ЗА ГЕРОИЗМА И ГЕРОИТЕ

                                ЗА  ГЕРОИЗМА  И  ГЕРОИТЕ

  Случайно  попаднах на предаване на БНТ на 2 юни т.г , посветено на въпроса за героите на България – нали това бе денят на Ботевия подвиг?- и чух дискусията, проведена от водещият Георги Ангелов  с едни от най-добрите специалисти по история у нас,  като  проф. Андрей Пантев,  доц. Снежана Димитрова, доц. Веселин Методиев и др. в присъствие на публика. За съжаление, не можах да прослушам изцяло предаването, а само част от края му, който засегна личността и делото на писателя Георги Марков.

  На разискване бе поставен въпросът  може ли да се счита  Марков национален герой или  не.

   Освен цялостното творчество на писателя, насочено в защита на извечната справедливост и права на човека, така и нещастната му съдба на  насилствен емигрант и  най-вече подлата му ранна смърт, бе подложено на тълкуване и  неговото лично мнение,  изложено в  краткото  му есе  “ГЕРОИТЕ”. Това есе е насочено изключително срещу многочислените нароили се след  9-ти септември фалшиви “герои”,  със изкуствено раздути заслуги или измислени такива,  участници в партийната победа или партизанска борба и удостоени с паметници,   ако са загинали, или с  звания и привилегии, ако са още между нас. Примерите  са  толкова много, че не е нуждно да ги изброявам . Ще спомена само Георги Димитров, който  представлява най-големия престъпник на България.

  Когато в своето есе Г.Марков казва: “Колко лесно е да бъдеш герой в един миг, вместо да бъдеш човек цял живот (защото животът не е миг)”,  просто е смешно и обидно да вместиш  тук  и нашите възрожденци и  революционери ! Това е толкова безпределно ясно, че Г.М. изобщо не е намерил за нуждно да го споменава. Своето уважение към тях е изразил достатъчно  в останалите си произведения.    

  Голямата изследователка и критичка Цвета Трифонова, верна на своя  витиеват, академичен  стил  неясно тълкува  горния   “парадокс” ( нейно определение ), но във своите публикации приема безусловно, че Г.Марков е  “герой в хуманитарен мащаб, един от светците на България”. А ако същата се задълбочи в своите изследвания, може да открие и частична оправдана подсъзнателна завист на същия към героизма!

  Такова е мнението и на другите двама участници в дискусията проф. Димитрова и доц. Методиев. Действително, ако героите на България бъдат преценявани освен по таланта си, още и по своето обществено влияние и значение за историята  примерът на Г.М е най-близък до този на Ботев, колкото и за някои това да звучи кощунствено. Г-жа Трифонова приема за най-близка съдбата на Вапцаров, но когато идеята, за която героят е пожертвал живота си, е съпроводена с безспорен  престъпен акт, героизмът е компрометиран.

  Съвсем логично бе отношението на проф. А.Пантев към въпроса за значимоста на Г.М. Не може да очакваме от бивш служител на тайните служби да  се обяви  срещу своите единомишленици и началници, съпричастни в ликвидирането на един истински национален герой.   Все пак проф. Пантев  се изпусна и каза буквално: “ Георги Марков  БЕ УБИТ  за отмъщение” .  Ще добавим резонно:  “И за да млъкне един  истински  глас  против  деспотизма”.   Но може ли да искаш от палача  да се извини на своята жертва?

 Колко  жалко  е  да  криеш  истината заради партийни интереси!

    Юни  2014                                            Павел Ангелов-Пулиев

                                                                           Пловдив   

Червените сирени

                                          ЧЕРВЕНИТЕ  СИРЕНИ

  Те се появиха веднага след 10 ноември 1989 г. Къде бяха дотогава никой не знае- или знае, но крие истината, защото тя е срамна и подла. Те се криеха в недрата на Държавна сигурност, в Политбюро на БКП,  и  особено из шумлаците на българската  ( държавна ) литература и журналистика, откъдето пееха дитирамби на СОЦА и не обръщаха внимание на обикновения трудов народ, считан само стадо от овце за стрижене. И изведнаж-хоп!- СОЦА се разтресе издъно и  законите  и наредбите се оказаха антидемократични, институциите погрешни и продажни, а управляващите - с богато престъпно минало!  По върховете на държавата се възцари страх, пострадалите от режима потърсиха въмездие и мнозина от най-главните приготвиха куфарите за бягство. Но партията-столетница стегна кадрите си, подкупи най-напористите и гласовитите си врагове, а мекушавите добросърдечни, наивни и стреснати от 40-годишен гнет хорица подлъга с обещания за свобода и благоденствие. Очакваната революция не стана нужда дори да си слага някакви кадифени ръкавици, тя бе удавена в зародиша си. Би трябвало да се гордеем с това развитие на нещата и го правим, но с цената на една вопиюща несправедливост- тази на заличаване на кървавите следи и лицемерната политика на комунистическата партия. Тя смени името си, измени протрамата си, целите и методите си, прокламира демократични идеали и наново се приготви да управлява. И за да замъгли окончателно умовете на добрите, всеопрощаващи  българи издигна тезата за НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ ! Да се обединим във името на национално добруване, да не търсим вина за миналото, да не се обвиняваме, гоним и съдим! Да последвами примера на Испания, където след края на гражданската война бе издигнат паметник на жертвите  независимо от коя страна на фронта са били. Чудесен пример, постъпка на един достоен народ и достойни ръководители. Червените сирени, години  стажували по партийни вестници и  медии,  набързо смениха цвета на  творенията си и задрънкаха на позлатените си арфи за  всеопрощение и разбирателство.

  И понеже стана дума за Испания налага се малко сравнение. Кои и за какво воюваха в тази страна?    На 16.02 1936 г.  властта бе законно  спечелена  със много малко предимство от Народния фронт – коалиция от републиканци, комунисти, анархисти и пр. леви елементи. Новото правителство започва незабавно реформи в духа  своите идеи. Църквата е разгромена, убити са 15 % от свещенниците, 11 епископи, дори загиват и 283 монахини!  Недоволството на опозиционния  Национален фронт от  консерватори, кралисти, радикали и др.десни елементи е много силно и активно, поради което през юли с.г. е убит нейния водач Сотело. Това прелива чашата и  на 16 юли  група генерали  се обявяват срещу правителството, като поставят начело на  метежната хунта ген. Франко. С този акт се слага началото на гражданската война във Испания.

  Двете страни са почти равностойни както по брой на  преките участници, така и по броя на привържениците си. На ген.Франко активно помагат със оръжие, техника и доброволци Италия, Германия и Португалия, а на Народния фронт - СССР и Мексико. Войната се води с голямо ожесточение и модерни оръжия- последни модели самолети и танкове, доставяни от съюзниците. . Франко  превзема Мадрид  на 6.03. 1939 г. а републиканската армия капитулира на 27.03 с.г.  За войната, която привършва след близо 3 години – от 17.07 1936 г. до 1.04.1939 г.- жертвите са стотици хиляди: 200 х. испанци убити и 500 х. пострадали. Между жертвите са и 4 х. италианци, 300 германски летци- а от Интернационалната бригада има и стотина души българи.

  Да се върнем сега у нас. Имало ли е у нас гражданска война? Въпреки че е имало за нея основания – като имам предвид ТРИ национални катастрофи- ясно е, че българите нямат горещата кръв на испанеца, та да водят гражданска война.Най-сериозното престъпление на българската десница – да наречем така  за по-просто всички демократични и сродни партии – е преврата на 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски и последвалите след него години на “белия терор” ( по квалификацията на БКП ). Жертвите от тези акции са неизвестни- нямало е кой да ги брои- числата са от 3 хиляди до 30 хиляди- и те трябва да бъдат разграничени. Едните са следствие на управлението на Стамболийски а другите от  Септемврийското възстание и атентата в църквата Св.Неделя. По никакъв начин не може да бъде оправдан превратът срещу Стамболийски, по същия начин както не може да бъде оправдан и атентатът в църквата и дори Септемврийското възстание. В двата случая ролите са разменени. При превратът закононарушителят е Военния Съюз, а при църквата и възстанието – БКП. В сравнение с Испания това са дребни събития, но за една малка България съдбоносни. Сега ще поставим въпросът: къде са понастоящем виновниците, за да бъдат заклеймени и оплюти публично  и им се иска наказание?  Съществува ли партията на Цанков или Военния съюз, за да искаме от тях признаване на греховете и самокритика? Отдавна тяхните наследници са под земята или по далечни крайща и е безсмислено дори да ги споменаваме. Обаче вторият виновник е още тук, при нас, и има наглостта да твърди, че е наследник на сто-годишни традиции! Не само е тук, но и претендира наново да му се даде властта! И няма никакво намерение да се извинява  (поне) за стореното.

  БКП понесе и изтърпя своята вина за септемврийското възстание, но нейният революционен дух не се смири а си позволи да се противопостави на  безпартийната власт 1934- 1944 г. Тя  започна партизанска война срещу него. Тази война бе отречена по начало, защото народът ни, като цяло, не желаеше да взема страна във битката между гигантите  и искаше да остане неутрален- стигаха му две катастрофи!- Уви!-напразни надежди. Можем да предполагаме с голяма вероятност, че същият народ дори се страхуваше повече от комунизма отколкото от германския фашизъм ! Партизанското движение остана донякъде изолирано, липсваше му масовост.

  Ако партията се чувстваше достатъчно силна и подкрепяна от народа, тя трябваше да направи преврата още при първата бомбардировка на София през януари 1944 г., когато хората бягаха от рухналите си домове а правителството на Филов се видя в чудо. Тя предпочете  да чака Съветската армия да й подари властта  след девет месеца.  Нямаше сили за повече.

  Стигнахме до последния етап. Комунизмът победи в България с помоща на Съветската армия, без да прави гражданска война както ген. Франко. Жертвите, които даде, са незначителни в сравнение с тези на Испания – две до три хиляди души – но отмъщението бе ужасяващо. Освен директно ликвидираните  виновни и не толкова виновни за престъпления срещу партизаяните  няколко  хиляди души, целият народ бе подложен на  следене, подозрения, отказ за работа, пращан в лагери, коопериран насила, въдворяван...Както можеше да се предполага, комунистическата партия, която никога не бе управлявала в условия ня демокрация,  не  знаеше какво е демокрация. Това не знаеха и нейните командири от СССР. Там демокрацията бе унищожена още  след падането на Керенски.! Уроци по демокрация и двете партии започнаха да получават чак в началото на 21 век!

  В заключение: ген. Франко победи във Испания след държавен преврат и усилията на армията. Той призна своята вина като възстанови кралската власт и инициира постройката на  Мемориал на жертвите от двете страни на фронта- Мемориал на опрощението. Ако Българската  Социалистическа Партия иска също да увековечи своето управление и да последва примеера на Франко, трябва първо да се откаже от историята си като наследник на  една стогодишна грешница  и   се обособи като съвършенно НОВА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА  ПАРТИЯ , без греховете на старата. Едва тогава би  могла търси сътрудничество с останалите демократични формации и да  настоява за национално помирение. А в настоящия момент  такова поведение  представлява  нескрит концерт на сирени – затъкнете ушите си с восък, както направи Одисей, и направлявайте кораба си по начертания път.

Февруари 2014.                                                                    Павел Ангелов-Пулиев

лъжата

                                                    ЛЪЖАТА

  Може би съм закъснял  - с  десетина години – да си кажа мнението за  една  претенциозна книга с горното заглавие. Напоследък се издава толкова литература от  хора, отъркали се по най-различен начин о властта, че е невъзможно да я прочетеш навреме. Затова съм пропуснал и том  първи.

  И така, на въпроса. Търсих лъжата с любопитство,  обръщах страница след страница, ред подир ред, дума по дума – но не намерих нито нея, нита нейната противоположност- истината! Цели  465 страници г-н Тошо Тошев ме  въртя на шиш, качва ме на самолети, води ме в Германия и СССР, дори в Ирак,  черпа ме с  “Джак Даниелс” и хавански пури до припадък – и въпреки че надничах  навсякъде, врях се под креслата и  под масите на  Скай-Плаза и Радисън – никъде не видях и частица  от  тези екзотични цветя. Вместо това-нескочаема неразбория от безполезни разговори и срещи. Сигурно г-н Тошев ги бе забравил в огромното си бюро или ги пази за третия том на  автобиографичното си повествувание. Затова пък ме срещна с почти всички  действащи лица  на политическата ни сцена в  най-решителните години на прехода от социализъм    ( по съветски модел), към капитализъм . Като главен редактор на най-четения и  най-тиражиран всекидневник “Труд”  той е държал в ръцете си  козовете на   кандидатите  за власт партии и партийни водачи. От него е зависял  имиджа  на  всеки  политик и всяка платформа – как, кога и с какво ще бъде представен(a)  в пресата! Г-н Тошев владее  до съвършенство  тънкостите на занаята:  той знае точно кога и как  да  използв някаква  неуместна дума или деяние, да я  раздуе или скрие, кого да  защипе и кого да ухапе или похвали, но така, умно, полека,  че самия засегнат да не усети как го пързалят...Цветанка Ризова е убедена, че той е главният  виновник за свалянето на Костов и заместването му с Симеон. Разбира се, има и много други причини, но тандемът Тошев-Кеворкян  изигра главната роля за демонизирането на Костов и превръщането му в плашило. Сега историята се повтаря с Бойко Борисов- целта е и той да бъде дискриминиран до неузнаваемост и лишен от подкрепата на обществеността.

  Талантът на автора е извън всяко съмнение. Трогателен е начинът, по който разказва за страданията си около заболяването от цироза и неговото излекуване в Германия чрез трансплантация на нов орган. Под щастлива звезда е роден той, щом  е могъл да осигури десетки хиляди евро за подобна операция., и то не от собствения си  джоб. Още по-трогателна е самоотвержеността, с която се е отнесъл към шефа си неговият шофьор, дарил му половината си черен дроб!

   Благодарение на качествата си като организатор, писател, дописник и най-вече като главен редактор- който режисира поведението на най-четения всекидневник – г-н Тошев е търсен от всички политици. Те искат да получат неговото благоволение, неговото съдействие при осъществяването на целите им. А целите са ясни: власт по всички направления. Тази власт носи огромни преимущества, на първо място пари, после постигнати амбиции, доживотни привилегии,  интересен и богат живот...Те са готови на всякакви жертви: предлагат на  всемогъщия  диригент на общественото мнение  огромни суми. Тук вече завесата е малко приповдигната- съвсем малко – става дума за  шест-цифрени суми! Предлагат ги открито отговорни хора, подставени лица, председатели на консорциуми, фондации и какво ли не директори, имащи неограничен достъп до разни фондове. Споменато е  името на Иван Костов         ( черната овца), докато другите остават в сянка, но имената им фигурират като  спонсори, съидейници,  приятели, колеги и т.н. Огромно е количеството лица, с които Тошев се среща ежедневно и споделя с тях своите прогнози и препоръки. Най-съдечни и чести, обаче,  са срещите му с партийните ръководители на БСП. Той е в течение на вътрешно-партийните разпри, проблеми и решения, усеща се почти като част от ръководството.  Николай Добрев, Първанов, Маринов са постоянни негови информатори.

  Едва ли е нужно да се споменава, че връзките на гл. редактор на Труд със останалите политически сили: СДС, НДСВ, ДПС , са  максимално интензивни- това го изисква естеството на работата на медията. Точно в този момент на хоризонта изгрява звездата на Симеон Втори – и г-н Тошев се влюбва в нея. Признавам, че с интерес изчетох страниците относно срещите му с Негово Величество, впечатленията му от него, преценката му. Одобрявам и неговото разочарование в последствие и по-специално позицията му за връщането на имотите. И сега считам, че не е късно този въпрос да се преразгледа от Народното Събрание. Да се изобличат продажните царедворци, които , напук на исторята, позволиха на Величеството да бъдат върнати имоти за около 150 милиона долара ,имоти, подарени му от държавата или предоставени Му само за ползване. Само за сравнение: династиите на съседите ни Гърция, Сърбия и Ромъния успяха да направят  държавите си могъщи, голями и богати, докато нашата Сакс-Кобург-Готска със своята  високомерна политика пререшиха бедната ни съдба за столетия напред. А заслужилите съседски династии бяха прогонени от страните си! Смятам, че не е късно да се проведе РЕФЕРЕНДУМ относно одържавяването отново на тези имоти, вместо да се правят никому ненужни допитвания за  напр...АЕЦ  Белене!

  В дебелото издание има, естествено, и малко хвалба: участието на автора в самообявилия се  Клуб на гениите- и, представете си, без капка самоирония!

   След като изчетох излиянията на г-н Тошев и затворих последната страница, в съзнанието ми се появиха още няколко въпроса: първият е каква е в същност позицията на въпросния журналист по актуалното положение в дъжавата? Дали продължава да счита, че пресата трябва да бъде ВРАГ НА ВСЯКА ВЛАСТ –това било гаранция за независимостта  й.  Има такива философи и те се наричат анархисти, едва ли, обаче,  са полезни някому. Ако означава, че НЯМАШ ПОЗИЦИЯ, толкова по-зле за теб, защото се обезличаваш. Къде сте, г-н Тошев?

  Вторият ми въпрос е: щом като в-к  Труд е имал толкова ухажори с толкова  милиони пари за раздаване, не се ли е съблазнил  малко от-малко и да се облажи същият? Да понапълни гушката още, въпреки че тиражът е бил висооок, висок. Не може и без пострадали в такъв случай-предполагам че сред тях е обезателно демонът Костов. Дал, но не получил!  Изпуснал се е на едно  място главният редактор да каже, че неговите сътрудници получават колкото две  министерски заплати – ех, защо не бях по-млад, че да се предложа на г-жа  Велева само да тичам подир нея и да й лъсксам чепиците за четвъртинка от заплатата.

   Пловдив, 6.01.2014                                          Павел Ангелов-Пулиев

Пиянството на един народ

Трябва да спрем да се самобичуваме. Да спрем да се оплакваме за щяло и нещяло. Да спрем да плачем, че сме били най-бедните в Европа. Дори някои наши, родни  политици нарекоха народа ни "калпав", негоден човешки материал. Бягали сме от България, защото била непригодна за живеене...и други безброй нелепости.Бедни ли сме? Вижте леките коли по улиците- все престижни марки:Мерцедес, BMW, Порше, та дори Ламборгини и Ягуар.Това бедност ли е- запита Петко Бочаров? Ами колко процента от населението притежават собствени жилища- не са ли на първо място в Европа и света? Ами колко милиарда лева лежат в банките като срочни депозити? Не бяха ли повече от тридесет милиарда?
  Калпав бил човешкият материал - не му се работело, гледал само да се назначи някъде чиновник, не ще да работи земята, очите му все навън...
  Престанете да плачете - народът ни е както всички народи:  иска да има подходяща работа, да печели достатъчно,  да живее в уредена и справедлива страна, да има интелигентна и неподкупна  администрация. Все неща, които са постижими при наличие на достатъчно умни и практични политици.
  Спомнете си какво бе преди малко повече от двадесетина години. Ние, старите, добре го помним, но младите изобщо не могат да си го представят. Ами как да си представят, че  в магазините асортиментът на  стоките бе на санитарния минимум: вафли, консерви копърка, студен-баят- хляб един вид само, кисело мляко, сирене един вид и т.н.и т.н. Дори тези хранителни продукти, с които се славеше нашата България- грозде, домати, зеленчуци и плодове- се предлагаха в такъв ви, че да ти се отще да ги купиш. А сега? Погледнете само колко вида  млека, сирена, колбаси, консерви, плодове, зеленчуци и какво ли не красят щандовете. Нашите деца не бяха виждали банан- това бе невиждан лукс да си купиш пред Коледа такъв специалитет. Почти същото бе и с портокалите и мандарините.Истински късмет бе да се вредиш за пресен  топъл  хляб, за овче сирене, за шпеков салам и всичко останало, което бе по-качествено.Индустриални стоки? За да се снабдя с унгарски телевизор дебнех месеци наред кога ще ги доставят в магазина и дори апелирах кмета да ги продават открито, не по втория начин! Социализъм!
  И всичко това безсрамно се търпеше пред очите на цяла Европа, която бе наводнена от  луксозни, практични, полезни уреди и предмети на достъпни цени. Ние, хората зад желязната завеса, можехме да видим по телевизията и да научим от колегите си, които имаха щастието да посетят страните зад завесата, това несъответствие и този парадокс, че, въпреки че живеем на същия  континент, сме лишени от такива неща. Защо?
  Освен със обикновените предмети за бита и храненето, бяхме ограничени в ползването на жилище. Трябваше да живеем обезателно по двама в стая- това беше законната норма- никой нямаше право да има самостоятелна стая. Никой не можеше да купи или продаде апартамент, сделките с недвижими имоти бяха забранени.Бушуваше жестока жилищна криза. Защо?
  Ако имаш познания и можеш да работиш някакъв занаят, нямаш право да го практикуваш, защото ще станеш частник-капиталист. Стой си в къщи и мирувай. Нямаш право да имаш фирма- никой и не си помисляше за това. Не можеше да се намери майстор да ти стегне къщата, да ти измаже стената, да ти поправи дограмата, къщите бяха рухнали, изкъртени, занемарени! Застинал стопански живот, мъртвило, всяка инициатива е забранена! Защо?
 Ако поискаш да излезеш в чужбина, за да видиш как живеят другите народи- по-добре не мисли за това, защото ако много настояваш ще те нарочат за народен враг, ще ти напишат вълчи билет и ще останеш и без работа! Така живееше народа и се примиряваше...
  И изведнаж- вратите се отвориха! Паднаха безумните наредби. Позволиха се частните работилници, образуваха се фирми, хората получиха паспорти, можеше да живееш в София и където искаш, можеш да си купиш жилище и да живееш самостоятелно. Няма ограничения, разрешителни, забрани, досиета...Как да не луднеш тогава? 
 Действително народът полудя. Как мислите ще се почувствува едно жива същество, държано четиридесет години в клетка пред една копанка чорба и изведнаж сте му отворили вратичката?
Ами как - ще хукне с максимална скорост където му видят очите. Ето това искам да кажа с настоящата статия- не съдете прибързано бедните, онеправдани , лъгани хора.  Те искат да живеят като останалите, искат да видят света, да се научат как да работят и печелят. Почакайте още малко и те ща се успокоят. Дайте им още малко време преди да ги обявите за "негоден материал". Дайте им умни, практични политици и ръководители, не сектанти и корумпирани кожодери. И ще видите, че българите заслужават уважение.Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение,  честност, патриотизъм. Само почакайте още малко!

ОТ МРАЧНО МИНАЛО КЪМ ТЪМНО БЪДЕЩЕ

  За миналото няма защо да говорим. Всички знаем какво е било, колко е било,защо е било и т.н. Но че е "ЧЕРНО" нямаме противоречия. Е, тук-таме има някои бляскави страници, няколко победи / в т.ч. и доста военни/ но като цяло сме за оплакване.Скоро ще се навършат сто години откакто нашите мъдреци:  политици, писатели, философи и обикновени граждани се мъчат да ни обяснят защо е така и все не успяват. Аз също не  се наемам  с подобна задача. Обаче ще "помечтая" за бъдещето. Примамливото, европейско, богато, безпроблемно, спокойно бъдеще без  цигански бидонвили и катуни, без надничащите в кофите за боклук клошари-пенсионери, без опашките пред лекарските кабинети, без тройните катинари и железни решетки пред вратите, без страхът вечерно време из улиците, без...има още много "без", но защо да ги изброявам, като ги знаят всички. Разбира се ,не може съвсем без тях, но поне да са в поносимо количество, един вид само за колорит, но не и да ти се натрапват  постоянно пред очите и  постоянно да мислиш за тях.
  Става дума за едно бъдеще от порядъка на петдесетина и повече  години. Стреснахте ли се? Та какво са сто години- за мен те изминаха като един ден! Няма да се усетите и ще настъпи 22 век. Пак  ли  ще сме си същите? Разбира се, не. Макар че човекът като характер, физика, настройка,  желания и пр. си е останал какъвто си е бил още при изгонването му от рая. Четете Библията и всички антични автори, гръцки, латински и средновековни и ще се убедите, че съм прав. Обстановката, обаче, ще е друга- каква точно не мога да гадая, а само ще предположа. Неминуемо смятам че личността ще бъде принудена да се ограничава повече, отколкото днес. Причините са ясни: населението на земята се увеличава в геометрична прогресия,  първичните ресурси се изчерпват все повече, дори прясната вода става дефицитна...Науката, разбира се, ще намери заместители, но животът ще се развива във изкуствена среда, ще липсват  чудесните планински и горски масиви, чистите морски плажове - ще останат малки, закътани островчета естествена природа, като резервати, до които, за съжаление, едва ли всички ще имат достъп! Раждането на деца ще бъде контролирано, законите ще бъдат строги, престъпността надеждно ограничена. Политиката  ще  се откаже от каквито и да било теоретични спорове и ще бъде принудена да се занимава единствено със благоденствието на хората.
  Отнесох се, обаче, много напред, Да видим какво ще стане с България преди това. Европеизма и  космополитизма неминуемо ще направят от родината ни  една  многоетническа държава, в която българският елемент не ще бъде господствуващ. Не става въпрос за политическо предимство а за  същност на  индивида . Този   елемент ще бъде дори толкова размесен с англосаксонски, индоевропейски, арабски и африкански  елементи- разбирай дори кръвни групи- че едвали някой ще може да се нарече  "чист българин". България не е някакъв  самотен тихоокеански остров сред  коралови рифове, а част от Стария  Европейски  Свят и неговата съдба ще бъде като на останалите европейски народи. Тук, обаче, идваме до най-жалкото заключение:  стопяването на националностите няма да стане равномерно -  великите и големи народи като германския, френския, британския,  руския и т.н. ще  останат по-дълго време индивидуални нации със своите  характерни особености, названия, език, бит и пр. - докато малките народи като българският, сръбският, чешкия и т.н. ще бъдат на бърза ръка погълнати от  великите народности. Къде ще бъде нашето място сред тях? Кой ще дирижира българската икономика? Кой ще ни осигури необходимите ресурси, техническа помощ, развитие?
  Много преди  светът да еволюира толкова, че  стопанството му и  културата  му да станат единни - пари, пазар, цени, закони и дори език-  светът ще мине през един междинен период на отделни огромни региони: примерно европейски регион, източен регион, американски и пр. Това ще стане много скоро и ние не трябва да си правим илюзии, че ще запазим нашата независимост. Аз не виждам друга  възможна алтернатива, освен вековната ни обвързаност с  руската страна, колкото и това да е неприемливо. Ние, малките народи, сме плячка за останалите "големи". За тях  ние представляваме една хапка, нито ще ги задавим, нито те ще преядат от нас. Самочувствието им на велики народи е толкова голямо, че  гледат на нас като малки деца, които следва да слушат големите, да им се подчиняват и да ги наказват, когато не мируват. Отвреме-навреме ни глезят с ласкави отзиви, намигайки  си съучастнически с своите колеги, или ни подхвърлят някаква милостиня, като на беден роднина - и толкова! Ако желаем да бъдем  покровителствувани от някои,  следва да му се кланяме до земята. Такава виждам аз истината за международните отношения. Трябва да помним, че никога Европейският Съюз не ще си развали дружбата напр. със Русия, заради нашенски интереси и винаги ще ни продаде безмилостно, както Чембърлейн продаде в Мюнхен Чехия на Хитлер. От друга страна Путинова Русия никога не ще се откаже от  "България не за граница", колкото и да сме за нея само "една хапка". И в цялата тази ситуация трагичното е, че   многострадалният български народ в много голямата си част, е впечатлен от могъществото на  Големия  брат и с радост ще приеме  неговата съвсем не безкористна поддръжка.
  Остава да се надяваме, че по-следващият период на световно сътрудничество не ще закъснее много!        
          Октомври 2013







    

35 години от смъртта на Георги Марков

  В деня на годишнината от смъртта на безспорно най-изявения  борец за свобода и демокрация български писател, журналист и драматург Георги Марков властвуващата  тройна коалиция начело с БСП направи една провокативна демонстрация на сила,  твърдост и непоколебима последователност  към  нечовешките болшевишки принципи, като обяви, че спира по  давност, висящото вече десетки години  /поради бездействие на продажната съдебна власт/  СЛЕДСТВИЕТО   ПО  УБИЙСТВОТО МУ.
  Този възмутителен факт за пореден път показа каква е идеологията на стогодишната уж социалистическа  партия, не отказала се от своите налудничави идеи, насилствени методи на управление, задушаващи демокрацията и свободата на индивида. Не само това, по този начин тя оправдава  както физическите му убийци,  така и подстрекателите, които бяха  членове на висшето ръководство на партията. Обикновеният гражданин, безпартиен и просто човек, не може да проумее логиката на това решение. То може да се окачестви само като  крайна омраза към всеки осмелил се да се противопостави дори само с перо или слово на  болшевишко-комунистическата идеология и  на  престъпния сталинизъм. Това решение може да се тълкува и като предупреждение към всички онези, които биха си позволили да действуват както това направи Г.Марков. Помнете, казват влюбените в миналото си все още комунисти, какво се случи на известния   писател, защото то може да постигне и Вас!
  Можем да бъдем сигурни, че световното обществено мнение  ще прецени по подходящ начин  тази нагла провокация и тя няма в никакъв случай да бъде в полза  на България.
 

Школото си е школа

                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!

 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 

  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.

   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 

   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.

  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.

Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.

  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.

  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев

                                                                                              Пловдив