ден! Няма да се усетите и ще настъпи 22 век. Пак  ли  ще сме си същите? Разбира се, не. Макар че човекът като характер, физика, настройка,  желания и пр. си е останал какъвто си е бил още при изгонването му от рая. Четете Библията и всички антични автори, гръцки, латински и средновековни и ще се убедите, че съм прав. Обстановката, обаче, ще е друга- каква точно не мога да гадая, а само ще предположа. Неминуемо смятам че личността ще бъде принудена да се ограничава повече, отколкото днес. Причините са ясни: населението на земята се увеличава в геометрична прогресия,  първичните ресурси се изчерпват все повече, дори прясната вода става дефицитна...Науката, разбира се, ще намери заместители, но животът ще се развива във изкуствена среда, ще липсват  чудесните планински и горски масиви, чистите морски плажове - ще останат малки, закътани островчета естествена природа, като резервати, до които, за съжаление, едва ли всички ще имат достъп! Раждането на деца ще бъде контролирано, законите ще бъдат строги, престъпността надеждно ограничена. Политиката  ще  се откаже от каквито и да било теоретични спорове и ще бъде принудена да се занимава единствено със благоденствието на хората.
  Отнесох се, обаче, много напред, Да видим какво ще стане с България преди това. Европеизма и  космополитизма неминуемо ще направят от родината ни  една  многоетническа държава, в която българският елемент не ще бъде господствуващ. Не става въпрос за политическо предимство а за  същност на  индивида . Този   елемент ще бъде дори толкова размесен с англосаксонски, индоевропейски, арабски и африкански  елементи- разбирай дори кръвни групи- че едвали някой ще може да се нарече  "чист българин". България не е някакъв  самотен тихоокеански остров сред  коралови рифове, а част от Стария  Европейски  Свят и неговата съдба ще бъде като на останалите европейски народи. Тук, обаче, идваме до най-жалкото заключение:  стопяването на националностите няма да стане равномерно -  великите и големи народи като германския, френския, британския,  руския и т.н. ще  останат по-дълго време индивидуални нации със своите  характерни особености, названия, език, бит и пр. - докато малките народи като българският, сръбският, чешкия и т.н. ще бъдат на бърза ръка погълнати от  великите народности. Къде ще бъде нашето място сред тях? Кой ще дирижира българската икономика? Кой ще ни осигури необходимите ресурси, техническа помощ, развитие?
  Много преди  светът да еволюира толкова, че  стопанството му и  културата  му да станат единни - пари, пазар, цени, закони и дори език-  светът ще мине през един междинен период на отделни огромни региони: примерно европейски регион, източен регион, американски и пр. Това ще стане много скоро и ние не трябва да си правим илюзии, че ще запазим нашата независимост. Аз не виждам друга  възможна алтернатива, освен вековната ни обвързаност с  руската страна, колкото и това да е неприемливо. Ние, малките народи, сме плячка за останалите "големи". За тях  ние представляваме една хапка, нито ще ги задавим, нито те ще преядат от нас. Самочувствието им на велики народи е толкова голямо, че  гледат на нас като малки деца, които следва да слушат големите, да им се подчиняват и да ги наказват, когато не мируват. Отвреме-навреме ни глезят с ласкави отзиви, намигайки  си съучастнически с своите колеги, или ни подхвърлят някаква милостиня, като на беден роднина - и толкова! Ако желаем да бъдем  покровителствувани от някои,  следва да му се кланяме до земята. Такава виждам аз истината за международните отношения. Трябва да помним, че никога Европейският Съюз не ще си развали дружбата напр. със Русия, заради нашенски интереси и винаги ще ни продаде безмилостно, както Чембърлейн продаде в Мюнхен Чехия на Хитлер. От друга страна Путинова Русия никога не ще се откаже от  "България не за граница", колкото и да сме за нея само "една хапка". И в цялата тази ситуация трагичното е, че   многострадалният български народ в много голямата си част, е впечатлен от могъществото на  Големия  брат и с радост ще приеме  неговата съвсем не безкористна поддръжка.
  Остава да се надяваме, че по-следващият период на световно сътрудничество не ще закъснее много!        
          Октомври 2013







    

35 години от смъртта на Георги Марков

  В деня на годишнината от смъртта на безспорно най-изявения  борец за свобода и демокрация български писател, журналист и драматург Георги Марков властвуващата  тройна коалиция начело с БСП направи една провокативна демонстрация на сила,  твърдост и непоколебима последователност  към  нечовешките болшевишки принципи, като обяви, че спира по  давност, висящото вече десетки години  /поради бездействие на продажната съдебна власт/  СЛЕДСТВИЕТО   ПО  УБИЙСТВОТО МУ.
  Този възмутителен факт за пореден път показа каква е идеологията на стогодишната уж социалистическа  партия, не отказала се от своите налудничави идеи, насилствени методи на управление, задушаващи демокрацията и свободата на индивида. Не само това, по този начин тя оправдава  както физическите му убийци,  така и подстрекателите, които бяха  членове на висшето ръководство на партията. Обикновеният гражданин, безпартиен и просто човек, не може да проумее логиката на това решение. То може да се окачестви само като  крайна омраза към всеки осмелил се да се противопостави дори само с перо или слово на  болшевишко-комунистическата идеология и  на  престъпния сталинизъм. Това решение може да се тълкува и като предупреждение към всички онези, които биха си позволили да действуват както това направи Г.Марков. Помнете, казват влюбените в миналото си все още комунисти, какво се случи на известния   писател, защото то може да постигне и Вас!
  Можем да бъдем сигурни, че световното обществено мнение  ще прецени по подходящ начин  тази нагла провокация и тя няма в никакъв случай да бъде в полза  на България.
 

Школото си е школа

                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!

 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 

  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.

   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 

   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.

  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.

Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.

  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.

  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев

                                                                                              Пловдив    

Школата си и школа

                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!

 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 

  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.

   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 

   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.

  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.

Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.

  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.

  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев

                                                                                              Пловдив    

милост за графоманите!

                                   МИЛОСТ  ЗА  ГРАФОМАНИТЕ !

    Преди година и нещо по книжарниците се появи книгата на Росен Тахов  “Книга на гениите”. Макар и доста обемиста и ,следователно, скъпа, тя бе бързо изчерпана. Интересът към книгата е оправдан: едва ли в българската литература съществува толкова подробно, изчерпателно, документирано и, забележете, духовито представяне на една  група  творчесски работници, прието да се наричат графомани. Нека преди всичко да установим произхода на това понятие. Коренът на думата е “мания”, която означава душевна болест, непреодолимо влечение към нещо, вещ или дейност.  В  случая, прибавката   “графо” се отнася  към писането, съчиняването, изобщо към  сътворяването на произведения, съставени от писмени знаци. Ясно е, че с напредването на техниката за писане  тези произведения ще се увеличават  непрекъснато, като   понастоящем  никой не може да  ги изброи. Постепенно, обаче, човечеството разбира, че не всичко, което се пише, заслужава и да се чете. Така възниква проблема за графоманията.

  Проблемът е да се разграничи талантът, истинският писател или поет от амбициозния  некадърник, от  откровенния  блюдолизец или сметкаджия.  

  Как, обаче, да се отдели  зърното от плявата?  И как да се отдели, като понякога те са така размесени, че е трудно да се разбере и да се прецени, кое е художествено произведение и кое  имитация на такова.

  От висотата на своята , несъмнено, висока квалификация,  и в резултат на широко познаване и проучване на родната литература, авторът Тахов ни поднася имената на  двадесет и шест,  повечето полу-познати имена , на творци главно от първата половина на двадесетия век.  Това е времето на разцвета на ново-българската книжнина, на Вазов, Ботев, Яворов, Славейков и още плеада известни на всеки образован българин  поети и писатели. Време на различни идейни течения, на бурни дискусии, обвинения и груби обиди  между творци и критици. Превратът на 9-ти септември, обаче,  туря край на нормалния  културен живот  в страната. Признава се за  творчество единствено това, което ползва партийните интереси- т.е. крайно ограничено. Затова и примерите на Тахов почти са изключили творци от  предшествуващия период.

  Едно по-разширено разглеждане на въпроса изисква преди всичко класификация на темите, подбудите или целите на т.н. графомани.  Гледната точка на Тахов  е единствено художествено-естетическата. Той признава само произведения, плод на талантлив избор на темите, философски подплатени, изказани на изящен език, естествени и благозвучни рими, висока и всестранна интелигентност. Всичко останало е обект на подигравки или казано направо, книжен боклук. В това отношение книгата  изобилствува  с  забележителни хумористични случки.

  Не може да се отрече правотата на горното мнение. То е безспорно - но, то  е донякъде стеснено, високо академично, нетолерантно. То изключва от общата картина на  живота  значителна част от  преобладаващата  средна класа, по-точно  хората , заети  с  обикновена  трудова дейност, чийто досег с културата  е епизодичен и ограничен. / Някои наричат това суб-култура, но то е същото. Тук се сблъскваме с въпроси от по-висок ранг, като напр. произхода на  литературата ,  нейното предназначение  и др.п., които са извън настоящата статия./.  Смятам, че  въпросът за графоманството се нуждае от по-широка рамка, от институциално-обществен  подход, а не чисто естетичен.

  Да се върнем към въпроса за класификацията. Преди това да направим уговорката, че  между великите и всепризнати литературни произведения и най-презрените жалки и смешни самодейни опити лежи огромно разнообразие от междинни  степени-  стихове, романи, разкази, спомени, пътеписи,  есета и пр. и пр.- плод на  немалка мозъчна дейност, които трудно могат да се вкарат успешно в определени рамки. Да започнем с най-главната: как се вади хляба от пишещия?  Най-съществената отлика на пишещия индивид от любителя е тази, че признатият писател се изхранва от продажбата на своя труд, докато  за  любителят-графоман това е странично занимание, един вид хоби, от което той най-често реализира само загуби. /Изключенията от това правило са множество, но то не променя действителноста/. Организираният писател има своя престижна организация, административно ръководство, печатен орган и всичко необходимо за успешна дейност.По този начин статутът му става мечта за любителя. Следва веднага въпроса- а защо  продължава да пише? Тук е една от  причините, които дават предимство на графомана: той пише защото чувствува нужда  от  изява на личноста си, много често  и защото го вълнуват обществените проблеми,  всемирни и вечни въпроси относно нравите, живота и  смърта,  политическите събития, бъдещето и т.н. С една дума,  той не се задоволява с ежедневието, с материалното около него, а  разсъждава, чувствува и откликва на интелектуални, отвлечени въпроси. В същото време професионалният, организираният писател много често изпада в положение да работи единствено за материалното си благополучие, за славата си, за властта си...В тази категория г-н Тахов си позволява да вкара съвременника си Ст. Ц.  Даскалов, удостоявайки го с прозвището “ударник” за неговите 110 бр. издадени заглавия. Разбира се, за “ударници” могат да  се обявят и не-малко настоящи журналисти, тъсещи единствено златния телец във описания на пикантни истории, лъжлива информация и раздути факти. Произведенията им съставят т.н. по руски “халтура”, на която плащаха данък и  седмичните писачи по мое време Слави Езеров и Джеимс Оворбаг /чети обратно “Габрово”/ на брошурки с криминално и  порно  съдържание,  предназначени за  таксиметрови шофьори и  слугини. Тахов не е пропуснал и тях!  

  Следващата категория са службогонците, ласкателите, химнопевците. Разбира се, при тоталитарния режим  организираните професинални писатели са далеч, далеч напред.  Любителите са жалки  проскубани палета, обречени на  забрава или, ако са си позволили волен език, пратени на курорт из  многобройните ТВО.  Блюдолизците получават държавни награди, привилегии, слава, постове и всичко, каквото пожелаят. Те се надпреварват кой да бъде по-по-красноречив от останалите. Тахов споменава само няколко от тях, като напр. Орлин Орлинов с неговите отлично композирани “Ода за СССР”, “Чилийска фиеста”, “Родопският бръснар”- безспорно силни и талантливи произведения. Споменат е и големия родолюбец, тетевенецът Любомир Бобевски, автор на текста на “О, Добруджански край” и на  десетки патриотични стихове, възпяващи българските войни, в които преобладават  изразите “На нож!” и “Ура”! Изобщо  войните за обединение на България са вдъхновявали  почти всички звани и незвани поети. За тях няма дележ на богоизбрани и “цървулковци”.

  Особено място заема  творчеството на Трендафил Акациев- един псевдоним, обединяващ  няколко- над тридесет!- критично настроени към  властта  /от какъвто и да било цвят/ творци, като Недялко Йорданов, Фирко Иванов, Васил Станилов, Петко Братинов и т.н. Съпричастен към този своебразен , анонимен герой, е бил и Радой Ралин.  Тяхните  духовити епиграми и игриви стихове ще предизвикват  дълги години  духовно скопените граждани. Ето напр.някои от тях:

  Край инкубатора в бяла премяна

  инкубаторка стои.

  А до нея началник смяна

  яйцата й брои.

И още:

  Пристъпва тя- изящна, руса.

  И моето сърце разби.

  Защото изотзад се друса

  като изящно малеби.

  Политически:

   О, картофът е злочест

   зад  желязната завеса!

   Вадят го с ръка до днес

   враговете на прогреса.

   А във нашия лагер

   ние го вадим

   със багер!  

   Сериозните критици ще приемат горните редове за опростителски и просташки, но едва ли останалите – със интелигентно чувство за хумор- ще са съгласни.

  Но да продължим с класифицирането.  Общ стремеж на всички автори, професионалисти и любители, талантливи и квази-такива – е да бъдат признати от своите читатели. Действително, ако липсват такива, писането губи смисъл. За какво ще послужат изписаните  с пот и мъка стотици тонове хартия, ако стоят заключени в чекмеджетата?  Да си завиват сиренето наследниците? С напредъка на печатарската технология всеки получи възможност с малко  пари да излее мислите си  върху белия лист- а по-нататък? Ето проблем, с който се сблъсква всеки начинаещ, амбициозен автор. Разпространителите-книжари са търговци, които търсят печалба от стоката си. За да са сигурни, че книгата, която предлагат, ще се продава, те търсят известни имена. Тогава и те ще се опаричат. Пускат се в ход класически средства: рекламата,  бонусите а заедно с тях и приятелските връзки и проценти...Човешко е да искаш да станеш известен, да  узнаят хората какво си измислил, какво предлагаш и какво укоряваш. Но пазарът си е пазар, макар и на духовна продукция. Решението е да се отворят книжни магазини за т.н.”самиздат”- но това е друга тема.

  Особено важно качество на всеки занимаващ се с литературна дейност е неговото образование, начетеност, обща и специална култура – с една дума неговата духовна същност. Не можем да очакваме от един затънал  до гуша в ежедневни грижи за насъщния  оголял и обосял  бедняк да да се впечатлява от проблемите на обществото или от благозвучието на римите.  Стара истина е поговорката: гладна мечка хоро не играе. Ако ползваме марксическа терминология,  всяко изкуство  е  “надстройка”, т.е. върви след жизнените нужди като храна, здраве, жилище и пр. Известният журналист от преди  втората  световна война Тодор Кожухаров  /псевдоним  Федя Чорни/ отбеляза: ако оставите и Гьоте една седмица гладен, и той ще стане канибал! /Прекалено грубо казано, но ефектно и по принцип правилно/. Професионалните писатели държат на  специалното образование и  с голяма доза прямота  наричат  нагазилите в тяхната област  любители  “фасулковци”./Вж. Пенчо Славейков/. Авторът на  разглежданата  антология  Р.Тахов посочва  съвестно за всеки представен “гении” биографични данни.От тях можем д видим, че малцина са с подходяща квалификация. Повечето са самоуци без академично звание. Един /Семков/  е тепавичар и готвач, друг е колбасар, трети химик, няколко са офицери и т.н. Потвърдена е известната истина, че образованието не прави таланта. То само му помага да израстне, а дарбата е от Бога. И тя определя съдбата му.

  Дълбоко несправедливо е да се подиграваме на графоманите. Това е равносилно да се подиграваш на един хром пенсионер, че е куц и стар. Това е съдба, а не недостатък. Любителите писатели също имат какво да кажат на обществото, да го обогатят по свой начин,  понякога и да го  разсмеят. Целта на настоящата  статия е да се пресече стемежа на богоизбраните да се величаят,  като презрително наричат  свите подражатели “гении” или “фасулковци”. Те не са гении, но не са и излишни,  те са просто просто едни наивници  в плен на духовни интереси.

   Графоман – това звучи похвално!

                    Юни 2013.                          Павел  Ангелов - Пловдив