понеделник, 20 ноември 2017 г.

                                              ЗАД  ФАСАДАТА

 Доста се колебах преди да напиша настоящия материал. Причините са разбираеми: да обвиняваш другите, когато сам си си виновен за несполуките е непочтенно, обаче когато тези "други" в спомените ти не ти дават мира , убиват и без това минималното ти самочувствие и те карат да мислиш  за смъртта като единствено утешение..тогава?...
  Основата на всичко започна с моята "обществена дейност", чиято мания ме завладя около четиридесетте-петдесетте ми години. Нещо се събуди в мен, взех да се вглеждам в духовните проблеми на  хората , които , впрочем, не ги вълнуваха но аз смятах, че са важни! Вторачих се в паметника на "Альоша", запитах се какво означава наличието му в най-високата точка на града и сметнах, че наличието му е предизвикателство и унижение за българите и че той трябва да слезе от мястото си, защото не го заслужава! Позата му на суверен -победител  беше
нахална, недопустима и несправедлива. Какво бе направила Съветската армия за България, освен да  доведе на власт  една вманиачена върхушка от глупаци, извършила купища престъпления от всякакъв вид, включително жестоки убийства, мъчения, депортации, и какво ли не в името на фалшиви идеи и идоли!
 Проучих историята на паметника, неговите инициатори и строители, както и конструкцията му - и реших, че историческата справедливост изисква той да бъде снет от мястото си и захвърлен -преместен другаде някъде, където заслужава жалката си същност. Основах  сдружение - еднолично - Защита историческото достойнство на Пловдив  се назначих за негов Председател.. Започнах с публикации срещу паметника и си навлякох умразата на хиляди пловдивчани и особено на червеното ядро от тях, както и на ...защо ли.. на евреите тук! Дори си направих труда да разработя  проект за свалянето на Альоша , който отпечатаха в приложение на в-к "Глас".Доколко проектът е изпълним е друг въпрос - той изисква и малки взривове, и две мощни лебедки , допълнителни съоръжения и пр.Важното е, че съществува такъв проект и той е мой..А паметникът е огромен, с огромна тежест  и размери.
 Днес, след като изминаха повече от петдесет години от тогава и  комунизмът се оттече от  историята /да се надяваме/ и  политическото и и икономическото му значение избеля , имам друго мнение:  паметникът трябва да остане като  величествен надгробен камък на милионите жертви - бедни младежи, мъже и жени, загинали за фалшиви идеи и, между другото и в защита на  родината си! Никакво каквото и да било друго значение не бива да се отдава на този паметник. Разбира се, никой не може да попречи на вкаменените червени мозъци да си спомнят със умиление за славното сталинско-ленинско минало!
За съжаление, много трудно е да втълпиш в хората твоето мнение и да прекъснеш  съществуващата в момента и продължаваща ожесточена  "война на паметниците". Как да  убедиш  Иво Инджев   или философа Грънчаров?