ОРДЕН ЗА ХРАБРОСТ

ОРДЕН  ЗА  ХРАБРОСТ

Днес, ден на победата, 9 май, когато бе обявен края на втората световна война, ще разкажа как получих моя орден за храброст за участието ми в първата фаза на войната -кампанията в македонските планини през есента на 1944 година.Ще започна без предисловие, направо с голите факти:
 Стояхме скупчени около командира на ротата пор. Кацаров в подножието на някакъв връх - кой ден беше това и коя планина не мога да кажа, защото в Македония съм бил само два пъти и в паметта ми е останало  впечатлението, че тя се състои само от планини, едно напомнящо на град претенциозно селище - Скопие - и всеки срещнат е подозрителен мошенник. Естествено, беше късна есен, германските войски бяха почти напуснали окупираните земи и техни закъснели части се промъкваха от Либия и Гърция към Австрия.Пред ротата стоеше един горист  хълм и една пътека между дърветата, покрита с пожъртели листа.За да си представите по-добре обстановката, все едно че сте пред хълма  Джендем-тепе в Пловдив в мрачен есенен ден и не се чува никакъв звук.Поручикът извади от гърлото си гъгнив глас и запита с пресекулки: има ли доброволци да тръгнат нагоре първи пред  всички? Разбира се, всички се направиха на глухи.Мълчание.Беше получена заповед да се овладее височината от нашите части. Не се знаеше къде е неприятелят, какъв е, многоброен ли е и т.н. В миг си представих затруднението на ротния: кого да избере за евентуална жертва..Всички бяхме млади и здрави младежи, повечето със средно образование- кого да посочиш2 Обхвана ме някакво непонятно съжаление към командира- сега, след близо сто годишен опит, разбирам, че това е особеност на характера. Това е съдба, решение на заровете във опровержение на Айнщайн: дали този предателски ген да се включи в комплекса при създаването на индивида?
Той е от чирпанския род, не е пулевски-дано го няма при оформянето на многобройните ми внуци и правнуци  при смесването на митиризовски, родопски, пазарджишки и какви ли не още генеалогични наследствени фактори. Липса на достатъчно амбиция и самочувствие,прекалена скромност и срамежливост, отсъствие на каквато и да било артистичност и пр. крайно важни за прогрес качества.Кацаров не ми е роднина, нито дори при- приятел, той е от друго тесто направен.Той не би ме разбрал, ако му кажа, че само от с
съжаление към него /!/отворих уста и промълвих: аз искам да отида ..
 Какво стана по-нататък:Командирът прикрепи км мен едно помаче -Иван, даде му една лека картечница "Сброьвка" и му нареди да ме охранява. Тръгнахме нагоре двамата по меката пътека, като се услушвхме и оглеждахме крайно внимателно за секретни германски постове. Цареше подозрително спокойствие.Иван разбираше заповедта да пази лично себе си и се мушеше из шубраците, та се налагаше често да го викам на висок глас. Зад нас не тръгна никой. Чакаха резултата от нашето разузнаване.
След около половин час шляпане по меката пътека нагоре км върха без следа от живи същества, почти стигнахме върха. Това бе потънала във висока трева  поляна, залята от следобедното слънце.Аз се изправих на края на гората и погледнах насреща, чудейки се какво да правя по. нататък.Минаха  минута-две. Иван пак се бе скрил из гъстака.  Както стоях така  изправен  и замислен, срещу мен  от края на гората се подаде човешка фигура. В миг тя се превърна в  униформен и напълно екипиран немски офицер. Той държеше пистолет в лявата си рака, насочи го към мен и съвсем разбираемо и правилно произнесе на български език:
"Предай се, болгарино!"
 Не се наемам да позная как би отговорил всеки друг на мое място. От негова гледна точка, обаче, това искане бе фатална глупост.ТОй  нямаше никакви предимства. Аз не бях в безизходно положение за да се предавам, при това в ръцете си имах картечен пистолет- немски шмайзер с натъкнат пълнител с 20 патрона! Нямах никакво време за размисъл или колебание
Свих палеца на дясната си ръка - изтрещя  остър откос от няколко куршума  към самонадеяния германски войн. Той падна и се изгуби във високата трева.
След няколко минути цялата рота се намираше на поляната. Поручик Кацаров нареди на двамата придадени към нас санитари да качат на носилка ранения и да го  отнесат някъде за превръзка.Школникът Згалевсдки от Ловеч му присвои парите и документите, аз му взех само пистолета и бинокъла. Мисля, че взех и снимката му, която много по-късно пратих в Германия но никой не ми отговори.Потърсх следи и в България от него при лечениено му  -ако е имало такова- но не се откри нищо. Кой ще се интересува от някакъв си немски запасняк при наличие на милиони жертви1



     

Отровата рицин

Една истинска почти невероятна история.

животът е пълен с изненади- ще Ви разкажа един случай- как по някаква щастлива случайност се спасих от почти сигурна смърт  и то от една от най-силните отрови - рицин ! -същата, от която загина непрежалиния наш писател Георги Марков. Парадоксално е, че аз, който съм инициатор на кампанията за увековечаване  паметта на този несъмнен герой  и председател на едноименното гражданско сдружение със същото име - независимо че бях забравен от самонатоварилия се с тази задача комитет от високопоставени служебни лица с много средства начело с д-р Лазаров  и милионите му долари -и бях наясно с съдбата му -щях да стана  жертва на същата подла субстанция. Ето как стана това:

Около средата на миналия век имах някаква работа в завода "Георги Кирков" в София.Посетих завода и потърсих юрисконсулта. Беше около обед и в стаята му се бяха събрали няколко души, които обсъждаха авторитетно проблеми с селските имоти, вили, залесяване и т.н.Беше време, когато на мода бяха вилните имоти /ранчетата/ и хората бяха хукнали по полетата и запустелите села. На бюрото на юриста бяха пръснати шепа семена, които хората подмятаха и разглеждаха.

След като обиколих цеховете на завода и събрах необходимите за експертизата ми данни стана време да си тръгвам обратно - върнах се при юриста да си взема чантата - беше свършило работното време и всички се бяха разотишли. Събрах в шепата си останалите на масата семена - реших, че са слънчогледови /!/ и си тръгнах. Междувременно цъкнах няколко зърна между зъбите си - хареса ми стипчавия им вкус . Продължих да хрупам стипчавите семена и докато чаках трамвая на спирката. По-нататък всичко продължи нормално:качих се на влака за Пловдив, привърших зърнената закуска и когато наближих гара Стамболийски усетих, че нещо става в стомаха ми. Докато се прибера от гарата до в къщи вече бях тежко болен. 

В къщи се тръшнах на леглото,  Повалиха ме непрекъснати позиви за повръщане, диария и страшно сърцебиене.Най-лошото обаче бе това, че не знаех как да обясня причината , не можех да назовя какви бяха опасните семена. Съпругата ми, лекар с помощта на Бърза помощ 

не знаеше каква противоотрова да ми приложи!Разрови старите книги-учебници и предположи най-сетне, че може би съм чоплел семена от рицин!Прочете диагнозата и и зхода от тежкото състояние:изход ЛЕТАЛЕН. Никаква противоотрова.!! А бях само на 40 години, здрав, прав,млад мъж с две малки деца..Историята с Георги Марков още не бе известна, нито с Владимир Костов, нито изобщо се знаеше нещо за рицина като отрова.В задния двор на дядовата къща в Карлово имаше един рицинов храст с прекрасни алени цветове, но ние,децата, се пазехме от него.Опасна красота!

  Не зная дали някои води статистика за отровените в България, но ми се струва, че ние двамата с полковника от ДС Костов можем да се гордеем, че сме се една спасили по чудо от 

една упорита безспорна смърт.Той -поради дебелата си жилетка ,аз- поради здравата си и млада физика. Или съществува и някаква неизвестна още причина срещу този бич, поразил 

с помощта  на престъпници талантливия Джери ?

 

.. 

Альоша

От висотата на моите 96 години, които навършвам днес, си позволявам да направя някои съществени корекции в становищата си, изразявани в течение на годините в публикации и устни мнения на публични места.  На първо място е промененото ми становище относно паметниците на Съветската Армия, в т.ч паметникът на Альоша  в Пловдив. които считах, че следва да бъдат демонтирани и лишени от уважение като вредни за възпштанието на младежта и неотговарящи на историческата истина. Сега разбирам, че те следва да бъдат разтоварени от всякакви политически идеи и приемани единствено като признание за патриотизма и жертвоготовноста на обикновения руски гражданин, векове потискан и мачкан като безправен роб на помещици и политици. Той заслужава само съжаление и съчувствиепред света заради огромното количество жертви и страдания. Разбира се, оголването на тези паметници от комунистическата им обвивка е един неимоверно труден и продължителен процес, който ще продължи години и не се знае как ще завърши - но без една искрена, дълбока и прочувствена декларация от най-висшите органи на съответната партия това не може да се случи. Може би това означава и основно реформиране на вековната партия ?Може би, но без  това процесът е немислим.  Ето къде трябва да бъдат насочени усилията на всички сегашни врагове на съветските военни паметници.Непосилна ли е задачата?Ще се намерят ли  сторонници на тази идея? Или ще срещнем вечното: с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем?

Преоценка на факти и обстоятелства.
 Осъдително ли е с течение на годините човек да променя своето мнение по различни въпроси, събития,личности и т.н. или това е нормален процес за всеки разум, участвуващ активно в живота на обществото?.Ако тази промяна не е много честа и не е солидно аргументирана може да бъде приета без обикновените възражения. В моя случай с течение на годините сега преценявам, че борбата ми  с паметниците на съветската армия и по-специално срещу пловдивския  Альоша е била неправилна и това следва да бъде корегирано . Разбира се, без сътрудничеството на мощната БСП такава позиция би изглеждала като крах на демокрацията пред комунистическите идеи и попълзновения във всички области на живота. Исторически факт е, че БКП завзе властта продължение на 60 години само благодарение на наличието на съветски войски у нас и се крепеше единствено от тяхната сила. Тук лежи и същността на въпроса : паметниците на съветските войници следва да се разтоварят от партийна идеология  и се схващат единствено като уважение към подвига и съдбата им. Това изисква огромна идеологическа работа сред партийните агитатори. Бедният съветски войник е бил векове един роб на дворянството. на държавата и на партията и накрая хвърлен като пушечно месо срещу германските танкове. Той заслужава единствено съжаление и уважение  за своята жертвоготовност и не може да бъде обвиняван за безчовечната комунистическа идеология.
 Едно подобно схващане  за образа на съветския войник може да послужи и за сближаване на политическите противоречия между политическите сили в момента ако същите желаят това - в името на националното единство и интереси  .но пътят е страхотно труден и дълъг.
Призовавам всички мои приятели и последователи да имат предвид гореказаните мисли и се съобразяват с тях, а политическите опоненти поемат кръста на помирението.  

Смисълът - роман от Л.Филипова.

  Скоро дочетох гореказания "роман". Развихрена до немай къде фантазия. Идеите бъкат от всички страни на познанието.Засягат най-трудните въпроси на философията и всички науки!Каква смелост! И отзиви на Солаомон паси, на Алек Попов, на проф. Пимпирев...Положителни, разбира се.Питам се, дали са им платили за тях?..Но изобилието от фундаментални въпроси на битието и елементарни   фантастични отговори  не е достатъчно книгата до се нарече "роман". Доскучава ти и я захвърляш преди да стигнеш до края. Какво мислят по въпроса уважаемите рецензенти?    

истанбулската конвенция

  ИСТАНБУЛСКАТА  КОНВЕНЦИЯ

     В същност става въпрос за легитимиране  - по-правилно е да го наречем включване в обществения живот наравно с всички останали социални, икономически, политически и пр.  обществени групи още една малко странна формация, отличаваща се от мнозинството обикновени хора с особени предпочитания главно в моралната и емоционалната сфери. За съжаление, тези хора много често имат и биологични полови  разлики, което ги прави ясно различими и уязвими.Доказано е, че тези разлики са генетично обусловени и те не могат по никакви начини да бъдат изменени.Тези индивиди хората наричат гейове, педерасти, хора с лява резба, лесбийки, извратеняци и др.п.Не съм срещал проучване за броя на хората с подобни качества, но изглежда броят им е значителен, щом от известно време светът се занимава с тях.
  Тази група хора не представляват каквато и да било опасност за обществото, освен в някакъв краен особен случай.  Те знаят своето особено положение и се стараят да го крият доколкото е възможно. Според мен, те трябва да се считат като частично увредени , специален вид инвалиди,което следва да се има предвид. Очевидно никому не е пречка ако дадено лице има предпочитания към блондинките или мургавите свои подобни, или дори при специални обстоятелства боготвори пениса пред вулвата -кому влиза в работа  този вкус? В този ред на мисли, продължавайки логически напред ще стигнем и до самоопределянето на всяка личност на собствения си пол : мъж, жена или нещо друго, дори животно или растение, до границата приета за лудост. Разбира се, никому не е приятно да се занимава с ненормалници, но ...поклащаш глава съжалително и отминаваш.Такъв е животът. ! Всичко има в него.Нямаш право да сложиш всички в един  калъф! И който не се побира в него .-вън! Вместо да го прикоткаш, да го разбереш и приемеш..Така  че, свийте разпенените си знамена, проявете интелигентен модернизъм, подпишете конвенцията и успокойте разбунените съвести.

                                              ЗАД  ФАСАДАТА

 Доста се колебах преди да напиша настоящия материал. Причините са разбираеми: да обвиняваш другите, когато сам си си виновен за несполуките е непочтенно, обаче когато тези "други" в спомените ти не ти дават мира , убиват и без това минималното ти самочувствие и те карат да мислиш  за смъртта като единствено утешение..тогава?...
  Основата на всичко започна с моята "обществена дейност", чиято мания ме завладя около четиридесетте-петдесетте ми години. Нещо се събуди в мен, взех да се вглеждам в духовните проблеми на  хората , които , впрочем, не ги вълнуваха но аз смятах, че са важни! Вторачих се в паметника на "Альоша", запитах се какво означава наличието му в най-високата точка на града и сметнах, че наличието му е предизвикателство и унижение за българите и че той трябва да слезе от мястото си, защото не го заслужава! Позата му на суверен -победител  беше
нахална, недопустима и несправедлива. Какво бе направила Съветската армия за България, освен да  доведе на власт  една вманиачена върхушка от глупаци, извършила купища престъпления от всякакъв вид, включително жестоки убийства, мъчения, депортации, и какво ли не в името на фалшиви идеи и идоли!
 Проучих историята на паметника, неговите инициатори и строители, както и конструкцията му - и реших, че историческата справедливост изисква той да бъде снет от мястото си и захвърлен -преместен другаде някъде, където заслужава жалката си същност. Основах  сдружение - еднолично - Защита историческото достойнство на Пловдив  се назначих за негов Председател.. Започнах с публикации срещу паметника и си навлякох умразата на хиляди пловдивчани и особено на червеното ядро от тях, както и на ...защо ли.. на евреите тук! Дори си направих труда да разработя  проект за свалянето на Альоша , който отпечатаха в приложение на в-к "Глас".Доколко проектът е изпълним е друг въпрос - той изисква и малки взривове, и две мощни лебедки , допълнителни съоръжения и пр.Важното е, че съществува такъв проект и той е мой..А паметникът е огромен, с огромна тежест  и размери.
 Днес, след като изминаха повече от петдесет години от тогава и  комунизмът се оттече от  историята /да се надяваме/ и  политическото и и икономическото му значение избеля , имам друго мнение:  паметникът трябва да остане като  величествен надгробен камък на милионите жертви - бедни младежи, мъже и жени, загинали за фалшиви идеи и, между другото и в защита на  родината си! Никакво каквото и да било друго значение не бива да се отдава на този паметник. Разбира се, никой не може да попречи на вкаменените червени мозъци да си спомнят със умиление за славното сталинско-ленинско минало!
За съжаление, много трудно е да втълпиш в хората твоето мнение и да прекъснеш  съществуващата в момента и продължаваща ожесточена  "война на паметниците". Как да  убедиш  Иво Инджев   или философа Грънчаров?





 

ДЕН НА СПОМЕНИ

     Ден на спомени   
Днес е 20 октомври  2017 година.  Изтекли са 73 години от онези напрегнати есенни дни - края на септември и началото на октомври  1944 г., когато българската държава се катурна главоломно, тури кръст на демократичното управление и се намеси активно във войната между великите народи и амбициите на обезумели диктатори.  Шепа народ  върху късче земя реши, макар и малко късно, да изяви своето право на живот и се втурна след победителите да доубие причинителите на световните конфликти.
Аз бях тогава току-що навършил деветнадесет години, готов физически и морално да служа честно на своя народ , възпитан и убеден в правотата на националните ни идеали и с радост престъпих портала на Бронирания полк н София,  Той бе най-новото поделение на  българската войска, въоръжено с германска техника и под ръководството на обучени в Германия командири.
Наборът, с който служих пълни две години, до м-ц декември 1944 г., бе интелигентен -с него влязоха в казармата всички младежи, завършили средно образование. Останаха извън нея само болните от хронични заболявания и единици  с подходящи връзки, както е било винаги ,
 впрочем. Наборите двадесети, двадесет и първи, втори, трети и дори 24-ти, платиха кървав данък със участието си по фронтовете в Македония и Унгария. Лично аз преминах с моята мотоциклетна рота през цяла Македония, историческото Косово поле до унгарската граница в първата бойна линия, за щастие невредим  и дори с орден за храброст! Мнозина съученици, сънаборници  и приятели, обаче, останаха завинаги по пустите полета, безмълвни жертви на човешкото безумие.
  За преживяното през близо едновековното ми присъствие на белия свят съм издал през2007 г. книжка със заглавие "23 набор", от която днес искам да направя едно извлечение. Става въпрос за нашумелите навремето първи подвизи на възродената българска войска, очистена от фашизирани елементи и вдъхновена от социалистически надежди. България трябваше да изчисти името си като съюзник на  агресора   и окупатор на чужди територии  - нашите смели войници подгониха врага из македонските планини и долини.
  Целият брониран полк бе изведен от София и Самоков и разположен на лагер някъде около Пирот .Аз пристигнах на фронта със закъснение  няколко дни и  заварих моята рота и кажи-речи целия полк-- в униние и отчаяние.  Това личеше по поведението на всекиго –липсваха обичайните шеги и закачки, свойствени на младите хора.Мълчание и сведени погледи придружаваше всяка среща. Причината беше не само основатална  - тя бе почти краха на гордоста  на армията  танковата дружина !
Ще разкажа това, което ми разправиха полугласно, на пресекулки, с явно нежелание, това, което се бе случило точно предишните дни: /Мисля, че бе ок.17 септември/.
 Една танкова рота - не зная точно колко на брой машини - получава бойна задача да навлезе в дефилето по пътя за Бела Паланка - Ниш и да продължи ...до къде никой не казва. 


   
                     
   Машините, танкове "Майбах", се подреждат в колона и навлизат в дефилето.Шосето е тясно, със стръмни скатове, обрасли с храсти и различна дървесина. Отлични условия за маскировка.
Германците не закъсняват да открият огън с бронебойно оръдие. Поразяват първия танк. Следващият е последният в колоната. Движението спира. Танковете са блокирани и не могат да маневрират. Следва само унищожението им един по един - те са просто удобни мишени за опитните бронеизтребители. За половин - до един час  атаката е ликвидирана. Всички танкове на ротата са унищожени. Можете ли да си представите съдбата на екипажите? Съдбата на войника, затиснат между механизмите и стоманените листове,  и тежко оръдие, което гърми над главата ти?Не можеш да излезеш от това менгеме, можеш само да изгориш жив опечен , безпомощен неподвижен, обречен! За съжаление, не мога да назова нито едно име на участник в това кърваво жертвоприношение.Помня единствено, че командирът на дружината се наричаше със странното име кап. Гюмбабов. Аз и моите съвипускници, мотоциклетисти от разузнавателната дружина, бяхме само зрители или косвени участници в тази трагедия. Мога да спомена преките ми началници, за да  се обадят евентуално някои от тях или наследниците им с допълнителни сведения.  Те са следните:
 Полковник Генов, ловчалия, приятел на цар Борис, командир на бронирания полк
Майор Пеев, командир на разузнавателната дружина
Кап. Пазителов -ротен командир
Поручик Кацаров - ротен командир
Подпоручици Петков и Тодоров -взводни командири
Редниците - ловчалиите Гаврил Гаврилов, Петко Боджаков,Згалевски,Матю Герджиков,,брестовичаните Кадиевски и Любен Андреев, асеновградчаните Брънзалов, Мулдавлиев, Бончев ит.н.
 По същото време - началните дни на войната срещу Германия, се провежда военната операция по направление Скопие. Атакувани са височините Стражин и Страцин. За атаката е използвана другата елитна новосъздадена част от войската: парашутната дружина. И тя, както танковата дружина е съставена от специално обучени войници. В тях има само образовани, крайно родолюбиви, напористи младежи.
 Парашутистите дават много жертви- една четвърт от дружината е извън строя. Подвигът им е почетен от цялата нация, издигнат им е и паметник в центъра на София.издадена е и книга за тях. За жертвената клада на танковата рота при Бела Паланка обаче няма нито ред в българския печат и литература.Необяснима завеса е спусната над тази драма, поразила още при раждането си цял род войска от най-модерен вид. Крайно време е да бъде разнищен подробно този военен и национален провал и всяка институция получи справедлива историческа оценка. Народната памет не бива да бъде заблуждавана или пренебрегвана, защото във всяко  обществено  деяние водещ трябва да е МОРАЛЪТ.

                                                                                                         Инж. Павел Ангелов
               Пловдив, октомври 2017                                                                                                   

ЗА СВОБОДАТА

 Съществува ли абсолютна свобода? Свободата да правиш каквото искаш, без да се съобразяваш с никого и с нищо (опасно), като се ръководиш единствено от щенията и от волята си. Такава свобода съществува, ясно е, само в животинския свят, където намеренията ти се съобразяват само с евентуалната опасност за живота или основните потребности. При човешките общества подобно поведение е немислимо, откогато изобщо човекът е започнал да живее организирано, т.е. от създаването си. В съвременното общество свободата е едно  сборно понятие, състоящо се от множество "свободи". Така има "религиозна" свобода, "икономическа" свобода, "културна" свобода,  свобода на нравите и т.н. Често понятието "свобода" се замества с  "права" - права на личността, право на глас, право на протест и пр. Това са азбучни истини, които трябва да залегнат в учебниците за 1-3 клас, ако все още не са. Неудобно ми е да ги споменавам дори.
 Особено положение в тази класация заема "политическата" свобода.Това е свободата - или правото, все едно - да избираш хората или методите и предпочитанията, които да насочват развитието на обществото (държавата) и състоянието на всички останали "свободи". От избора на тези лица и съответната  им концепция зависят изключително начина на живот, жизненото равнище, културата , дори живота на всеки един гражданин. Ето защо основата на всички свободи е ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА.
  Удивително е, как учени и сериозни хора спорят по въпроса, дали сме били "под турско робство" или само сме  "съжителствували" с тях . Тези хора смятат, че икономическата, религиозната и културната свобода, която  ограничено са ползвали българите в османската империя  дават основание да отричане на понятието "робство". Какво ако не "робство" е било запрещението да избираш своите кметове, съдии, министри, закони и правилници ? Не са ли били  роби негрите в Америка преди войната им за освобождение или руските селяни преди 1861 г., когато са били собственост на помещиците? В края на крайщата въпросът се свежда до тълкуване на понятия. Вярно е, че понятието "роб" предполага наличието на  СОБСТВЕНИК на роба, какъвто през турското иго формално не е имало,  фактически, обаче, всеки българин е бил под угрозата да бъде арестуван, подложен на мъчения, ограбван и обиждан единствено поради това, че е бил "неверник", т.е. християнин. Нашите възрожденци-революционери са имали пълното основание да считат положението на българина като "робство"- това определение е залегнало твърдо в нашето съзнание, нашата история и образование - и ние, тяхните наследници, нямаме никакво право да ги коригираме.

ЗА ТЕЗИ КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИСТОРИЯТА

В наскоро излязлите спомени на ненадминатия Симеон Радев - т. 4 –същият, описвайки срещите си в края на 1902 г. с изявени политически лица - в Италия, Франция и Англия като представител на Македонската Революционна Организация (ВМРО) - споменава едно удивително точно определение на българската политика от един италиянски журналист – Емилио Станиоло. Поводът е скорошното убийство на Стефан Стамболов в София – юли 1895 г. Ще предам точно думите на С.Радев: „Неговото убийство е незаличим позор за българския народ – казва журналистът - и продължава: Вие, българите, сте несъмнено най-енергичната, най-трудолюбивата и най-жизнеспособната раса на Балканския полуостров. Вам бе предопределено едно светло бъдеще. Но сега съмнявам се дали ще го постигнете.Само грубата сила не е достатъчна за малките народи, те трябва да упражняват известно морално обаяние. В първите години на политическия ви живот, след освобождението ви, пленихте чуждия свят със своята пъргавина, с творческия ви възторг в държавното уреждане, със смелостта на вашите борби, които имаха нещо епическо. Европа ви гледаше с възхищение. Вие водихте една победоносна и справедлива война: Европа ви ръкоплещеше с ентусиазъм. Скоро след това какво направихте? Изпъдихте Батенберг по един подъл, издайнически начин. Хората се отвратиха от този мизерен комплот. Той развенча българския народ. Това мина. Дойде Стамболов и пое управлението с крепки ръце. Вие противостоихте на една велика държава не с вашата собствена сила, а със съчувствието, което Стамболов събуди- което той извоюва за България. От цял век – продължи той- Европа търсеше средство да спре историческите стремежи на Русия в Балканския изток. Стамболов убеждаваше постоянно Европа, че България е страната, която може, подкрепена от нея, да пази Балканския полуостров. Това бе един велик резултат, постигнат от него. С какво му платихте вие? Съсякохте го на улицата по един зверски начин. И тоя народ не протестира! Убийството на Стамболов доказа, че българите, които имат сила и умеят да се жертват, са лишени от нравствени добродетели. А без тях не може един малък народ да преуспява. Ще кажете, че това ….и пр.“ Горните думи са една тежка присъда за българския народ. Никой не може да отрече абсолютната истинност на събитията в този период на създаване и иззиждане на третото българско царство. Но заключението..е убийствено. Ние културен народ ли сме или глутница озверени вълци? Не съм дотолкова осведомен за да направя сравнение с останалите народи относно техните политически нрави, но ми се струва, че в това отношение ние се приближаваме най-вече до южно-американските държави, където превратите са почти ежедневие, за разлика от Европа, на която сме вече и формално член! А кога ще се превърнем и в равностоен такъв? Пловдив, 19.01.2016 Павел Ангелов

Възможно ли е ?

Уважаеми читатели, Ще се обърна към Вас със един простичък въпрос – възможно ли е понастоящем в България да се случат следните събития: Представете си, че днес се състоят избори за Народно Събрание, т.е. за предоставяне държавната власт в ръцете на определена партия, и че тези избори са спечелени от една формация със над сто-годишна история . От утрешния ден тази формация съставя правителство и започва да налага своите политически, икономически, културни и пр. концепции. След една седмица новото Правителство и Парламент приемат Закон за собствеността, с който всички частни предприятия, заводи, фабрики, работилници и пр. стават държавни, т.е. те се национализират. Не само това, частните търговци, занаятчии и предприемачи нямат право да наемат помощен персонал, защото по този начин стават експлоататори на човешки труд , т.е. капиталисти, което е престъпно. По този начин фактически се унищожава всякаква инициатива за стопанска дейност. Следващата седмица се приема нов прогресивен закон, който се мъчи да задоволи безимотните, като определя норми за притежаване на имоти: всяко семейство има право само на един апартамент (жилище), като в жилището се полага на двама души само по една стая! Останалите стаи се рапределят чрез съда! Никой няма право нито да дава под наем, нито да продава имоти! Следващата стъпка на новото управление е да направи реформи в селското стопанство. Това става с закон за земята, който забранява сделките с земя и я предоставя изключително на т.н. ТКЗС- кооперативни стопанства. Селският стопанин има право само на един двор от проловин-един декар, на който да сади зеленчуци. Не са забравени и животните. Никой няма право да притежава крава, коне, овце повече от броя пет (!), а кокошки колкото иска, стига да има с какво да ги храни. По този начин селянинът бе освободен от тежкия труд да оре, копае, жъне и т.н. и стана работник в ТКЗС. Изкарваше по стотинки за работен ден, но можеше да краде продукция, ако не го хванат. Започна да си купува от селкоопа хляба, сиренето, млякото и чоплеше дворчето си за развлечение. Не бяха пропуснати и хигиенните норми на живот. За да не се претъпкват големите градове като София, Пловдив, Варна бе ограничено заселването им – за да живееш в тях трябваше да имаш там работа, а за да получиш работа, трябваше да си тяхен жител!! Някаква неразрешима дилема. А културата? Съответните културни институции се грижат за твоето образование и забавление. Подбрано изключително прецизно е онова, което можеш да пишеш, гледаш и слушаш . Да отидеш на екскурзия в чужбина? Това са химери. Западът е пълен с зверове, които само те чакат да им паднеш в ръцете, затова си стой тука и мирувай! Ето, драги читатели, основните проблеми, за които искам да те попитам:възможно ли е днес такова развитие на нещата? Чувам незабавния възмутен отговор: не, в никакъв случай, това е абсолютно недопустимо! Е да-а, ама не. Как бе възможно преди някакви си 70 години? Те минаха като кошмарен сън, и сега хората не вярват че е било ! И днес има хора, които мечтаят за онова време, за опашките , за лагерите, за бедността, за тъмната бездна, в която живяхме. Блаженни бедните духом! Познавате, вярвам, журналиста Петко Бочаров. Аз съм на неговите години. Живял съм в три Българий – двадесет години в Царството, четиридесет и пет в комунистическото блато и двадесет и пет в демократична България. И от висотата на тези години Ви задавам горните въпроси – ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НАНОВО ДА СЕ ВЪРНЕМ ВЪВ АДА ? Пловдив - 10.01.2016 Павел Ангелов

ТРАГЕДИЯТА НА ИСЛЯМИЗМА

Ислямизмът и мохамеданството са възникнали от времето на пророка Мохамед, беден и неграмотен сирак, роден в Мека, арабския полуостров, през 7 век сл.хр. Легендата твърди, че бил посетен от небесния пратеник Джибрил, който го научил да чете и му внушил цялостната история на света, човека и правилата на живот, изложени в 114 глави (сури) в Свещенния Коран. Влиянието на Християнското учение и на библейските легенди е несъмнено, но за разлика от тях Коранът не приема триединството: Бог, Син и Светия Дух, а признава само един единствен Бог Аллах и неговия Пророк Мохамед. Не приема непорочното зачатие и Синът Божи Христос. Поради това и в ислямските храмове (джамии) няма икони и образи. Коранът също както Християнското учение проповядва смирение, помощ за бедните и нещастните, милостиво отношение към пленниците, справедливост и веротърпимост , но заедно с това настоятелно приканва към разпространение на исляма сред „неверниците“ и признаване единствено върховенството и всемогъществото на Аллах. Последователите на тази религия са възпитавани от своите духовни водачи в пълно подчинение на догмите на Корана дори когато това би струвало живота им. В нейно име те напълно забравят „книжните“ добродетели и поставят ятагана и полумесеца над всичко. Новата монотеистична религия завладява огромно мнозинство от племена и народи предимно в близките до Мека области в Азия. Воинствените тюркски номади , вдъхновявани от Корана, се отправят на запад, търсейки плодородна земя и постепенно подчиняват цялото южно крайбрежие на Средиземно море /Африка /, проникват през Гибралтар в Испания, която управляват 7 века и през Бофора и Балканите търсят път за централна Европа. Европейските християнски народи осъзнават, каква огромна опасност за тяхната култура представлява Исляма, за когото човеколюбивите норми на Корана важат само за правоверните на Аллаха а всички останали са длъжни да се подчиняват безусловно на неговите служители. Това са ходжите и аятоласите, които стотици години ревностно отстояват заедно с султаните, халифите и везирите железните правила на Свещения Коран. За тях не съществува развитие, няма възраждане, няма „куатроченто“, няма Лутер и Калвин – религията е вкостенила съзнанието на обществото на нивото на създаването си. Римските папи организират в периода 11-13 векове т.н. Кръстоносни походи, чиято цел е да се освободят Светите земи около Ерусалим. На три пъти те успяват да освободят свещенния град, но е невъзможно да го задържат срещу огромната маса на правоверните. Едва след поражението при Виена -1456 г. – ислямското нашествие е спряно. България се оказва последната голяма държава на границата между културна Европа и изостаналия Ислям! Каква проклета съдба! Колко пъти още България ще се оказва на тази фатална граница? Докато във Европа а по-късно и в Америка културата прави гигантски крачки в всички области на живота, приема демократични правила, лишава религиозните водачи от светска власт, процъфтява икономически и пр. ислямските държави са застинали в своето развитие. Особено това състояние характеризира държавите на запад от Арабско море – това са близкоизточните Иран, Ирак, Афганистан и многобройните емирства. В тях жените нямат никакви права, те са просто роби на мъжете с предназначение само да раждат и отглеждат деца и да служат за удоволствие на мъжете.Нямат право дори да показват лицата си, забулени до очите! Духовните водачи са узурпирали светската власт и не допускат никакво влияние извън постулатите на Корана! Земята им притежава несметни богатства от петрол и газ, което е колкото добро, толкова и опасно, защото останалия свят отправя стръвно очи към тях. Нахлулите чужди търговци, обаче, носят със себе си и своята западна култура. Никой не може да отрече, че, макар и алчни, те разкриват пред аборигените пътя към прогреса. Заслугите на холандци, португалци, англичани в това отношение са особено значителни в далечния изток, където се създават модерни държави. Същото правят французи, испанци и италиянци по крайбрежието на Африка. Единствените недосегаеми за модернизация племена са тези около огнището на исляма – арабския полуостров – населяващите държавите Пакистан, Ирак, Иран, Афганистан, Сирия и т.н. В настоящия момент ислямският свят е разделен идейно и политически на няколко клона. Изповядващите ислямизма в целия свят се оценяват на ок. 1,5 милиарда души; само тези, които са в Близкия изток са около 600 милиона! Огромна маса хора, които при това нямат никакви ограничения в раждаемостта. Нито нравствени, нито материални, нито религиозни! Раждаемостта им е няколкократна спрямо християнските държави! Постепенно в целия свят изниква нов, неочакван проблем: нашествието на ислямисти с ниска култура и агресивно поведение във високо развитите страни на Европа! Само през 2015 г. във Европа са приети 1 милион ислямисти от близкоизточните страни и тяхното „преселение“ продължава нестихващо! Със страх припомням една заплаха, изказана от бивш президент на Алжир Бен-Бела: „Ние ще завладеем Европа чрез нашите утроби“! Този процес трябва да разгледаме по-подробно. Милиони хора, възпитавани от деца в постулатите на Корана напускат своята родина и се устремяват не другаде, а точно в най-развитите европейски страни, предимно Германия, която се оказва изключително и дори неразумно гостоприемна! Тези люде бягат от своята нерадостна- според нас – действителност на ограничения, деспотизъм и религиозни задължения. Те не са бедни и мизерстващи, те са просто бегълци . Създава се впечатление, че те изпълняват някакво нареждане за изпълнение поръчката на Бен-Бела !? Защото те не се отказват от исляма, те спазват и дори прокламират вярата си, строят джамии и възпитават нови поданници на Аллаха. Получава се непонятно противоречие: бягаш от това, което имаш и се стремиш да го наложиш там, където отиваш и където няма да го възприемат без съпротива!? Или бягаш само от любов към свободата? Ако е така, защо не се бориш за нея в собствената си страна? Защото е много трудно и рисковано? Дойде момента да се спрем на въпроса, ще се реформират ли ислямските държави. Това са държавите, които се управляват от висши религиозни лица и чиито закони са вдъхновени от Свещения Коран. Във всички тези страни под влияние на западната култура се развиват революционни движения, които водят люта борба за въвеждане на демократични системи на управление. Турция и Египет са най-напредналите в това отношение, където още от двадесетте години на миналия век след упорити политически кървави борби е сломено върховенството на религиозните водачи. За съжаление, рецидиви на миналото величие на Корана са все още възможни – силата на традициите не са унищожени. В момента се води жестока война за надмощие на най-малко три групировкип в Сирия, където се срещат интересите на Турция, Европа и САЩ. Освен идеологически, интересите и на трите сили са подчертано икономически във връзка с петролните запаси на района. Под маската на национално-патриотична окраска е създадена т.н. Ислямска държава – ИДИЛ – която владее територия около град Мосул, център на петролодобива на Ирак – и претендира да защитава цялата арабска общност под егидата на радикалния Ислям от посигателствата на неверниците християни и ренегатите. Една от причините да бъде създадена тази опасна във всяко отношение държава са „успешните“ войни, които Сащ и Русия, с подкрепата на Европа, водиха против режимите на диктаторите във Ирак, Афганистан, Кувейт и които обединиха местното население срещу пришълците. Тактиката, която ИДИЛ възприе в действията си срещу нашествениците е единствено възможната: тя е повсеместен терор в сърцето на противниците, с цел да ги отчаят и принудят да изоставят мечтите си да покорят и реформират ислямизма. Трябва да се признае от всички, че радикалния ислямизъм не може да бъде победен и демократичните правила наложени насила, както се помъчиха да сторят идеалистите от САЩ. В крайна сметка развитието на конфликта между радикалните арабски близкоизточни държави, представлявани от ИДИЛ, и световната демократична общност може да бъде следното: А. Пълно разрушаване и обезличаване на областта между Арабския залив и Черно Море, което е в ход понастоящем. Б. Временно примирие и отлагане на горната операция за неопределено време (както най-вероятно ще стане ). В. Победи на революционните движения във близкоизточните ислямски страни и приобщаването им към демократичните държави. Г. Изчерпване на петролните запаси и повсеместно обедняване на местното население. Второ, този път „ гладно“ нашествие във Европа. Това е последното и независещо от никого решение. Разбира се, и четирите възможни решения не са в близко бъдеще – те ще възникнат в течение на 21 век. Засега трагедията на ислямизма продължава неотклонно и тя ще завърши трагично. Декември 2015 Павел Ангелов Пловдив

ГОРЕЩЕТЕ СЕ, НО МИСЛЕТЕ ! Културна Европа е обхваната от гняв. Последните терористични атаки в Париж ужасиха обикновенните хора, едва отървали се от ада на последната световна война. Повикът е общ: смърт на терористите, унищожение на гнездата им, следене на всяка подозрителна личност, на всяка неясна обществена проява. Но къде е врагът? Той се крие, спотайва се нейде , ти се целиш напред, а той е зад теб, напада те в гръб! Търсиш го в пясъците на Арабия, в скалните пещери на Афганистан, във африканските джунгли – а той се разполага в първокласни хотели в Брюксел, в сърцето на Европа! Там изработва сатанинските си планове, изпраща своите сътрудници, крие оръжието си. Ти унищожаваш една барака в степите на Сирия- той ти вдига във въздуха небистъргач в центъра на Ню-Йорк! Врагът е навсякъде. И най-страшното е, че на мястото на всеки убит терорист идват нови двама от гетата на мегаполисите, от фавелите на Рио и Сан-Пауло, от шатрите в либийската пустиня… Целта на тероризма е да всее тотален страх у хората, да стопира активния стопански и културен живот и в края на крайщата да ги подчини на своята воля. Засега той успява частично , видно от резултатите, но да си представим едно бъдеще, когато Айфеловата кула се килне на една страна, Тауер Бридж е разполовен а тунелът под Ламанш е затрупан!! Б-ррр! Обществото ще бъде сковано от ужас и близо до полуда! Мисля, че става ясно на всеки, ЧЕ ТЕРОРИЗМЪТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОБЕДЕН С ОРЪЖИЕ! Резултатите от кампаниите в Корея, във Афганистан и Ирак и понастоящем в Сирия го доказват. Защото той има много вдъхновители: днес е любовта към Аллах или отмъщение за светостта на името му, утре ще бъде за защита на национални интереси, и най-после за хляб и благоденствие. Защото винаги бедните и онеправданите ще са повече от богатите и задоволените и пропаста помежду им не може да бъде запълнена в близко бъдеще. А е невъзможно да унищожиш половината свят, за да се спасиш от страха. Никога насилието не е довеждало справедливост и умиротворяване. Тъкмо обратно- то събужда умраза, ожесточена съпротива и задълбочаване на противоречията. Тогава какво да сторим? Единственото кардинално решение е развитието на културата. Културата като най-общо понятие, не само влечението към поезия, мизика и изкуства – а култура в обществените наредби, закони, упражняване на власт и всичко, отнасящо се до едно здраво, проспериращо общество, народ или съюз. Тази култура, довела постепенно през векове човека от античността през средните векове до настоящия двадесет и първи век с неговите демократични институции, с неговите социални придобивки, икономически наредби, религиозни концепции и търпимост и още и още…О,о..ще трябва още много да чакаме- ще каже някой. Но не е така - възможностите са в ръцете ни. Съвременната развита техника във всички области на човешката дейност позволява прогресът да се ускори стократно - иска се само разбиране от политниците, кураж за реформиране и – най-трудното и важното - подкрепа от страна на гражданството. Може би е необходимо раждането и на един нов, втори Христос, който да възвести нова ВЯРА В ДОБРОТО с нови модерни принципи, нова социална теория, всеобемна и човечна, необвързана с нито една от съществуващите . И тогава сроковете ще се скъсят до минимум. Красотата ще спаси света – казал го е Достоевски. Красота – това е всичкото добро на света. Защото само доброто е красиво. Доброто във името на човека. Затова, драги граждани, горещете се, проклинайте терористите, преследвайте ги - но и мислете, защото утре може да се окажете сред тях, без дори да го зъзнавате. Павел Ангелов - Пловдив

ЗА ГЕРОИЗМА И ГЕРОИТЕ

                                ЗА  ГЕРОИЗМА  И  ГЕРОИТЕ

  Случайно  попаднах на предаване на БНТ на 2 юни т.г , посветено на въпроса за героите на България – нали това бе денят на Ботевия подвиг?- и чух дискусията, проведена от водещият Георги Ангелов  с едни от най-добрите специалисти по история у нас,  като  проф. Андрей Пантев,  доц. Снежана Димитрова, доц. Веселин Методиев и др. в присъствие на публика. За съжаление, не можах да прослушам изцяло предаването, а само част от края му, който засегна личността и делото на писателя Георги Марков.

  На разискване бе поставен въпросът  може ли да се счита  Марков национален герой или  не.

   Освен цялостното творчество на писателя, насочено в защита на извечната справедливост и права на човека, така и нещастната му съдба на  насилствен емигрант и  най-вече подлата му ранна смърт, бе подложено на тълкуване и  неговото лично мнение,  изложено в  краткото  му есе  “ГЕРОИТЕ”. Това есе е насочено изключително срещу многочислените нароили се след  9-ти септември фалшиви “герои”,  със изкуствено раздути заслуги или измислени такива,  участници в партийната победа или партизанска борба и удостоени с паметници,   ако са загинали, или с  звания и привилегии, ако са още между нас. Примерите  са  толкова много, че не е нуждно да ги изброявам . Ще спомена само Георги Димитров, който  представлява най-големия престъпник на България.

  Когато в своето есе Г.Марков казва: “Колко лесно е да бъдеш герой в един миг, вместо да бъдеш човек цял живот (защото животът не е миг)”,  просто е смешно и обидно да вместиш  тук  и нашите възрожденци и  революционери ! Това е толкова безпределно ясно, че Г.М. изобщо не е намерил за нуждно да го споменава. Своето уважение към тях е изразил достатъчно  в останалите си произведения.    

  Голямата изследователка и критичка Цвета Трифонова, верна на своя  витиеват, академичен  стил  неясно тълкува  горния   “парадокс” ( нейно определение ), но във своите публикации приема безусловно, че Г.Марков е  “герой в хуманитарен мащаб, един от светците на България”. А ако същата се задълбочи в своите изследвания, може да открие и частична оправдана подсъзнателна завист на същия към героизма!

  Такова е мнението и на другите двама участници в дискусията проф. Димитрова и доц. Методиев. Действително, ако героите на България бъдат преценявани освен по таланта си, още и по своето обществено влияние и значение за историята  примерът на Г.М е най-близък до този на Ботев, колкото и за някои това да звучи кощунствено. Г-жа Трифонова приема за най-близка съдбата на Вапцаров, но когато идеята, за която героят е пожертвал живота си, е съпроводена с безспорен  престъпен акт, героизмът е компрометиран.

  Съвсем логично бе отношението на проф. А.Пантев към въпроса за значимоста на Г.М. Не може да очакваме от бивш служител на тайните служби да  се обяви  срещу своите единомишленици и началници, съпричастни в ликвидирането на един истински национален герой.   Все пак проф. Пантев  се изпусна и каза буквално: “ Георги Марков  БЕ УБИТ  за отмъщение” .  Ще добавим резонно:  “И за да млъкне един  истински  глас  против  деспотизма”.   Но може ли да искаш от палача  да се извини на своята жертва?

 Колко  жалко  е  да  криеш  истината заради партийни интереси!

    Юни  2014                                            Павел Ангелов-Пулиев

                                                                           Пловдив   

Червените сирени

                                          ЧЕРВЕНИТЕ  СИРЕНИ

  Те се появиха веднага след 10 ноември 1989 г. Къде бяха дотогава никой не знае- или знае, но крие истината, защото тя е срамна и подла. Те се криеха в недрата на Държавна сигурност, в Политбюро на БКП,  и  особено из шумлаците на българската  ( държавна ) литература и журналистика, откъдето пееха дитирамби на СОЦА и не обръщаха внимание на обикновения трудов народ, считан само стадо от овце за стрижене. И изведнаж-хоп!- СОЦА се разтресе издъно и  законите  и наредбите се оказаха антидемократични, институциите погрешни и продажни, а управляващите - с богато престъпно минало!  По върховете на държавата се възцари страх, пострадалите от режима потърсиха въмездие и мнозина от най-главните приготвиха куфарите за бягство. Но партията-столетница стегна кадрите си, подкупи най-напористите и гласовитите си врагове, а мекушавите добросърдечни, наивни и стреснати от 40-годишен гнет хорица подлъга с обещания за свобода и благоденствие. Очакваната революция не стана нужда дори да си слага някакви кадифени ръкавици, тя бе удавена в зародиша си. Би трябвало да се гордеем с това развитие на нещата и го правим, но с цената на една вопиюща несправедливост- тази на заличаване на кървавите следи и лицемерната политика на комунистическата партия. Тя смени името си, измени протрамата си, целите и методите си, прокламира демократични идеали и наново се приготви да управлява. И за да замъгли окончателно умовете на добрите, всеопрощаващи  българи издигна тезата за НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ ! Да се обединим във името на национално добруване, да не търсим вина за миналото, да не се обвиняваме, гоним и съдим! Да последвами примера на Испания, където след края на гражданската война бе издигнат паметник на жертвите  независимо от коя страна на фронта са били. Чудесен пример, постъпка на един достоен народ и достойни ръководители. Червените сирени, години  стажували по партийни вестници и  медии,  набързо смениха цвета на  творенията си и задрънкаха на позлатените си арфи за  всеопрощение и разбирателство.

  И понеже стана дума за Испания налага се малко сравнение. Кои и за какво воюваха в тази страна?    На 16.02 1936 г.  властта бе законно  спечелена  със много малко предимство от Народния фронт – коалиция от републиканци, комунисти, анархисти и пр. леви елементи. Новото правителство започва незабавно реформи в духа  своите идеи. Църквата е разгромена, убити са 15 % от свещенниците, 11 епископи, дори загиват и 283 монахини!  Недоволството на опозиционния  Национален фронт от  консерватори, кралисти, радикали и др.десни елементи е много силно и активно, поради което през юли с.г. е убит нейния водач Сотело. Това прелива чашата и  на 16 юли  група генерали  се обявяват срещу правителството, като поставят начело на  метежната хунта ген. Франко. С този акт се слага началото на гражданската война във Испания.

  Двете страни са почти равностойни както по брой на  преките участници, така и по броя на привържениците си. На ген.Франко активно помагат със оръжие, техника и доброволци Италия, Германия и Португалия, а на Народния фронт - СССР и Мексико. Войната се води с голямо ожесточение и модерни оръжия- последни модели самолети и танкове, доставяни от съюзниците. . Франко  превзема Мадрид  на 6.03. 1939 г. а републиканската армия капитулира на 27.03 с.г.  За войната, която привършва след близо 3 години – от 17.07 1936 г. до 1.04.1939 г.- жертвите са стотици хиляди: 200 х. испанци убити и 500 х. пострадали. Между жертвите са и 4 х. италианци, 300 германски летци- а от Интернационалната бригада има и стотина души българи.

  Да се върнем сега у нас. Имало ли е у нас гражданска война? Въпреки че е имало за нея основания – като имам предвид ТРИ национални катастрофи- ясно е, че българите нямат горещата кръв на испанеца, та да водят гражданска война.Най-сериозното престъпление на българската десница – да наречем така  за по-просто всички демократични и сродни партии – е преврата на 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски и последвалите след него години на “белия терор” ( по квалификацията на БКП ). Жертвите от тези акции са неизвестни- нямало е кой да ги брои- числата са от 3 хиляди до 30 хиляди- и те трябва да бъдат разграничени. Едните са следствие на управлението на Стамболийски а другите от  Септемврийското възстание и атентата в църквата Св.Неделя. По никакъв начин не може да бъде оправдан превратът срещу Стамболийски, по същия начин както не може да бъде оправдан и атентатът в църквата и дори Септемврийското възстание. В двата случая ролите са разменени. При превратът закононарушителят е Военния Съюз, а при църквата и възстанието – БКП. В сравнение с Испания това са дребни събития, но за една малка България съдбоносни. Сега ще поставим въпросът: къде са понастоящем виновниците, за да бъдат заклеймени и оплюти публично  и им се иска наказание?  Съществува ли партията на Цанков или Военния съюз, за да искаме от тях признаване на греховете и самокритика? Отдавна тяхните наследници са под земята или по далечни крайща и е безсмислено дори да ги споменаваме. Обаче вторият виновник е още тук, при нас, и има наглостта да твърди, че е наследник на сто-годишни традиции! Не само е тук, но и претендира наново да му се даде властта! И няма никакво намерение да се извинява  (поне) за стореното.

  БКП понесе и изтърпя своята вина за септемврийското възстание, но нейният революционен дух не се смири а си позволи да се противопостави на  безпартийната власт 1934- 1944 г. Тя  започна партизанска война срещу него. Тази война бе отречена по начало, защото народът ни, като цяло, не желаеше да взема страна във битката между гигантите  и искаше да остане неутрален- стигаха му две катастрофи!- Уви!-напразни надежди. Можем да предполагаме с голяма вероятност, че същият народ дори се страхуваше повече от комунизма отколкото от германския фашизъм ! Партизанското движение остана донякъде изолирано, липсваше му масовост.

  Ако партията се чувстваше достатъчно силна и подкрепяна от народа, тя трябваше да направи преврата още при първата бомбардировка на София през януари 1944 г., когато хората бягаха от рухналите си домове а правителството на Филов се видя в чудо. Тя предпочете  да чака Съветската армия да й подари властта  след девет месеца.  Нямаше сили за повече.

  Стигнахме до последния етап. Комунизмът победи в България с помоща на Съветската армия, без да прави гражданска война както ген. Франко. Жертвите, които даде, са незначителни в сравнение с тези на Испания – две до три хиляди души – но отмъщението бе ужасяващо. Освен директно ликвидираните  виновни и не толкова виновни за престъпления срещу партизаяните  няколко  хиляди души, целият народ бе подложен на  следене, подозрения, отказ за работа, пращан в лагери, коопериран насила, въдворяван...Както можеше да се предполага, комунистическата партия, която никога не бе управлявала в условия ня демокрация,  не  знаеше какво е демокрация. Това не знаеха и нейните командири от СССР. Там демокрацията бе унищожена още  след падането на Керенски.! Уроци по демокрация и двете партии започнаха да получават чак в началото на 21 век!

  В заключение: ген. Франко победи във Испания след държавен преврат и усилията на армията. Той призна своята вина като възстанови кралската власт и инициира постройката на  Мемориал на жертвите от двете страни на фронта- Мемориал на опрощението. Ако Българската  Социалистическа Партия иска също да увековечи своето управление и да последва примеера на Франко, трябва първо да се откаже от историята си като наследник на  една стогодишна грешница  и   се обособи като съвършенно НОВА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА  ПАРТИЯ , без греховете на старата. Едва тогава би  могла търси сътрудничество с останалите демократични формации и да  настоява за национално помирение. А в настоящия момент  такова поведение  представлява  нескрит концерт на сирени – затъкнете ушите си с восък, както направи Одисей, и направлявайте кораба си по начертания път.

Февруари 2014.                                                                    Павел Ангелов-Пулиев

лъжата

                                                    ЛЪЖАТА

  Може би съм закъснял  - с  десетина години – да си кажа мнението за  една  претенциозна книга с горното заглавие. Напоследък се издава толкова литература от  хора, отъркали се по най-различен начин о властта, че е невъзможно да я прочетеш навреме. Затова съм пропуснал и том  първи.

  И така, на въпроса. Търсих лъжата с любопитство,  обръщах страница след страница, ред подир ред, дума по дума – но не намерих нито нея, нита нейната противоположност- истината! Цели  465 страници г-н Тошо Тошев ме  въртя на шиш, качва ме на самолети, води ме в Германия и СССР, дори в Ирак,  черпа ме с  “Джак Даниелс” и хавански пури до припадък – и въпреки че надничах  навсякъде, врях се под креслата и  под масите на  Скай-Плаза и Радисън – никъде не видях и частица  от  тези екзотични цветя. Вместо това-нескочаема неразбория от безполезни разговори и срещи. Сигурно г-н Тошев ги бе забравил в огромното си бюро или ги пази за третия том на  автобиографичното си повествувание. Затова пък ме срещна с почти всички  действащи лица  на политическата ни сцена в  най-решителните години на прехода от социализъм    ( по съветски модел), към капитализъм . Като главен редактор на най-четения и  най-тиражиран всекидневник “Труд”  той е държал в ръцете си  козовете на   кандидатите  за власт партии и партийни водачи. От него е зависял  имиджа  на  всеки  политик и всяка платформа – как, кога и с какво ще бъде представен(a)  в пресата! Г-н Тошев владее  до съвършенство  тънкостите на занаята:  той знае точно кога и как  да  използв някаква  неуместна дума или деяние, да я  раздуе или скрие, кого да  защипе и кого да ухапе или похвали, но така, умно, полека,  че самия засегнат да не усети как го пързалят...Цветанка Ризова е убедена, че той е главният  виновник за свалянето на Костов и заместването му с Симеон. Разбира се, има и много други причини, но тандемът Тошев-Кеворкян  изигра главната роля за демонизирането на Костов и превръщането му в плашило. Сега историята се повтаря с Бойко Борисов- целта е и той да бъде дискриминиран до неузнаваемост и лишен от подкрепата на обществеността.

  Талантът на автора е извън всяко съмнение. Трогателен е начинът, по който разказва за страданията си около заболяването от цироза и неговото излекуване в Германия чрез трансплантация на нов орган. Под щастлива звезда е роден той, щом  е могъл да осигури десетки хиляди евро за подобна операция., и то не от собствения си  джоб. Още по-трогателна е самоотвержеността, с която се е отнесъл към шефа си неговият шофьор, дарил му половината си черен дроб!

   Благодарение на качествата си като организатор, писател, дописник и най-вече като главен редактор- който режисира поведението на най-четения всекидневник – г-н Тошев е търсен от всички политици. Те искат да получат неговото благоволение, неговото съдействие при осъществяването на целите им. А целите са ясни: власт по всички направления. Тази власт носи огромни преимущества, на първо място пари, после постигнати амбиции, доживотни привилегии,  интересен и богат живот...Те са готови на всякакви жертви: предлагат на  всемогъщия  диригент на общественото мнение  огромни суми. Тук вече завесата е малко приповдигната- съвсем малко – става дума за  шест-цифрени суми! Предлагат ги открито отговорни хора, подставени лица, председатели на консорциуми, фондации и какво ли не директори, имащи неограничен достъп до разни фондове. Споменато е  името на Иван Костов         ( черната овца), докато другите остават в сянка, но имената им фигурират като  спонсори, съидейници,  приятели, колеги и т.н. Огромно е количеството лица, с които Тошев се среща ежедневно и споделя с тях своите прогнози и препоръки. Най-съдечни и чести, обаче,  са срещите му с партийните ръководители на БСП. Той е в течение на вътрешно-партийните разпри, проблеми и решения, усеща се почти като част от ръководството.  Николай Добрев, Първанов, Маринов са постоянни негови информатори.

  Едва ли е нужно да се споменава, че връзките на гл. редактор на Труд със останалите политически сили: СДС, НДСВ, ДПС , са  максимално интензивни- това го изисква естеството на работата на медията. Точно в този момент на хоризонта изгрява звездата на Симеон Втори – и г-н Тошев се влюбва в нея. Признавам, че с интерес изчетох страниците относно срещите му с Негово Величество, впечатленията му от него, преценката му. Одобрявам и неговото разочарование в последствие и по-специално позицията му за връщането на имотите. И сега считам, че не е късно този въпрос да се преразгледа от Народното Събрание. Да се изобличат продажните царедворци, които , напук на исторята, позволиха на Величеството да бъдат върнати имоти за около 150 милиона долара ,имоти, подарени му от държавата или предоставени Му само за ползване. Само за сравнение: династиите на съседите ни Гърция, Сърбия и Ромъния успяха да направят  държавите си могъщи, голями и богати, докато нашата Сакс-Кобург-Готска със своята  високомерна политика пререшиха бедната ни съдба за столетия напред. А заслужилите съседски династии бяха прогонени от страните си! Смятам, че не е късно да се проведе РЕФЕРЕНДУМ относно одържавяването отново на тези имоти, вместо да се правят никому ненужни допитвания за  напр...АЕЦ  Белене!

  В дебелото издание има, естествено, и малко хвалба: участието на автора в самообявилия се  Клуб на гениите- и, представете си, без капка самоирония!

   След като изчетох излиянията на г-н Тошев и затворих последната страница, в съзнанието ми се появиха още няколко въпроса: първият е каква е в същност позицията на въпросния журналист по актуалното положение в дъжавата? Дали продължава да счита, че пресата трябва да бъде ВРАГ НА ВСЯКА ВЛАСТ –това било гаранция за независимостта  й.  Има такива философи и те се наричат анархисти, едва ли, обаче,  са полезни някому. Ако означава, че НЯМАШ ПОЗИЦИЯ, толкова по-зле за теб, защото се обезличаваш. Къде сте, г-н Тошев?

  Вторият ми въпрос е: щом като в-к  Труд е имал толкова ухажори с толкова  милиони пари за раздаване, не се ли е съблазнил  малко от-малко и да се облажи същият? Да понапълни гушката още, въпреки че тиражът е бил висооок, висок. Не може и без пострадали в такъв случай-предполагам че сред тях е обезателно демонът Костов. Дал, но не получил!  Изпуснал се е на едно  място главният редактор да каже, че неговите сътрудници получават колкото две  министерски заплати – ех, защо не бях по-млад, че да се предложа на г-жа  Велева само да тичам подир нея и да й лъсксам чепиците за четвъртинка от заплатата.

   Пловдив, 6.01.2014                                          Павел Ангелов-Пулиев

Пиянството на един народ

Трябва да спрем да се самобичуваме. Да спрем да се оплакваме за щяло и нещяло. Да спрем да плачем, че сме били най-бедните в Европа. Дори някои наши, родни  политици нарекоха народа ни "калпав", негоден човешки материал. Бягали сме от България, защото била непригодна за живеене...и други безброй нелепости.Бедни ли сме? Вижте леките коли по улиците- все престижни марки:Мерцедес, BMW, Порше, та дори Ламборгини и Ягуар.Това бедност ли е- запита Петко Бочаров? Ами колко процента от населението притежават собствени жилища- не са ли на първо място в Европа и света? Ами колко милиарда лева лежат в банките като срочни депозити? Не бяха ли повече от тридесет милиарда?
  Калпав бил човешкият материал - не му се работело, гледал само да се назначи някъде чиновник, не ще да работи земята, очите му все навън...
  Престанете да плачете - народът ни е както всички народи:  иска да има подходяща работа, да печели достатъчно,  да живее в уредена и справедлива страна, да има интелигентна и неподкупна  администрация. Все неща, които са постижими при наличие на достатъчно умни и практични политици.
  Спомнете си какво бе преди малко повече от двадесетина години. Ние, старите, добре го помним, но младите изобщо не могат да си го представят. Ами как да си представят, че  в магазините асортиментът на  стоките бе на санитарния минимум: вафли, консерви копърка, студен-баят- хляб един вид само, кисело мляко, сирене един вид и т.н.и т.н. Дори тези хранителни продукти, с които се славеше нашата България- грозде, домати, зеленчуци и плодове- се предлагаха в такъв ви, че да ти се отще да ги купиш. А сега? Погледнете само колко вида  млека, сирена, колбаси, консерви, плодове, зеленчуци и какво ли не красят щандовете. Нашите деца не бяха виждали банан- това бе невиждан лукс да си купиш пред Коледа такъв специалитет. Почти същото бе и с портокалите и мандарините.Истински късмет бе да се вредиш за пресен  топъл  хляб, за овче сирене, за шпеков салам и всичко останало, което бе по-качествено.Индустриални стоки? За да се снабдя с унгарски телевизор дебнех месеци наред кога ще ги доставят в магазина и дори апелирах кмета да ги продават открито, не по втория начин! Социализъм!
  И всичко това безсрамно се търпеше пред очите на цяла Европа, която бе наводнена от  луксозни, практични, полезни уреди и предмети на достъпни цени. Ние, хората зад желязната завеса, можехме да видим по телевизията и да научим от колегите си, които имаха щастието да посетят страните зад завесата, това несъответствие и този парадокс, че, въпреки че живеем на същия  континент, сме лишени от такива неща. Защо?
  Освен със обикновените предмети за бита и храненето, бяхме ограничени в ползването на жилище. Трябваше да живеем обезателно по двама в стая- това беше законната норма- никой нямаше право да има самостоятелна стая. Никой не можеше да купи или продаде апартамент, сделките с недвижими имоти бяха забранени.Бушуваше жестока жилищна криза. Защо?
  Ако имаш познания и можеш да работиш някакъв занаят, нямаш право да го практикуваш, защото ще станеш частник-капиталист. Стой си в къщи и мирувай. Нямаш право да имаш фирма- никой и не си помисляше за това. Не можеше да се намери майстор да ти стегне къщата, да ти измаже стената, да ти поправи дограмата, къщите бяха рухнали, изкъртени, занемарени! Застинал стопански живот, мъртвило, всяка инициатива е забранена! Защо?
 Ако поискаш да излезеш в чужбина, за да видиш как живеят другите народи- по-добре не мисли за това, защото ако много настояваш ще те нарочат за народен враг, ще ти напишат вълчи билет и ще останеш и без работа! Така живееше народа и се примиряваше...
  И изведнаж- вратите се отвориха! Паднаха безумните наредби. Позволиха се частните работилници, образуваха се фирми, хората получиха паспорти, можеше да живееш в София и където искаш, можеш да си купиш жилище и да живееш самостоятелно. Няма ограничения, разрешителни, забрани, досиета...Как да не луднеш тогава? 
 Действително народът полудя. Как мислите ще се почувствува едно жива същество, държано четиридесет години в клетка пред една копанка чорба и изведнаж сте му отворили вратичката?
Ами как - ще хукне с максимална скорост където му видят очите. Ето това искам да кажа с настоящата статия- не съдете прибързано бедните, онеправдани , лъгани хора.  Те искат да живеят като останалите, искат да видят света, да се научат как да работят и печелят. Почакайте още малко и те ща се успокоят. Дайте им още малко време преди да ги обявите за "негоден материал". Дайте им умни, практични политици и ръководители, не сектанти и корумпирани кожодери. И ще видите, че българите заслужават уважение.Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение,  честност, патриотизъм. Само почакайте още малко!

ОТ МРАЧНО МИНАЛО КЪМ ТЪМНО БЪДЕЩЕ

  За миналото няма защо да говорим. Всички знаем какво е било, колко е било,защо е било и т.н. Но че е "ЧЕРНО" нямаме противоречия. Е, тук-таме има някои бляскави страници, няколко победи / в т.ч. и доста военни/ но като цяло сме за оплакване.Скоро ще се навършат сто години откакто нашите мъдреци:  политици, писатели, философи и обикновени граждани се мъчат да ни обяснят защо е така и все не успяват. Аз също не  се наемам  с подобна задача. Обаче ще "помечтая" за бъдещето. Примамливото, европейско, богато, безпроблемно, спокойно бъдеще без  цигански бидонвили и катуни, без надничащите в кофите за боклук клошари-пенсионери, без опашките пред лекарските кабинети, без тройните катинари и железни решетки пред вратите, без страхът вечерно време из улиците, без...има още много "без", но защо да ги изброявам, като ги знаят всички. Разбира се ,не може съвсем без тях, но поне да са в поносимо количество, един вид само за колорит, но не и да ти се натрапват  постоянно пред очите и  постоянно да мислиш за тях.
  Става дума за едно бъдеще от порядъка на петдесетина и повече  години. Стреснахте ли се? Та какво са сто години- за мен те изминаха като един ден! Няма да се усетите и ще настъпи 22 век. Пак  ли  ще сме си същите? Разбира се, не. Макар че човекът като характер, физика, настройка,  желания и пр. си е останал какъвто си е бил още при изгонването му от рая. Четете Библията и всички антични автори, гръцки, латински и средновековни и ще се убедите, че съм прав. Обстановката, обаче, ще е друга- каква точно не мога да гадая, а само ще предположа. Неминуемо смятам че личността ще бъде принудена да се ограничава повече, отколкото днес. Причините са ясни: населението на земята се увеличава в геометрична прогресия,  първичните ресурси се изчерпват все повече, дори прясната вода става дефицитна...Науката, разбира се, ще намери заместители, но животът ще се развива във изкуствена среда, ще липсват  чудесните планински и горски масиви, чистите морски плажове - ще останат малки, закътани островчета естествена природа, като резервати, до които, за съжаление, едва ли всички ще имат достъп! Раждането на деца ще бъде контролирано, законите ще бъдат строги, престъпността надеждно ограничена. Политиката  ще  се откаже от каквито и да било теоретични спорове и ще бъде принудена да се занимава единствено със благоденствието на хората.
  Отнесох се, обаче, много напред, Да видим какво ще стане с България преди това. Европеизма и  космополитизма неминуемо ще направят от родината ни  една  многоетническа държава, в която българският елемент не ще бъде господствуващ. Не става въпрос за политическо предимство а за  същност на  индивида . Този   елемент ще бъде дори толкова размесен с англосаксонски, индоевропейски, арабски и африкански  елементи- разбирай дори кръвни групи- че едвали някой ще може да се нарече  "чист българин". България не е някакъв  самотен тихоокеански остров сред  коралови рифове, а част от Стария  Европейски  Свят и неговата съдба ще бъде като на останалите европейски народи. Тук, обаче, идваме до най-жалкото заключение:  стопяването на националностите няма да стане равномерно -  великите и големи народи като германския, френския, британския,  руския и т.н. ще  останат по-дълго време индивидуални нации със своите  характерни особености, названия, език, бит и пр. - докато малките народи като българският, сръбският, чешкия и т.н. ще бъдат на бърза ръка погълнати от  великите народности. Къде ще бъде нашето място сред тях? Кой ще дирижира българската икономика? Кой ще ни осигури необходимите ресурси, техническа помощ, развитие?
  Много преди  светът да еволюира толкова, че  стопанството му и  културата  му да станат единни - пари, пазар, цени, закони и дори език-  светът ще мине през един междинен период на отделни огромни региони: примерно европейски регион, източен регион, американски и пр. Това ще стане много скоро и ние не трябва да си правим илюзии, че ще запазим нашата независимост. Аз не виждам друга  възможна алтернатива, освен вековната ни обвързаност с  руската страна, колкото и това да е неприемливо. Ние, малките народи, сме плячка за останалите "големи". За тях  ние представляваме една хапка, нито ще ги задавим, нито те ще преядат от нас. Самочувствието им на велики народи е толкова голямо, че  гледат на нас като малки деца, които следва да слушат големите, да им се подчиняват и да ги наказват, когато не мируват. Отвреме-навреме ни глезят с ласкави отзиви, намигайки  си съучастнически с своите колеги, или ни подхвърлят някаква милостиня, като на беден роднина - и толкова! Ако желаем да бъдем  покровителствувани от някои,  следва да му се кланяме до земята. Такава виждам аз истината за международните отношения. Трябва да помним, че никога Европейският Съюз не ще си развали дружбата напр. със Русия, заради нашенски интереси и винаги ще ни продаде безмилостно, както Чембърлейн продаде в Мюнхен Чехия на Хитлер. От друга страна Путинова Русия никога не ще се откаже от  "България не за граница", колкото и да сме за нея само "една хапка". И в цялата тази ситуация трагичното е, че   многострадалният български народ в много голямата си част, е впечатлен от могъществото на  Големия  брат и с радост ще приеме  неговата съвсем не безкористна поддръжка.
  Остава да се надяваме, че по-следващият период на световно сътрудничество не ще закъснее много!        
          Октомври 2013







    

35 години от смъртта на Георги Марков

  В деня на годишнината от смъртта на безспорно най-изявения  борец за свобода и демокрация български писател, журналист и драматург Георги Марков властвуващата  тройна коалиция начело с БСП направи една провокативна демонстрация на сила,  твърдост и непоколебима последователност  към  нечовешките болшевишки принципи, като обяви, че спира по  давност, висящото вече десетки години  /поради бездействие на продажната съдебна власт/  СЛЕДСТВИЕТО   ПО  УБИЙСТВОТО МУ.
  Този възмутителен факт за пореден път показа каква е идеологията на стогодишната уж социалистическа  партия, не отказала се от своите налудничави идеи, насилствени методи на управление, задушаващи демокрацията и свободата на индивида. Не само това, по този начин тя оправдава  както физическите му убийци,  така и подстрекателите, които бяха  членове на висшето ръководство на партията. Обикновеният гражданин, безпартиен и просто човек, не може да проумее логиката на това решение. То може да се окачестви само като  крайна омраза към всеки осмелил се да се противопостави дори само с перо или слово на  болшевишко-комунистическата идеология и  на  престъпния сталинизъм. Това решение може да се тълкува и като предупреждение към всички онези, които биха си позволили да действуват както това направи Г.Марков. Помнете, казват влюбените в миналото си все още комунисти, какво се случи на известния   писател, защото то може да постигне и Вас!
  Можем да бъдем сигурни, че световното обществено мнение  ще прецени по подходящ начин  тази нагла провокация и тя няма в никакъв случай да бъде в полза  на България.
 

Школото си е школа

                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!

 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 

  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.

   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 

   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.

  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.

Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.

  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.

  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев

                                                                                              Пловдив