четвъртък, 21 юни 2012 г.

НЕЛЕПА ПРОВОКАЦИЯ Преди два дни част от пловдивското гражданство осъмна пред една “изложба” на площада в центъра на града, до шадравана, уредена по случай 130 годищнината от рождението на Георги Димитров. В десетина голямоформатни пана са поместени множество снимки от живота и дейноста на “големия български революционер”. Безсъмнено организаторите на това зрелище са градският комитет на БСП в сътрудничество с Историческия Музей. По горния повод ние, членовете на местната организация на Българския Демократичен Форум , не се съмняваме че представляваме и патриотичната и демократична част от пловдивчани, имаме към ръководството на Общината следните въпроси: 1. Уместно ли е да се позволява такава груба партийна проява тъкмо в деня на честване годишнина от написването на История славяно-българска от Отец Паисий? Не се ли подценява по недопустим начин делото на великия монах? 2. Редно ли е Общината да предоставя за откровено чисти партийни цели именно центъра на града или не осъзнава,че с това се върши цинична пропаганда на отживели и компрометирани идеи? 3. Не се ли запита общинска управа, дали личноста на Георги Димитров заслужава такова внимание и почит, след като съвременната българска история го разкри като безжалостен проводник на болшевишко- сталинския комунизъм, чийто път е осеян с стотици трупове на заслужили борци за демокрация, като Никола Петков, Кръстю Пастухов, Цвети Иванов, Трифон Кунев и още, и още...И не само на демократи, а дори и на свои съмишленици? 4. Ако Историческсият музей не разполага с други документи – съгласно горното определение- относно личноста на този връх на българския тероризъм- то този Музей не оправдава съществуването си, защото вместо истини разпространява лъжи. Ние считаме, че Общинският съвет на града трябва да потърси отговорност от лицата, допуснали тази провокация с патриотичните пловдивски граждани.Спомнете си как и за кого гласуваха те и защо се подменя тяхния избор! Председател на общ организация на БДФ: / Г.Иванов /

сряда, 13 юни 2012 г.

Некомпетентност или злонамерена дезинформация НЕКОМПЕТЕНТНОСТ ИЛИ ЗЛОНАМЕРЕНА ДЕЗИНФОРМАЦИЯ За разлика от мнозина, обичам да чета т.н. жълта преса и по-специално в-к “Уикенд”, където намирам материали, неизвестни на читателите по различни причини. Удоволствие ми доставя да чета и коментарите на известния наш телевизионен журналист Кеворк Кеворкян, който с широка ръка раздава квалификации на своите колеги, на политици, общественици и на всекиго, който му хрумне. Изведнаж попадам в броя от 2 юни т.г. на обширна статия за ... Мунчо! Между хилядите думи, подигравки, обиди и какво ли не по адрес на неназования с името си герой на Вазов, попадам на един абзац, посветен ни в клин, ни в ръкав на трагично загиналия писател и драматург Георги Марков! Като председател на “Сдружение Георги Марков-Скитник”, занимаващ се няколко години с живота, творчеството и съдбата на този ярък представител на борбата срещу българския комунизъм , останах изумен от неистините, изопачаването и тълкуването на фактите от битието му, посолени с неподходящи за ранга на автора обиди. Разбира се, аз лично предпочитам да ме нареди сред “безмозъчните апологети” на Марков, отколкото да се намирам в списъците на Комисията по досиетата под името Димитър. Но както се вижда по-нататък, за г-н Ке.Ке. търсенето на отговорност от Държавна Сигурност /ДС/ за нечистоплътните й деяния е глупост! Първата теза на г-н Ке.Ке. е, че Г.Марков е бил част от обкръжението на Живков, близък на полковника от ДС Кюлюмов, /негов “опекун”-!/, че е правил “въртоопашати” движения около властващите, че е бил ”псалмописец” на диктатора, че е имал специална квартира в МВР и, най-накрая, че е бил един от сценаристите на филма “На всеки километър”. Ако авторът на този недостоен памфлет бе прочел малко по-внимателно кратките сведения от биографията на Марков, би разбрал /ако е искал да е честен/ следното: на Г.Марков е била предоставена специална стая в МВР, където се е запознавал с досиетата на мнозина съдени и екзекутирани преди 9-ти септември комунистически функционери, включително и с това на Вапцаров. Като способен драматург му е била поставена задача да напише по случай годишнината на революцията пиеса за героизма на осъдените левичари през времето на царската диктатура. В резултат на тези проучвания се появява пиесата “Комунисти”, която е отхвърлена от партийните ръководители поради несъответствие с поръчката: вместо герои, Марков е обрисувал обикновени наивни, подлъгани живи хора! Прочетете пиесата, г-н Ке.Ке. и ще се убедите. По-нататък- поради таланта си Марков е бил ухажван от властниците, дори Живков е казал: “Талантлив е, жалко че не е наш!” Той не е бил член на ловджийската му група. Полковник Кюлюмов е търсел неговото сътрудничество, защото се е надявал да го привлече в партията и службите, както мнозина от колегите му писатели. Той го е посетил дори и след като е избягал в Англия! А самият Марков никога не е писал дитирамби в чест на когото и да било, както напр. Левчев, Джагаров и десетките останали членове на Писателския съюз.Нека малко си припомним миналото- около всеки от нас имаше множество членове на партията, наши близки и приятели- значи ли това, обаче, че ние сме били също ляво-ориентирани? За самия Марков тази близост с партийните величия е била от голяма важност, защото се е запознал с тяхната истинска същност и методи на ръководство. И сега “най-големия грях” според обвинителя: Марков е бил един от сценаристите на “На всеки километър”. Тук обяснението е малко по-сложно и може би не всеки телевизионен коментатор с плоско мислене би го разбрал.Става въпрос за мирогледа, за вътрешната настройка, за убежденията на твореца. За Марков по този въпрос аз съм написал един анализ, озаглавен “Поглед отляво”, който изпратих на някои вестници и лица, но никой не го прие, вкл. в-к “Дума” и видни комунистически лидери. Той може да се прочете в блога ми “www.puliev. blogspot.com.”С две думи същноста на анализа е следната: Марков никога не е крил, че подкрепя борбата на идеалистите-комунисти за по-добри условия на живот, за равенство и правдини. Той, обаче, съвсем ясно заявява, че българският комунизъм на БКП не е този, за който са загивали борците. В своите есета “Биография на власта” и “Новогодишни фантазии” разделя партийците на четири категорий, от които само първата- тази на честните идеалисти- заслужава да се уважава. Героите на романите и пиесите му са само такива личности, пострадали от официалната власт. В този смисъл и участието му в сценария “На всеки километър” е оправдано. Неоправдан, обаче, и подсъден е фактът, че е бил лишен от възнаграждение /ок. 30 х.лв./, което са се поделили г-дата Вежинов и останалите. Отбелязвам, че тази достойна позиция е осъзната единствено от Стефан Продев, който в в-к “Дума” от 16.04.1991 г. се застъпва за издаване съчиненията му и за литературна награда на същия. Мисля, че с тези няколко думи съм обяснил какво е политическото верую на Г.Марков, който се явява противник и борец единствено срещу “Живковия” комунизъм , като диктатура и господство на определени лица и структури. Такава позиция при тогавашните условия в България може да се определи напълно резонно като “знаме на антикомунизма”. Факт е, че той не се присъедини към никаква емиграционна политическа групировка, независим потърпевш в избраната от него нерадостна съдба на емигрант. По-смел критик би го включил в графата “утопичен социалист”. Следващата бележка засяга упорито внушаваното от враговете на Марков твърдение, че същият е бил таен агент на митичната и вездесъща Държавна Сигурност, опората и дясната ръка на комунистическата власт. Това твърдение е лишено от каквото и да било доказателства. Липсва какъвто и да бил някакъв писмен документ, дори устните заявления по този повод са казани уклончиво, с усмивка, на ухо...Едно от тях е отговорът на Радой Ралин на въпроса къде е Марков- той гласи: “Марков е в командировка!” Удивително доказателство! Известният сатирик търси единствено ефект от думите си, невъзможно е да знае тайни от такова естество, а още по-малко да ги разпространява. Второто “доказателство” е отговорът на интелектуалеца, живял дълго време в Англия, Петър Увалиев. На въпроса –“Кой уби Марков?” -той отговаря: “Уби го чужбината!”...Малко ми е неудобно да обяснявам на български журналист метафората в този отговор. Разбира се, че го уби “чужбината”. Та ако Марков не бе напуснал тази прекрасна и признателна страна той сега положително щеше да бъде президент, а не да лежи обругаван под земята някъде в Дорсет...Между другото, ще спомена, че търсих под лупа в произведението на Писарев името на скандалния писател- не намерих нито буква. Вероятно г-н Ке.Ке. е чел коректури, които в последствие г-н Писарев е корегирал, може би се е засрамил!? И накрая, какво цели и какво иска да постигне Кеворкян в своето обширно писание? Ами от ясно по-ясно: да не обвиняваме бившата ДС за кървавите престъпления в държавата през онези години. Та нали и той самият е бил член на тази структура! Но той късно научил за безчинствата, за потъналите до лактите в кръв служители и ръководители -едва след падането на Живков! Горкият всезнаещ коментатор, когато целият народ знаеше кои са убийците на Пастухов, на Цвети Иванов, на нещастния Сашо Сладура и на още стотици като тях- той не знаел! И заливаше наивната българска теле-аудитория със своята “Всяка несделя”, която без никакво съмнение бе предварително съгласувана с същите създатели на “Българския чадър”...Власта го използваше като предпазен клапан на недоволството, за да не премине то фаталната граница и помете всички - знаещи и незнаещи- там, където им е мястото. Има и друго обяснение: може би целта е да се покаже ДС в ролята на ревнивия съпруг, който убива жена си, изневерила му, с думите “Ти сама си си виновна- да не си кръшкала!!!!” Безкраен низ от удивителни! Обръщам се към всички истински демократи, а най-вече към колегите и приятелите, доколкото са останали, на смелия, талантливия, буйния, човеколюбивия страдалец , жертва на тъмни сили, Георги Марков Не оставяйте споменът за него да заглъхне, оскверняван безсрамно от разни самопровъзгласили се папи на благородния занаят журналист! Павел Ангелов /Председател на Сдружение Георги Марков- Скитник /