сряда, 13 март 2013 г.

Годишнина



                          НЕОБЯСНИМА  И  СРАМНА  ЗАБРАВА

  На първи март 1929 г. в София се ражда известният на всички по-възрастни български граждани  борецът за демокрация и  свобода   Георги Марков.  Съдбата го дарява с неподражаем талант на драматург,  писател и  журналист, който смело изобличава недъзите на тогавашната власт. Тя, обаче, не можа  да  понесе неговите критични  пиеси и го принуди да напусне България през 1969 г. в разцвета на своята  творческа  биография. Въпреки многобройните предупреждения  Марков продължи  по  английските  и немски  радиостанции  да  бичува  с  впечатляващ сарказъм  проявите  на  Живковото самодържие  с знаменитите си  “Задочни репортажи”,  посрещани  като откровения от  зажаднялата за  за свобода  българска интелигенция. Накрая  органите на Държавна  сигурност, по поръчка , несъмнено, от най-високо място, изпратиха наемен убиец в Лондон, който с  оригинално оръжие – станало известно  във света  като “български чадър” -  туриха край на живота на твърдоглавия  правдолюбец. Това стана на 11 септември 1978 г.
   Преди да продължим трябва да кажем няколко думи за идеите и политическото верую на Марков. Той не бе член на БКП нито на някоя друга легална или нелегална партия. Близоста му с няколко важни лица от управляващия “елит” му беше необходима за да бъде запознат с методите и духовните образи на властвуващите, които по-късно щеше да критикува. Неговата пълна независимост от  всякакви политически течения, структури пр. съставляваше най-голямата му ценност и сила. Може само да се предполага, че в своята младост е бил под влияние на леви идеи, защото почти всичките му герои са идеализирани  бивши или млади  комунистически адепти, вярващи сляпо или борещи се за   възможната, но непостигната правда.  
   След  убийството целият културен свят бе потресен. Следствените  действия  от Скотланд Ярд не можаха да открият  нито извършителите, нито подбудителите. От българска страна  след  10 ноември 1989 г. също бяха направени опити  - в повечето случаи  само  привидни-  за помощ  на следствието,  но   тайната бе успешно забулена  и такава е и до днес.
  През 2005 г. журналистът Христо Христов отпечата  уникален труд- “Убийте скитник!”, в който разкрива с  пълнота  освен структурите и дейността на  Държавна Сигурност  също така  биографията и  живота на  нейната  неоценима жертва Георги Марков.  Той  се порови в архивите на тайните служби и разкри, че досието на жертвата  със псевдоним “Скитник” е старателно прочистено и  унищожено и дори посочи виновните служители. Единият от тях се самоуби, а вторият бе осъден  с лека присъда, която и не излежа докрай.
  През лятото на 2006 г. в Пловдив, по инициатива на група интелектуалци, се създава  Гражданско сдружение  Георги Марков-Скитник, което си поставя задача да популяризира името и дейността на именития писател, борец за  правда и свобода и убит  подло и жестоко от органите на тогавашната комунистическа власт.  Управилният съвет на дружеството са:  Председателят инж. Павел Ангелов и зам.председателите г-н Любен Марков  /братовчед на Марков/ и  Людмил Попов – журналист. Членова са поетът Йордан  Русков, адвокатите Камен Георгиев, Любомир Тодоринов  и  Страшимир Дочков,  литераторът Марин Кадиев, Методи Ковачев  /син на земеделския водач Йордан Ковачев/ и още  няколко известни пловдивски личности.
  Сдружението е регистрирано в Пловдивския окръжен Съд  с решение от 13.11.2006 г. и от Мин. на Правосъдието на 19.02.2007 г.
  Сдружението развива плодотворна дейност веднага със своето създаване: организира няколко публични събрания със участието на едно от тях на  известния автор Христо Христов, на  Любен Марков, на  Димитър Бочев и първият издател на “Задочни репортажи” Йосиф Загорски, сезира Общинския Съвет със предложения за увековечаване паметта на  писателя, прави своебразна анкета сред зрителите на “Сцена на кръстопът”  доколко същите познават драмите на Г.Марков и пр. инициативи. Най-значителното постижение е  Решение № 414 от 13.09.2007 г. на Общинския съвет на Пловдив да се построи ПАМЕТНИК  на Г.Марков със средства на Сдружението! През същата година Сдружението издава в хиляда екземпляра брошура от 32 стр. за живота и личноста на Г.Марков, която се разпространява безплатно!  
   Неочаквано, въпреки горните успехи, през пролетта на 2008 г. двамата подпредседатели на Сдружението  Л. Марков и Попов, по свои  неясни съображения,  напускат постовете си и по този начин замразяват  дейността на Сдружението. Предполага се, че  Л.Марков прави това от ревност, защото  счита, че само той има правото да представлява своя именит братовчед, а Попов има  неосъществени меркантилни съображения!
  Днес, след  дълго мълчание и десетилетия  безвремие, през което името на бореца за правда,  националният  будител  и съвест на културна България  във  епохата на  мрачния тоталитаризъм   Георги Марков/ това е самата истина!/ , е почти забравено и неизвестно на младежта и  новоизникналите творци,  Сдружението  прави опит да  го възстанови. Съвместно със  Съюзът  на независимите български писатели  е изготвен МЕМОРАНДУМ   до всички български  медии- периодика, електронни програми и др.- до всички държавни институции- Президентство, Мин. Съвет, Народно Събрание и отговорни министерства- до всички творчески съюзи- на писателите, на филмовите дейци, на артистите и т.н. и т.н. В този МЕМОРАНДУМ се настоява да се увековичи името и дейноста на престъпно загиналия  герой, да се изучава творчеството му, да се издават  романите и играят пиесите му,  да се довърши следствието за убийството му и др. подобни мероприятия. За съжаление, нито един вестник не помести меморандума, нито една медия не го спомена, никоя държавна институция не даде подобаващо становище а само бледи формални отговори. Някои дори не си направиха труда и да отговорят, като напр. Президентството или Мин. Съвет. Да не говорим за творческите съюзи, които са  люлката на творчеството му! Как може да се окачестви подобно отношение?  Само с долнокачествена ревност  и дори завист към известноста на Марков, а той заслужава поне уважение и дълбока  скръб за  ранната му смърт. Колко български писатели са загинали поради своите идеи?           
   Не се намери и един  по-значителен партиен  и държавен ръководител или   обществен деец , разполагащ със повече  материални средства за да подкрепи идеята за направа паметник на Марков  съгласно решението на Общинския съвет на Пловдив. Всички те бяха призовани да сторят това чрез МЕМОРАНДУМА, но не се отзоваха!  Нека да припомним, че Г.Марков не бе член на никоя партия или идейно ангажирана организация- той бе олицетворение на самата независимост от каквито и да било структури, предвзети идеи, ръководства или управници. И този факт каточели определи и настоящата му съдба- да бъде отритнат и забравен от всички! От всички, които считат, че идеите служат на интересите а не обратно.И това е срам  за нацията!
  Крайно време е да почетем достойно паметта на  този герой!
            26.02.2013                                                                     Павел Ангелов
  

поглед от ляво - Г.Марков