четвъртък, 17 март 2016 г.

ЗА СВОБОДАТА


 Съществува ли абсолютна свобода? Свободата да правиш каквото искаш, без да се съобразяваш с никого и с нищо (опасно), като се ръководиш единствено от щенията и от волята си. Такава свобода съществува, ясно е, само в животинския свят, където намеренията ти се съобразяват само с евентуалната опасност за живота или основните потребности. При човешките общества подобно поведение е немислимо, откогато изобщо човекът е започнал да живее организирано, т.е. от създаването си. В съвременното общество свободата е едно  сборно понятие, състоящо се от множество "свободи". Така има "религиозна" свобода, "икономическа" свобода, "културна" свобода,  свобода на нравите и т.н. Често понятието "свобода" се замества с  "права" - права на личността, право на глас, право на протест и пр. Това са азбучни истини, които трябва да залегнат в учебниците за 1-3 клас, ако все още не са. Неудобно ми е да ги споменавам дори.
 Особено положение в тази класация заема "политическата" свобода.Това е свободата - или правото, все едно - да избираш хората или методите и предпочитанията, които да насочват развитието на обществото (държавата) и състоянието на всички останали "свободи". От избора на тези лица и съответната  им концепция зависят изключително начина на живот, жизненото равнище, културата , дори живота на всеки един гражданин. Ето защо основата на всички свободи е ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА.
  Удивително е, как учени и сериозни хора спорят по въпроса, дали сме били "под турско робство" или само сме  "съжителствували" с тях . Тези хора смятат, че икономическата, религиозната и културната свобода, която  ограничено са ползвали българите в османската империя  дават основание да отричане на понятието "робство". Какво ако не "робство" е било запрещението да избираш своите кметове, съдии, министри, закони и правилници ? Не са ли били  роби негрите в Америка преди войната им за освобождение или руските селяни преди 1861 г., когато са били собственост на помещиците? В края на крайщата въпросът се свежда до тълкуване на понятия. Вярно е, че понятието "роб" предполага наличието на  СОБСТВЕНИК на роба, какъвто през турското иго формално не е имало,  фактически, обаче, всеки българин е бил под угрозата да бъде арестуван, подложен на мъчения, ограбван и обиждан единствено поради това, че е бил "неверник", т.е. християнин. Нашите възрожденци-революционери са имали пълното основание да считат положението на българина като "робство"- това определение е залегнало твърдо в нашето съзнание, нашата история и образование - и ние, тяхните наследници, нямаме никакво право да ги коригираме.



вторник, 19 януари 2016 г.

ЗА ТЕЗИ КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИСТОРИЯТА

В наскоро излязлите спомени на ненадминатия Симеон Радев - т. 4 –същият, описвайки срещите си в края на 1902 г. с изявени политически лица - в Италия, Франция и Англия като представител на Македонската Революционна Организация (ВМРО) - споменава едно удивително точно определение на българската политика от един италиянски журналист – Емилио Станиоло. Поводът е скорошното убийство на Стефан Стамболов в София – юли 1895 г. Ще предам точно думите на С.Радев: „Неговото убийство е незаличим позор за българския народ – казва журналистът - и продължава: Вие, българите, сте несъмнено най-енергичната, най-трудолюбивата и най-жизнеспособната раса на Балканския полуостров. Вам бе предопределено едно светло бъдеще. Но сега съмнявам се дали ще го постигнете.Само грубата сила не е достатъчна за малките народи, те трябва да упражняват известно морално обаяние. В първите години на политическия ви живот, след освобождението ви, пленихте чуждия свят със своята пъргавина, с творческия ви възторг в държавното уреждане, със смелостта на вашите борби, които имаха нещо епическо. Европа ви гледаше с възхищение. Вие водихте една победоносна и справедлива война: Европа ви ръкоплещеше с ентусиазъм. Скоро след това какво направихте? Изпъдихте Батенберг по един подъл, издайнически начин. Хората се отвратиха от този мизерен комплот. Той развенча българския народ. Това мина. Дойде Стамболов и пое управлението с крепки ръце. Вие противостоихте на една велика държава не с вашата собствена сила, а със съчувствието, което Стамболов събуди- което той извоюва за България. От цял век – продължи той- Европа търсеше средство да спре историческите стремежи на Русия в Балканския изток. Стамболов убеждаваше постоянно Европа, че България е страната, която може, подкрепена от нея, да пази Балканския полуостров. Това бе един велик резултат, постигнат от него. С какво му платихте вие? Съсякохте го на улицата по един зверски начин. И тоя народ не протестира! Убийството на Стамболов доказа, че българите, които имат сила и умеят да се жертват, са лишени от нравствени добродетели. А без тях не може един малък народ да преуспява. Ще кажете, че това ….и пр.“ Горните думи са една тежка присъда за българския народ. Никой не може да отрече абсолютната истинност на събитията в този период на създаване и иззиждане на третото българско царство. Но заключението..е убийствено. Ние културен народ ли сме или глутница озверени вълци? Не съм дотолкова осведомен за да направя сравнение с останалите народи относно техните политически нрави, но ми се струва, че в това отношение ние се приближаваме най-вече до южно-американските държави, където превратите са почти ежедневие, за разлика от Европа, на която сме вече и формално член! А кога ще се превърнем и в равностоен такъв? Пловдив, 19.01.2016 Павел Ангелов

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Възможно ли е ?

Уважаеми читатели, Ще се обърна към Вас със един простичък въпрос – възможно ли е понастоящем в България да се случат следните събития: Представете си, че днес се състоят избори за Народно Събрание, т.е. за предоставяне държавната власт в ръцете на определена партия, и че тези избори са спечелени от една формация със над сто-годишна история . От утрешния ден тази формация съставя правителство и започва да налага своите политически, икономически, културни и пр. концепции. След една седмица новото Правителство и Парламент приемат Закон за собствеността, с който всички частни предприятия, заводи, фабрики, работилници и пр. стават държавни, т.е. те се национализират. Не само това, частните търговци, занаятчии и предприемачи нямат право да наемат помощен персонал, защото по този начин стават експлоататори на човешки труд , т.е. капиталисти, което е престъпно. По този начин фактически се унищожава всякаква инициатива за стопанска дейност. Следващата седмица се приема нов прогресивен закон, който се мъчи да задоволи безимотните, като определя норми за притежаване на имоти: всяко семейство има право само на един апартамент (жилище), като в жилището се полага на двама души само по една стая! Останалите стаи се рапределят чрез съда! Никой няма право нито да дава под наем, нито да продава имоти! Следващата стъпка на новото управление е да направи реформи в селското стопанство. Това става с закон за земята, който забранява сделките с земя и я предоставя изключително на т.н. ТКЗС- кооперативни стопанства. Селският стопанин има право само на един двор от проловин-един декар, на който да сади зеленчуци. Не са забравени и животните. Никой няма право да притежава крава, коне, овце повече от броя пет (!), а кокошки колкото иска, стига да има с какво да ги храни. По този начин селянинът бе освободен от тежкия труд да оре, копае, жъне и т.н. и стана работник в ТКЗС. Изкарваше по стотинки за работен ден, но можеше да краде продукция, ако не го хванат. Започна да си купува от селкоопа хляба, сиренето, млякото и чоплеше дворчето си за развлечение. Не бяха пропуснати и хигиенните норми на живот. За да не се претъпкват големите градове като София, Пловдив, Варна бе ограничено заселването им – за да живееш в тях трябваше да имаш там работа, а за да получиш работа, трябваше да си тяхен жител!! Някаква неразрешима дилема. А културата? Съответните културни институции се грижат за твоето образование и забавление. Подбрано изключително прецизно е онова, което можеш да пишеш, гледаш и слушаш . Да отидеш на екскурзия в чужбина? Това са химери. Западът е пълен с зверове, които само те чакат да им паднеш в ръцете, затова си стой тука и мирувай! Ето, драги читатели, основните проблеми, за които искам да те попитам:възможно ли е днес такова развитие на нещата? Чувам незабавния възмутен отговор: не, в никакъв случай, това е абсолютно недопустимо! Е да-а, ама не. Как бе възможно преди някакви си 70 години? Те минаха като кошмарен сън, и сега хората не вярват че е било ! И днес има хора, които мечтаят за онова време, за опашките , за лагерите, за бедността, за тъмната бездна, в която живяхме. Блаженни бедните духом! Познавате, вярвам, журналиста Петко Бочаров. Аз съм на неговите години. Живял съм в три Българий – двадесет години в Царството, четиридесет и пет в комунистическото блато и двадесет и пет в демократична България. И от висотата на тези години Ви задавам горните въпроси – ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НАНОВО ДА СЕ ВЪРНЕМ ВЪВ АДА ? Пловдив - 10.01.2016 Павел Ангелов