Случайно попаднах на предаване на БНТ на 2 юни т.г ,
посветено на въпроса за героите на България – нали това бе денят на Ботевия
подвиг?- и чух дискусията, проведена от водещият Георги Ангелов с едни от най-добрите специалисти по история
у нас, като проф. Андрей Пантев, доц. Снежана Димитрова, доц. Веселин Методиев
и др. в присъствие на публика. За съжаление, не можах да прослушам изцяло
предаването, а само част от края му, който засегна личността и делото на
писателя Георги Марков.
На разискване бе поставен
въпросът може ли да се счита Марков национален герой или не.
Освен цялостното творчество на писателя,
насочено в защита на извечната справедливост и права на човека, така и
нещастната му съдба на насилствен
емигрант и най-вече подлата му ранна
смърт, бе подложено на тълкуване и
неговото лично мнение, изложено
в краткото му есе
“ГЕРОИТЕ”. Това есе е насочено изключително срещу многочислените нароили
се след 9-ти септември фалшиви “герои”, със изкуствено раздути заслуги или измислени
такива, участници в партийната победа
или партизанска борба и удостоени с паметници,
ако са загинали, или с звания и
привилегии, ако са още между нас. Примерите
са толкова много, че не е нуждно
да ги изброявам . Ще спомена само Георги Димитров, който представлява най-големия престъпник на
България.
Когато в своето есе Г.Марков казва:
“Колко лесно е да бъдеш герой в един миг, вместо да бъдеш човек цял живот (защото
животът не е миг)”, просто е смешно и
обидно да вместиш тук и нашите възрожденци и революционери ! Това е толкова безпределно
ясно, че Г.М. изобщо не е намерил за нуждно да го споменава. Своето уважение
към тях е изразил достатъчно в
останалите си произведения.
Голямата изследователка и критичка
Цвета Трифонова, верна на своя витиеват,
академичен стил неясно тълкува
горния “парадокс” ( нейно
определение ), но във своите публикации приема безусловно, че Г.Марков е “герой в хуманитарен мащаб, един от светците
на България”. А ако същата се задълбочи в своите изследвания, може да открие и
частична оправдана подсъзнателна завист на същия към героизма!
Такова е мнението и на другите
двама участници в дискусията проф. Димитрова и доц. Методиев. Действително, ако
героите на България бъдат преценявани освен по таланта си, още и по своето
обществено влияние и значение за историята
примерът на Г.М е най-близък до този на Ботев, колкото и за някои това
да звучи кощунствено. Г-жа Трифонова приема за най-близка съдбата на Вапцаров,
но когато идеята, за която героят е пожертвал живота си, е съпроводена с безспорен
престъпен акт, героизмът е
компрометиран.
Съвсем логично бе отношението на
проф. А.Пантев към въпроса за значимоста на Г.М. Не може да очакваме от бивш
служител на тайните служби да се
обяви срещу своите единомишленици и
началници, съпричастни в ликвидирането на един истински национален герой. Все пак проф. Пантев се изпусна и каза буквално: “ Георги
Марков БЕ УБИТ за отмъщение” . Ще добавим резонно: “И за да млъкне един истински
глас против деспотизма”.
Но може ли да искаш от палача да
се извини на своята жертва?
Колко жалко е да криеш истината заради партийни интереси!
Юни 2014
Павел Ангелов-Пулиев
Пловдив
Няма коментари:
Публикуване на коментар