неделя, 27 декември 2015 г.

ТРАГЕДИЯТА НА ИСЛЯМИЗМА

Ислямизмът и мохамеданството са възникнали от времето на пророка Мохамед, беден и неграмотен сирак, роден в Мека, арабския полуостров, през 7 век сл.хр. Легендата твърди, че бил посетен от небесния пратеник Джибрил, който го научил да чете и му внушил цялостната история на света, човека и правилата на живот, изложени в 114 глави (сури) в Свещенния Коран. Влиянието на Християнското учение и на библейските легенди е несъмнено, но за разлика от тях Коранът не приема триединството: Бог, Син и Светия Дух, а признава само един единствен Бог Аллах и неговия Пророк Мохамед. Не приема непорочното зачатие и Синът Божи Христос. Поради това и в ислямските храмове (джамии) няма икони и образи. Коранът също както Християнското учение проповядва смирение, помощ за бедните и нещастните, милостиво отношение към пленниците, справедливост и веротърпимост , но заедно с това настоятелно приканва към разпространение на исляма сред „неверниците“ и признаване единствено върховенството и всемогъществото на Аллах. Последователите на тази религия са възпитавани от своите духовни водачи в пълно подчинение на догмите на Корана дори когато това би струвало живота им. В нейно име те напълно забравят „книжните“ добродетели и поставят ятагана и полумесеца над всичко. Новата монотеистична религия завладява огромно мнозинство от племена и народи предимно в близките до Мека области в Азия. Воинствените тюркски номади , вдъхновявани от Корана, се отправят на запад, търсейки плодородна земя и постепенно подчиняват цялото южно крайбрежие на Средиземно море /Африка /, проникват през Гибралтар в Испания, която управляват 7 века и през Бофора и Балканите търсят път за централна Европа. Европейските християнски народи осъзнават, каква огромна опасност за тяхната култура представлява Исляма, за когото човеколюбивите норми на Корана важат само за правоверните на Аллаха а всички останали са длъжни да се подчиняват безусловно на неговите служители. Това са ходжите и аятоласите, които стотици години ревностно отстояват заедно с султаните, халифите и везирите железните правила на Свещения Коран. За тях не съществува развитие, няма възраждане, няма „куатроченто“, няма Лутер и Калвин – религията е вкостенила съзнанието на обществото на нивото на създаването си. Римските папи организират в периода 11-13 векове т.н. Кръстоносни походи, чиято цел е да се освободят Светите земи около Ерусалим. На три пъти те успяват да освободят свещенния град, но е невъзможно да го задържат срещу огромната маса на правоверните. Едва след поражението при Виена -1456 г. – ислямското нашествие е спряно. България се оказва последната голяма държава на границата между културна Европа и изостаналия Ислям! Каква проклета съдба! Колко пъти още България ще се оказва на тази фатална граница? Докато във Европа а по-късно и в Америка културата прави гигантски крачки в всички области на живота, приема демократични правила, лишава религиозните водачи от светска власт, процъфтява икономически и пр. ислямските държави са застинали в своето развитие. Особено това състояние характеризира държавите на запад от Арабско море – това са близкоизточните Иран, Ирак, Афганистан и многобройните емирства. В тях жените нямат никакви права, те са просто роби на мъжете с предназначение само да раждат и отглеждат деца и да служат за удоволствие на мъжете.Нямат право дори да показват лицата си, забулени до очите! Духовните водачи са узурпирали светската власт и не допускат никакво влияние извън постулатите на Корана! Земята им притежава несметни богатства от петрол и газ, което е колкото добро, толкова и опасно, защото останалия свят отправя стръвно очи към тях. Нахлулите чужди търговци, обаче, носят със себе си и своята западна култура. Никой не може да отрече, че, макар и алчни, те разкриват пред аборигените пътя към прогреса. Заслугите на холандци, португалци, англичани в това отношение са особено значителни в далечния изток, където се създават модерни държави. Същото правят французи, испанци и италиянци по крайбрежието на Африка. Единствените недосегаеми за модернизация племена са тези около огнището на исляма – арабския полуостров – населяващите държавите Пакистан, Ирак, Иран, Афганистан, Сирия и т.н. В настоящия момент ислямският свят е разделен идейно и политически на няколко клона. Изповядващите ислямизма в целия свят се оценяват на ок. 1,5 милиарда души; само тези, които са в Близкия изток са около 600 милиона! Огромна маса хора, които при това нямат никакви ограничения в раждаемостта. Нито нравствени, нито материални, нито религиозни! Раждаемостта им е няколкократна спрямо християнските държави! Постепенно в целия свят изниква нов, неочакван проблем: нашествието на ислямисти с ниска култура и агресивно поведение във високо развитите страни на Европа! Само през 2015 г. във Европа са приети 1 милион ислямисти от близкоизточните страни и тяхното „преселение“ продължава нестихващо! Със страх припомням една заплаха, изказана от бивш президент на Алжир Бен-Бела: „Ние ще завладеем Европа чрез нашите утроби“! Този процес трябва да разгледаме по-подробно. Милиони хора, възпитавани от деца в постулатите на Корана напускат своята родина и се устремяват не другаде, а точно в най-развитите европейски страни, предимно Германия, която се оказва изключително и дори неразумно гостоприемна! Тези люде бягат от своята нерадостна- според нас – действителност на ограничения, деспотизъм и религиозни задължения. Те не са бедни и мизерстващи, те са просто бегълци . Създава се впечатление, че те изпълняват някакво нареждане за изпълнение поръчката на Бен-Бела !? Защото те не се отказват от исляма, те спазват и дори прокламират вярата си, строят джамии и възпитават нови поданници на Аллаха. Получава се непонятно противоречие: бягаш от това, което имаш и се стремиш да го наложиш там, където отиваш и където няма да го възприемат без съпротива!? Или бягаш само от любов към свободата? Ако е така, защо не се бориш за нея в собствената си страна? Защото е много трудно и рисковано? Дойде момента да се спрем на въпроса, ще се реформират ли ислямските държави. Това са държавите, които се управляват от висши религиозни лица и чиито закони са вдъхновени от Свещения Коран. Във всички тези страни под влияние на западната култура се развиват революционни движения, които водят люта борба за въвеждане на демократични системи на управление. Турция и Египет са най-напредналите в това отношение, където още от двадесетте години на миналия век след упорити политически кървави борби е сломено върховенството на религиозните водачи. За съжаление, рецидиви на миналото величие на Корана са все още възможни – силата на традициите не са унищожени. В момента се води жестока война за надмощие на най-малко три групировкип в Сирия, където се срещат интересите на Турция, Европа и САЩ. Освен идеологически, интересите и на трите сили са подчертано икономически във връзка с петролните запаси на района. Под маската на национално-патриотична окраска е създадена т.н. Ислямска държава – ИДИЛ – която владее територия около град Мосул, център на петролодобива на Ирак – и претендира да защитава цялата арабска общност под егидата на радикалния Ислям от посигателствата на неверниците християни и ренегатите. Една от причините да бъде създадена тази опасна във всяко отношение държава са „успешните“ войни, които Сащ и Русия, с подкрепата на Европа, водиха против режимите на диктаторите във Ирак, Афганистан, Кувейт и които обединиха местното население срещу пришълците. Тактиката, която ИДИЛ възприе в действията си срещу нашествениците е единствено възможната: тя е повсеместен терор в сърцето на противниците, с цел да ги отчаят и принудят да изоставят мечтите си да покорят и реформират ислямизма. Трябва да се признае от всички, че радикалния ислямизъм не може да бъде победен и демократичните правила наложени насила, както се помъчиха да сторят идеалистите от САЩ. В крайна сметка развитието на конфликта между радикалните арабски близкоизточни държави, представлявани от ИДИЛ, и световната демократична общност може да бъде следното: А. Пълно разрушаване и обезличаване на областта между Арабския залив и Черно Море, което е в ход понастоящем. Б. Временно примирие и отлагане на горната операция за неопределено време (както най-вероятно ще стане ). В. Победи на революционните движения във близкоизточните ислямски страни и приобщаването им към демократичните държави. Г. Изчерпване на петролните запаси и повсеместно обедняване на местното население. Второ, този път „ гладно“ нашествие във Европа. Това е последното и независещо от никого решение. Разбира се, и четирите възможни решения не са в близко бъдеще – те ще възникнат в течение на 21 век. Засега трагедията на ислямизма продължава неотклонно и тя ще завърши трагично. Декември 2015 Павел Ангелов Пловдив