вторник, 9 юни 2009 г.

МОЯТ НАТРАПЕН ПОМОЩНИК

- Хайде спи вече, сега не се разказват спомени. Мачът по телевизията завърши преди два часа, а утре ме чака работа...
- А помниш ли когато Стефан показа пред колегите ти онази карикатура с текст...
- Престани, моля те, наистина трябва да спя, главата ми е като бидон с боза! Преброих вече 5000 овце!

Но милият ми помощник продължава настойчиво да плещи за щяло и нещяло, за отдавна минали събития, за провали и успехи (които, впрочем, са твърде нищожни), за забравени лица и герои. Най-после, изтощен до крайност, успявам да хвърля булото на съня върху нещастния ми мозък. И тогава започва най-лошото: сънищата. Колата хвърчи по тъмни улици, спирачките не работят, ровове и грамади се стелят пред нея, разни опасни фигури ме нападат... За последен път си казвам, че ще престана да гледам мачове вечер или ще спирам до края на полувремето. Иначе на следния ден съм като че ме е газил валяк. Лягай си рано, чичка, за възрастните здравият сън е първа необходимост. Като слънцето и въздуха, нали?

Когато бях по-млад, с помощника ми се разбирахме лесно. Той все мърмореше, но аз му скръцвах с зъби и той си затаяваше. Сега се е разпищолил и все се натиска да заповяда.

Ние двамата сме на една възраст – почти сме близнаци. Счита се, че той е малко по-голям поне с няколко месеца или година. Откакто се помня, с него управляваме една малка химическа фабричка. Какво произвежда нашето предприятие ще ви кажа накрая. Аз съм собственикът и несменяем директор. Той е помощник с определени права и задължения. Ако човек гледа отстрани, неговата работа е къде-къде по-сложна, отговорна и трудна, но ако не е моето ръководство кой знае какво щеше да прави.

Предоставил съм му всички грижи за строго спазване графика на производство, състоянието на оборудването, текущите ремонти, както и здравето на персонала и моето лично такова. Основните ремонти извършвам с помоща на външни лица по негов доклад. За мен съм оставил планирането, финансите, снабдяването и транспорта. Той само дава заявката си и аз имам грижата по-нататък. Верно е, че разполага с уникални помощници – те са толкова скромни и невидими! Особено ме впечатлява отговорникът по автоматиката - удивителна е точноста му при производството. Необходимите смеси и разтвори отговарят точно на рецептите. Съставът е идеално спазен. Реакторите работят денонощно почти без аварии. Органите за охрана и външно наблюдение действат безотказно.

Може да се каже, че не реализираме почти никаква печалба от дейноста си – каквото изкараме, отива за издръжка на фабриката и за козметика на жена ми. За мен остават само джобни пари. Моят помощник изобщо не получава никакво възнаграждение, но въпреки това никога не е възроптал или стачкувал – това са забранени неща, недопустими в едно добро семейство. Ходим заедно на летуване, на море или планина, приятелите ни са общи, интересите същи или почти същи. Както може и да се очаква, понякога се различаваме чувствително по желанията си. Аз, например, обичам да си пийвам повечко, особено ако сме на чужда софра – той тогава се съюзява с жена ми и се разсърдва дотолкова, че изоставя грижите си за моето добро състояние. А без неговата помощ аз съм истински парцал.

Трябва да ви разкажа и за семейния ми живот. От тривиално гледище, той е напълно нормален. Още от самото начало заживяхме и тримата съвместно, като шведска тройка (нали така се нарича по модерному?) Той нямаше нищо против, както и съпругата ми. Доста години не изпитвахме никакви неудобства, докато от шейсетте нататък моят съдружник отвреме-навреме взе да манкира от задълженията си, за голямо неудоволствие на жена ми. Сега вече е категоричен – без негово съгласие никакъв секс! А той като каже “не”, това значи “не”. Нищо не мога да му сторя. Не виждам изход от това положение.

Най-забележителното у този мой съдружник е, че той няма никакво образование! Не е прочел нито ред нито пък е посещавал училище. И въпреки това великолепно се справя с задълженията си. Пълен самоук, което доказва, че образованието не винаги е необходимо. Родил се е научен! А като си помисля колко труд, колко години, колко средства съм изразходвал да стана това, което съм! Върховното същество (Etre supreme – вж. Френската революция 1789) ми го е натрапило от самото ми рождение и нямам никаква възможност да се отърва от него. От друга страна без него съществуването ми е невъзможно!

Напоследък това принудително съжителство много ми натежа. Омръзна ми да е вечно с мен, и ден и нощ – и да се меси постоянно в действията ми. Освен това, взе да дава и фира! Реакторите вече често се повреждат и дори спират ненадейно. Главният двигател работи на пресе- кулки и се налага да търся спешно външна помощ. А там са големи мошенници! Продукцията излиза нередовно и некачествена.

Между другото забравих да ви кажа какво произвеждаме – това е един биологичен продукт с кафеникав цвят и характерна миризма, който се изкупува само от ВиК (предимно от К) за което вместо да ми плащат- плащам със солени суми. Започнах да се питам, има ли обществото изобщо нужда от такъв продукт? И какво да правя с този мой натрапен ми съдружник, който ми досажда всяка нощ със нашите съвместни спомени, които често не са за разправяне? А той постепенно ме измества и изземва ръководните ми функции, въпреки че вече кукурига...

Изведнъж нещо в съзнанието ми щраква, някой каточели ме удари с мокър парцал през лицето: в същност не той ли ме е командвал през целия ми живот, подчинен на незнайни кодирани генетично заложени условия, а аз си въобразявах че имам свободна воля...

Изходът е само един : фабриката трябва да обяви фалит, обаче няма кой да я купи. Събирам смелост да потърся сапьори да я взривят или чисто и просто да му метна въжето, както правят хиляди като мен.

Adieu, vie!