събота, 15 септември 2012 г.

понеделник, 10 септември 2012 г.

СКУДОУМНИ ВЪЗСПОМИНАНИЯ

Напоследък, по случай годишнина на 9-ти септември 1944 год., редица медиини коментатори се съблазниха от възможността да припомнят миналото време на "реалния социализъм" и по-специално да експонират последния наш нещастен държавен кормчия Тодор Живков. Трудно обяснимо е, защо мнозинството от тях представят личността му както и цялостното му управление в някакви  розови краски, умиляват се на демагогските му фрази и действия и  почти съжаляват за онази тъмна епоха на лъжа,  духовно /пък и често физическо/ насилие върху индивида, унижения и пълно икономическо подчинение на руски интереси. Да забравиш толкова скоро тези неща и да търпиш някакъв си селски кмет да провеси пред общината голям портрет на узурпатора с похвални слова за него - ни кара сериозно да се замислим. Що за журналисти и управници са тези хора? Ако действително считат, че онзи режим е бил по-добър от настоящия -те са безнадеждно изостанали безпросветни глупаци  и не заслужават дори да ги слушаме. Ако, обаче, с такава позиция целят да се харесат на  най-неграмотната част от народа макар и с лъжа -не заслужават ли нашето презрение? Възможно е и да има и трета категория-платени пропагандатори с неизвестно откъде дошли пари- обикновено те са и най-гръмогласни!...Бавно, с леки финтови стъпки те приспиват нашето внимание и постепенно ни внушават, че ако се върнат ТЕ, всичко ще тръгне по мед  и масло. В повечето случаи това са онези същи стари сътрудници на ДС със тайнствените псевдоними Димитър, Николай, Костадин и т.н. които още мечтаят за непресъхващата й гръд.
  Не ги слушайте, приятели. Миналото, каквото бе тогава, никога не ще се върне. А може би ще дойде и момент, когато старите грешници ще сведат глава и ще кажат: "Виновни сме, от глупост разделихме добрия ни народ на две половини-молим за прошка и извинение.Слушахме чужди философи и служихме на чужди и интереси- дано не е безнадеждно късно!"