четвъртък, 26 декември 2013 г.

Пиянството на един народ

Трябва да спрем да се самобичуваме. Да спрем да се оплакваме за щяло и нещяло. Да спрем да плачем, че сме били най-бедните в Европа. Дори някои наши, родни  политици нарекоха народа ни "калпав", негоден човешки материал. Бягали сме от България, защото била непригодна за живеене...и други безброй нелепости.Бедни ли сме? Вижте леките коли по улиците- все престижни марки:Мерцедес, BMW, Порше, та дори Ламборгини и Ягуар.Това бедност ли е- запита Петко Бочаров? Ами колко процента от населението притежават собствени жилища- не са ли на първо място в Европа и света? Ами колко милиарда лева лежат в банките като срочни депозити? Не бяха ли повече от тридесет милиарда?
  Калпав бил човешкият материал - не му се работело, гледал само да се назначи някъде чиновник, не ще да работи земята, очите му все навън...
  Престанете да плачете - народът ни е както всички народи:  иска да има подходяща работа, да печели достатъчно,  да живее в уредена и справедлива страна, да има интелигентна и неподкупна  администрация. Все неща, които са постижими при наличие на достатъчно умни и практични политици.
  Спомнете си какво бе преди малко повече от двадесетина години. Ние, старите, добре го помним, но младите изобщо не могат да си го представят. Ами как да си представят, че  в магазините асортиментът на  стоките бе на санитарния минимум: вафли, консерви копърка, студен-баят- хляб един вид само, кисело мляко, сирене един вид и т.н.и т.н. Дори тези хранителни продукти, с които се славеше нашата България- грозде, домати, зеленчуци и плодове- се предлагаха в такъв ви, че да ти се отще да ги купиш. А сега? Погледнете само колко вида  млека, сирена, колбаси, консерви, плодове, зеленчуци и какво ли не красят щандовете. Нашите деца не бяха виждали банан- това бе невиждан лукс да си купиш пред Коледа такъв специалитет. Почти същото бе и с портокалите и мандарините.Истински късмет бе да се вредиш за пресен  топъл  хляб, за овче сирене, за шпеков салам и всичко останало, което бе по-качествено.Индустриални стоки? За да се снабдя с унгарски телевизор дебнех месеци наред кога ще ги доставят в магазина и дори апелирах кмета да ги продават открито, не по втория начин! Социализъм!
  И всичко това безсрамно се търпеше пред очите на цяла Европа, която бе наводнена от  луксозни, практични, полезни уреди и предмети на достъпни цени. Ние, хората зад желязната завеса, можехме да видим по телевизията и да научим от колегите си, които имаха щастието да посетят страните зад завесата, това несъответствие и този парадокс, че, въпреки че живеем на същия  континент, сме лишени от такива неща. Защо?
  Освен със обикновените предмети за бита и храненето, бяхме ограничени в ползването на жилище. Трябваше да живеем обезателно по двама в стая- това беше законната норма- никой нямаше право да има самостоятелна стая. Никой не можеше да купи или продаде апартамент, сделките с недвижими имоти бяха забранени.Бушуваше жестока жилищна криза. Защо?
  Ако имаш познания и можеш да работиш някакъв занаят, нямаш право да го практикуваш, защото ще станеш частник-капиталист. Стой си в къщи и мирувай. Нямаш право да имаш фирма- никой и не си помисляше за това. Не можеше да се намери майстор да ти стегне къщата, да ти измаже стената, да ти поправи дограмата, къщите бяха рухнали, изкъртени, занемарени! Застинал стопански живот, мъртвило, всяка инициатива е забранена! Защо?
 Ако поискаш да излезеш в чужбина, за да видиш как живеят другите народи- по-добре не мисли за това, защото ако много настояваш ще те нарочат за народен враг, ще ти напишат вълчи билет и ще останеш и без работа! Така живееше народа и се примиряваше...
  И изведнаж- вратите се отвориха! Паднаха безумните наредби. Позволиха се частните работилници, образуваха се фирми, хората получиха паспорти, можеше да живееш в София и където искаш, можеш да си купиш жилище и да живееш самостоятелно. Няма ограничения, разрешителни, забрани, досиета...Как да не луднеш тогава? 
 Действително народът полудя. Как мислите ще се почувствува едно жива същество, държано четиридесет години в клетка пред една копанка чорба и изведнаж сте му отворили вратичката?
Ами как - ще хукне с максимална скорост където му видят очите. Ето това искам да кажа с настоящата статия- не съдете прибързано бедните, онеправдани , лъгани хора.  Те искат да живеят като останалите, искат да видят света, да се научат как да работят и печелят. Почакайте още малко и те ща се успокоят. Дайте им още малко време преди да ги обявите за "негоден материал". Дайте им умни, практични политици и ръководители, не сектанти и корумпирани кожодери. И ще видите, че българите заслужават уважение.Техните качества ще излязат наяве: работливост, умение,  честност, патриотизъм. Само почакайте още малко!

сряда, 23 октомври 2013 г.

ОТ МРАЧНО МИНАЛО КЪМ ТЪМНО БЪДЕЩЕ

  За миналото няма защо да говорим. Всички знаем какво е било, колко е било,защо е било и т.н. Но че е "ЧЕРНО" нямаме противоречия. Е, тук-таме има някои бляскави страници, няколко победи / в т.ч. и доста военни/ но като цяло сме за оплакване.Скоро ще се навършат сто години откакто нашите мъдреци:  политици, писатели, философи и обикновени граждани се мъчат да ни обяснят защо е така и все не успяват. Аз също не  се наемам  с подобна задача. Обаче ще "помечтая" за бъдещето. Примамливото, европейско, богато, безпроблемно, спокойно бъдеще без  цигански бидонвили и катуни, без надничащите в кофите за боклук клошари-пенсионери, без опашките пред лекарските кабинети, без тройните катинари и железни решетки пред вратите, без страхът вечерно време из улиците, без...има още много "без", но защо да ги изброявам, като ги знаят всички. Разбира се ,не може съвсем без тях, но поне да са в поносимо количество, един вид само за колорит, но не и да ти се натрапват  постоянно пред очите и  постоянно да мислиш за тях.
  Става дума за едно бъдеще от порядъка на петдесетина и повече  години. Стреснахте ли се? Та какво са сто години- за мен те изминаха като един ден! Няма да се усетите и ще настъпи 22 век. Пак  ли  ще сме си същите? Разбира се, не. Макар че човекът като характер, физика, настройка,  желания и пр. си е останал какъвто си е бил още при изгонването му от рая. Четете Библията и всички антични автори, гръцки, латински и средновековни и ще се убедите, че съм прав. Обстановката, обаче, ще е друга- каква точно не мога да гадая, а само ще предположа. Неминуемо смятам че личността ще бъде принудена да се ограничава повече, отколкото днес. Причините са ясни: населението на земята се увеличава в геометрична прогресия,  първичните ресурси се изчерпват все повече, дори прясната вода става дефицитна...Науката, разбира се, ще намери заместители, но животът ще се развива във изкуствена среда, ще липсват  чудесните планински и горски масиви, чистите морски плажове - ще останат малки, закътани островчета естествена природа, като резервати, до които, за съжаление, едва ли всички ще имат достъп! Раждането на деца ще бъде контролирано, законите ще бъдат строги, престъпността надеждно ограничена. Политиката  ще  се откаже от каквито и да било теоретични спорове и ще бъде принудена да се занимава единствено със благоденствието на хората.
  Отнесох се, обаче, много напред, Да видим какво ще стане с България преди това. Европеизма и  космополитизма неминуемо ще направят от родината ни  една  многоетническа държава, в която българският елемент не ще бъде господствуващ. Не става въпрос за политическо предимство а за  същност на  индивида . Този   елемент ще бъде дори толкова размесен с англосаксонски, индоевропейски, арабски и африкански  елементи- разбирай дори кръвни групи- че едвали някой ще може да се нарече  "чист българин". България не е някакъв  самотен тихоокеански остров сред  коралови рифове, а част от Стария  Европейски  Свят и неговата съдба ще бъде като на останалите европейски народи. Тук, обаче, идваме до най-жалкото заключение:  стопяването на националностите няма да стане равномерно -  великите и големи народи като германския, френския, британския,  руския и т.н. ще  останат по-дълго време индивидуални нации със своите  характерни особености, названия, език, бит и пр. - докато малките народи като българският, сръбският, чешкия и т.н. ще бъдат на бърза ръка погълнати от  великите народности. Къде ще бъде нашето място сред тях? Кой ще дирижира българската икономика? Кой ще ни осигури необходимите ресурси, техническа помощ, развитие?
  Много преди  светът да еволюира толкова, че  стопанството му и  културата  му да станат единни - пари, пазар, цени, закони и дори език-  светът ще мине през един междинен период на отделни огромни региони: примерно европейски регион, източен регион, американски и пр. Това ще стане много скоро и ние не трябва да си правим илюзии, че ще запазим нашата независимост. Аз не виждам друга  възможна алтернатива, освен вековната ни обвързаност с  руската страна, колкото и това да е неприемливо. Ние, малките народи, сме плячка за останалите "големи". За тях  ние представляваме една хапка, нито ще ги задавим, нито те ще преядат от нас. Самочувствието им на велики народи е толкова голямо, че  гледат на нас като малки деца, които следва да слушат големите, да им се подчиняват и да ги наказват, когато не мируват. Отвреме-навреме ни глезят с ласкави отзиви, намигайки  си съучастнически с своите колеги, или ни подхвърлят някаква милостиня, като на беден роднина - и толкова! Ако желаем да бъдем  покровителствувани от някои,  следва да му се кланяме до земята. Такава виждам аз истината за международните отношения. Трябва да помним, че никога Европейският Съюз не ще си развали дружбата напр. със Русия, заради нашенски интереси и винаги ще ни продаде безмилостно, както Чембърлейн продаде в Мюнхен Чехия на Хитлер. От друга страна Путинова Русия никога не ще се откаже от  "България не за граница", колкото и да сме за нея само "една хапка". И в цялата тази ситуация трагичното е, че   многострадалният български народ в много голямата си част, е впечатлен от могъществото на  Големия  брат и с радост ще приеме  неговата съвсем не безкористна поддръжка.
  Остава да се надяваме, че по-следващият период на световно сътрудничество не ще закъснее много!        
          Октомври 2013







    

четвъртък, 12 септември 2013 г.

35 години от смъртта на Георги Марков

  В деня на годишнината от смъртта на безспорно най-изявения  борец за свобода и демокрация български писател, журналист и драматург Георги Марков властвуващата  тройна коалиция начело с БСП направи една провокативна демонстрация на сила,  твърдост и непоколебима последователност  към  нечовешките болшевишки принципи, като обяви, че спира по  давност, висящото вече десетки години  /поради бездействие на продажната съдебна власт/  СЛЕДСТВИЕТО   ПО  УБИЙСТВОТО МУ.
  Този възмутителен факт за пореден път показа каква е идеологията на стогодишната уж социалистическа  партия, не отказала се от своите налудничави идеи, насилствени методи на управление, задушаващи демокрацията и свободата на индивида. Не само това, по този начин тя оправдава  както физическите му убийци,  така и подстрекателите, които бяха  членове на висшето ръководство на партията. Обикновеният гражданин, безпартиен и просто човек, не може да проумее логиката на това решение. То може да се окачестви само като  крайна омраза към всеки осмелил се да се противопостави дори само с перо или слово на  болшевишко-комунистическата идеология и  на  престъпния сталинизъм. Това решение може да се тълкува и като предупреждение към всички онези, които биха си позволили да действуват както това направи Г.Марков. Помнете, казват влюбените в миналото си все още комунисти, какво се случи на известния   писател, защото то може да постигне и Вас!
  Можем да бъдем сигурни, че световното обществено мнение  ще прецени по подходящ начин  тази нагла провокация и тя няма в никакъв случай да бъде в полза  на България.
 

понеделник, 29 юли 2013 г.

Школото си е школа



                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!
 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 
  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.
   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 
   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.
  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.
Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.
  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.
  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев
                                                                                              Пловдив    

Школата си и школа



                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!
 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 
  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.
   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 
   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.
  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.
Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.
  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.
  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев
                                                                                              Пловдив    

петък, 12 юли 2013 г.

милост за графоманите!



                                   МИЛОСТ  ЗА  ГРАФОМАНИТЕ !

    Преди година и нещо по книжарниците се появи книгата на Росен Тахов  “Книга на гениите”. Макар и доста обемиста и ,следователно, скъпа, тя бе бързо изчерпана. Интересът към книгата е оправдан: едва ли в българската литература съществува толкова подробно, изчерпателно, документирано и, забележете, духовито представяне на една  група  творчесски работници, прието да се наричат графомани. Нека преди всичко да установим произхода на това понятие. Коренът на думата е “мания”, която означава душевна болест, непреодолимо влечение към нещо, вещ или дейност.  В  случая, прибавката   “графо” се отнася  към писането, съчиняването, изобщо към  сътворяването на произведения, съставени от писмени знаци. Ясно е, че с напредването на техниката за писане  тези произведения ще се увеличават  непрекъснато, като   понастоящем  никой не може да  ги изброи. Постепенно, обаче, човечеството разбира, че не всичко, което се пише, заслужава и да се чете. Така възниква проблема за графоманията.
  Проблемът е да се разграничи талантът, истинският писател или поет от амбициозния  некадърник, от  откровенния  блюдолизец или сметкаджия.  
  Как, обаче, да се отдели  зърното от плявата?  И как да се отдели, като понякога те са така размесени, че е трудно да се разбере и да се прецени, кое е художествено произведение и кое  имитация на такова.
  От висотата на своята , несъмнено, висока квалификация,  и в резултат на широко познаване и проучване на родната литература, авторът Тахов ни поднася имената на  двадесет и шест,  повечето полу-познати имена , на творци главно от първата половина на двадесетия век.  Това е времето на разцвета на ново-българската книжнина, на Вазов, Ботев, Яворов, Славейков и още плеада известни на всеки образован българин  поети и писатели. Време на различни идейни течения, на бурни дискусии, обвинения и груби обиди  между творци и критици. Превратът на 9-ти септември, обаче,  туря край на нормалния  културен живот  в страната. Признава се за  творчество единствено това, което ползва партийните интереси- т.е. крайно ограничено. Затова и примерите на Тахов почти са изключили творци от  предшествуващия период.
  Едно по-разширено разглеждане на въпроса изисква преди всичко класификация на темите, подбудите или целите на т.н. графомани.  Гледната точка на Тахов  е единствено художествено-естетическата. Той признава само произведения, плод на талантлив избор на темите, философски подплатени, изказани на изящен език, естествени и благозвучни рими, висока и всестранна интелигентност. Всичко останало е обект на подигравки или казано направо, книжен боклук. В това отношение книгата  изобилствува  с  забележителни хумористични случки.
  Не може да се отрече правотата на горното мнение. То е безспорно - но, то  е донякъде стеснено, високо академично, нетолерантно. То изключва от общата картина на  живота  значителна част от  преобладаващата  средна класа, по-точно  хората , заети  с  обикновена  трудова дейност, чийто досег с културата  е епизодичен и ограничен. / Някои наричат това суб-култура, но то е същото. Тук се сблъскваме с въпроси от по-висок ранг, като напр. произхода на  литературата ,  нейното предназначение  и др.п., които са извън настоящата статия./.  Смятам, че  въпросът за графоманството се нуждае от по-широка рамка, от институциално-обществен  подход, а не чисто естетичен.
  Да се върнем към въпроса за класификацията. Преди това да направим уговорката, че  между великите и всепризнати литературни произведения и най-презрените жалки и смешни самодейни опити лежи огромно разнообразие от междинни  степени-  стихове, романи, разкази, спомени, пътеписи,  есета и пр. и пр.- плод на  немалка мозъчна дейност, които трудно могат да се вкарат успешно в определени рамки. Да започнем с най-главната: как се вади хляба от пишещия?  Най-съществената отлика на пишещия индивид от любителя е тази, че признатият писател се изхранва от продажбата на своя труд, докато  за  любителят-графоман това е странично занимание, един вид хоби, от което той най-често реализира само загуби. /Изключенията от това правило са множество, но то не променя действителноста/. Организираният писател има своя престижна организация, административно ръководство, печатен орган и всичко необходимо за успешна дейност.По този начин статутът му става мечта за любителя. Следва веднага въпроса- а защо  продължава да пише? Тук е една от  причините, които дават предимство на графомана: той пише защото чувствува нужда  от  изява на личноста си, много често  и защото го вълнуват обществените проблеми,  всемирни и вечни въпроси относно нравите, живота и  смърта,  политическите събития, бъдещето и т.н. С една дума,  той не се задоволява с ежедневието, с материалното около него, а  разсъждава, чувствува и откликва на интелектуални, отвлечени въпроси. В същото време професионалният, организираният писател много често изпада в положение да работи единствено за материалното си благополучие, за славата си, за властта си...В тази категория г-н Тахов си позволява да вкара съвременника си Ст. Ц.  Даскалов, удостоявайки го с прозвището “ударник” за неговите 110 бр. издадени заглавия. Разбира се, за “ударници” могат да  се обявят и не-малко настоящи журналисти, тъсещи единствено златния телец във описания на пикантни истории, лъжлива информация и раздути факти. Произведенията им съставят т.н. по руски “халтура”, на която плащаха данък и  седмичните писачи по мое време Слави Езеров и Джеимс Оворбаг /чети обратно “Габрово”/ на брошурки с криминално и  порно  съдържание,  предназначени за  таксиметрови шофьори и  слугини. Тахов не е пропуснал и тях!  
  Следващата категория са службогонците, ласкателите, химнопевците. Разбира се, при тоталитарния режим  организираните професинални писатели са далеч, далеч напред.  Любителите са жалки  проскубани палета, обречени на  забрава или, ако са си позволили волен език, пратени на курорт из  многобройните ТВО.  Блюдолизците получават държавни награди, привилегии, слава, постове и всичко, каквото пожелаят. Те се надпреварват кой да бъде по-по-красноречив от останалите. Тахов споменава само няколко от тях, като напр. Орлин Орлинов с неговите отлично композирани “Ода за СССР”, “Чилийска фиеста”, “Родопският бръснар”- безспорно силни и талантливи произведения. Споменат е и големия родолюбец, тетевенецът Любомир Бобевски, автор на текста на “О, Добруджански край” и на  десетки патриотични стихове, възпяващи българските войни, в които преобладават  изразите “На нож!” и “Ура”! Изобщо  войните за обединение на България са вдъхновявали  почти всички звани и незвани поети. За тях няма дележ на богоизбрани и “цървулковци”.
  Особено място заема  творчеството на Трендафил Акациев- един псевдоним, обединяващ  няколко- над тридесет!- критично настроени към  властта  /от какъвто и да било цвят/ творци, като Недялко Йорданов, Фирко Иванов, Васил Станилов, Петко Братинов и т.н. Съпричастен към този своебразен , анонимен герой, е бил и Радой Ралин.  Тяхните  духовити епиграми и игриви стихове ще предизвикват  дълги години  духовно скопените граждани. Ето напр.някои от тях:
  Край инкубатора в бяла премяна
  инкубаторка стои.
  А до нея началник смяна
  яйцата й брои.

И още:
  Пристъпва тя- изящна, руса.
  И моето сърце разби.
  Защото изотзад се друса
  като изящно малеби.

  Политически:
   О, картофът е злочест
   зад  желязната завеса!
   Вадят го с ръка до днес
   враговете на прогреса.
   А във нашия лагер
   ние го вадим
   със багер!  

   Сериозните критици ще приемат горните редове за опростителски и просташки, но едва ли останалите – със интелигентно чувство за хумор- ще са съгласни.
  Но да продължим с класифицирането.  Общ стремеж на всички автори, професионалисти и любители, талантливи и квази-такива – е да бъдат признати от своите читатели. Действително, ако липсват такива, писането губи смисъл. За какво ще послужат изписаните  с пот и мъка стотици тонове хартия, ако стоят заключени в чекмеджетата?  Да си завиват сиренето наследниците? С напредъка на печатарската технология всеки получи възможност с малко  пари да излее мислите си  върху белия лист- а по-нататък? Ето проблем, с който се сблъсква всеки начинаещ, амбициозен автор. Разпространителите-книжари са търговци, които търсят печалба от стоката си. За да са сигурни, че книгата, която предлагат, ще се продава, те търсят известни имена. Тогава и те ще се опаричат. Пускат се в ход класически средства: рекламата,  бонусите а заедно с тях и приятелските връзки и проценти...Човешко е да искаш да станеш известен, да  узнаят хората какво си измислил, какво предлагаш и какво укоряваш. Но пазарът си е пазар, макар и на духовна продукция. Решението е да се отворят книжни магазини за т.н.”самиздат”- но това е друга тема.
  Особено важно качество на всеки занимаващ се с литературна дейност е неговото образование, начетеност, обща и специална култура – с една дума неговата духовна същност. Не можем да очакваме от един затънал  до гуша в ежедневни грижи за насъщния  оголял и обосял  бедняк да да се впечатлява от проблемите на обществото или от благозвучието на римите.  Стара истина е поговорката: гладна мечка хоро не играе. Ако ползваме марксическа терминология,  всяко изкуство  е  “надстройка”, т.е. върви след жизнените нужди като храна, здраве, жилище и пр. Известният журналист от преди  втората  световна война Тодор Кожухаров  /псевдоним  Федя Чорни/ отбеляза: ако оставите и Гьоте една седмица гладен, и той ще стане канибал! /Прекалено грубо казано, но ефектно и по принцип правилно/. Професионалните писатели държат на  специалното образование и  с голяма доза прямота  наричат  нагазилите в тяхната област  любители  “фасулковци”./Вж. Пенчо Славейков/. Авторът на  разглежданата  антология  Р.Тахов посочва  съвестно за всеки представен “гении” биографични данни.От тях можем д видим, че малцина са с подходяща квалификация. Повечето са самоуци без академично звание. Един /Семков/  е тепавичар и готвач, друг е колбасар, трети химик, няколко са офицери и т.н. Потвърдена е известната истина, че образованието не прави таланта. То само му помага да израстне, а дарбата е от Бога. И тя определя съдбата му.
  Дълбоко несправедливо е да се подиграваме на графоманите. Това е равносилно да се подиграваш на един хром пенсионер, че е куц и стар. Това е съдба, а не недостатък. Любителите писатели също имат какво да кажат на обществото, да го обогатят по свой начин,  понякога и да го  разсмеят. Целта на настоящата  статия е да се пресече стемежа на богоизбраните да се величаят,  като презрително наричат  свите подражатели “гении” или “фасулковци”. Те не са гении, но не са и излишни,  те са просто просто едни наивници  в плен на духовни интереси.
   Графоман – това звучи похвално!

                    Юни 2013.                          Павел  Ангелов - Пловдив

Агония



                            ЕДНА  ТЪЙ  ДЪЛГА  АГОНИЯ!

  Че това е агония, се вижда от всички. И както всяка агония, тя ще има своя край. Българската “социалистическа” партия изживява последните си дни. Нейните скъпо платени администратори, оказали се на върха на държавата по някакъв непонятен за гражданина начин, министри, парламентаристи,   помагачи от  чужд произход и  праисторически отломки -  вече се задъхват, пелтечат, ръкомахат истерично- те плуват в празно пространство, чувствуват, че пеят своята лебедова песен. Нейният главнокомандващ   Станишев всячески се мъчи да им дава кураж,  ласкае ги, преследва отмъстително  общите им  врагове, представяйки ги  като закононарушители, припомня  “великата” си  стогодишна история- но усилията му само предизвикват още повече отврат  и омраза.
  Преди няколко дни този същият председател на партията има наглоста да заяви: “Българската социалистическа партия е ДЪЛБОКО МОРАЛНА партия!!”
Косите ми настръхват, като си спомня как “дълбоко морално” пребиваха с тояги лагерниците в Ловеч и Белене и как за един беззлобен виц те дамгосваха като враг. А предишните престъпления в продължение на десетки години? Ами  атентата в Св. Неделя, Септемврийското възстание, Народният съд? Все високо-морални деяния! Дали Стнишев не знае историята на своята партия? О, той я знае много добре, но за него МОРАЛ означава само онова, което е полезно за неговата партия. Така го е учил Ленин, така са го учили неговите руски учители.
   Но днес вече идва краят. След 122 години лъжи, престъпления и погроми, българският народ разбра, че тази партия е нанесла само вреди на България и е крайно време да слезе от историческата сцена. Следващите избори, дали след месец или година,  ще бъдат смъртоносният удар, който тази червена ламя  ще  претърпи  и не ще  може повече да се съвземе. Амин.
  12.07.2013                                                                            Павел Ангелов-Пулиев   

понеделник, 17 юни 2013 г.

протестите срещу БСП

Протестите в последните дни показват, че българският народ не желае да го управляват комунистите и тяхните фалшиви "реформатори", нито турските им помагачи. Дано наивният президент Плевнелиев накрая разбере  тази истина и разтури недоносения парламент, като обяви нови избори. Народът ще разбере, че в момента няма друг освен Бойко Борисов, който се осмели да се бори против мафията и нейните червени подържници. Прозрачно ясни са онези, които се мъчат по всевъзможни начини да го очернят, както сториха с Иван Костов, за да се спасят от възмездие.

вторник, 28 май 2013 г.

Декларация-призив



               ДЕКЛАРАЦИЯ -  ПРИЗИВ 
    НА  БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ

   Членовете и  симпатизантите и на Българския демократически форум  не приемат решението на Президента на Република България да възложи  мандат  за  съставянето на Правителство  на  загубилата изборите партия  Коалиция за България.  Известно е на всички че  т.н Коалиция представлява в същност Българската социалистическа партия, наследила престъпната Българска комунистическа такава, управлявала  насилствено държавата в продължение на 45 години и довела същата до международна изолация и икономически фалит.
  Ние смятаме, че връщането на власт на бившите комунисти, които и до днес не са се отказали от нечовешката си идеология, ще доведе страната до неотвратима  зависимост от чужда авторитарна държава и  отдалечаване от европейската общност. Същевременно свъързаноста й с една явно етническа партия като ДПС  не може да гарантира защитата на моралните интереси на българската население, тъй като същата  е  под влияние на турските ни съседи.
  Връщането във властта на  десетилетните врагове на политическата и личната свобода  просто ликвидира 23 годишната борба на демократичните сили в България за  свободно, цивилизовано и  международно признато развитие на икономиката, културата  и обществените отношения в държавата.
  Ние считаме, че резултатите от последните парламентарни избори- май 2013 г. - недвусмислено показват, че  българският народ иска да скъса окончателно с бившите комунистически формации, тъй като същите  не успяха да спечелят   и 1/6  от  избирателите, докато всички останали заедно с негласувалите  съставляват останалите 5/6.
  Ние настояваме Г-н  Президентът на Републиката да отмени своето решение,  неотговарящо на ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ резултати от изборите и  насрочи нови  НОВИ  ПАРЛАМЕНТАРНИ  ИЗБОРИ  в съгласие с Конституцията на Р.България.
  Призоваваме всички демократи и патриоти да подкрепят настоящия ПРИЗИВ,  за да  измъкнем страната от задалия се неизбежен провал, към който ни  теглят неудържимо враговете на свободата.        

Декларация на БДФ



               ДЕКЛАРАЦИЯ -  ПРИЗИВ 
    НА  БЪЛГАРСКИЯ ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ФОРУМ

   Членовете и  симпатизантите и на Българския демократически форум  не приемат решението на Президента на Република България да възложи  мандат  за  съставянето на Правителство  на  загубилата изборите партия  Коалиция за България.  Известно е на всички че  т.н Коалиция представлява в същност Българската социалистическа партия, наследила престъпната Българска комунистическа такава, управлявала  насилствено държавата в продължение на 45 години и довела същата до международна изолация и икономически фалит.
  Ние смятаме, че връщането на власт на бившите комунисти, които и до днес не са се отказали от нечовешката си идеология, ще доведе страната до неотвратима  зависимост от чужда авторитарна държава и  отдалечаване от европейската общност. Същевременно свъързаноста й с една явно етническа партия като ДПС  не може да гарантира защитата на моралните интереси на българската население, тъй като същата  е  под влияние на турските ни съседи.
  Връщането във властта на  десетилетните врагове на политическата и личната свобода  просто ликвидира 23 годишната борба на демократичните сили в България за  свободно, цивилизовано и  международно признато развитие на икономиката, културата  и обществените отношения в държавата.
  Ние считаме, че резултатите от последните парламентарни избори- май 2013 г. - недвусмислено показват, че  българският народ иска да скъса окончателно с бившите комунистически формации, тъй като същите  не успяха да спечелят   и 1/6  от  избирателите, докато всички останали заедно с негласувалите  съставляват останалите 5/6.
  Ние настояваме Г-н  Президентът на Републиката да отмени своето решение,  неотговарящо на ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ резултати от изборите и  насрочи нови  НОВИ  ПАРЛАМЕНТАРНИ  ИЗБОРИ  в съгласие с Конституцията на Р.България.
  Призоваваме всички демократи и патриоти да подкрепят настоящия ПРИЗИВ,  за да  измъкнем страната от задалия се неизбежен провал, към който ни  теглят неудържимо враговете на свободата.        

неделя, 21 април 2013 г.

Шенген през крив макарон

Гледали ли сте българския филм "Мисия Лондон"? Как Ви се струва, много ли е смешен? Аз лично се смях презглава още при прочитането на сценария, толкова духовити хрумвания, толкова абсурдно-драматично-остроумни сцени, великолепни артисти...Всичко накуп, за да накара зрителя да ръкопляска и се хили до уши.И след това-заключението: горкият беден, хитър, невъзпитан, славолюбив, простак до мозъка на костите БЪЛГАРИН!
  А гледали ли сте френско-английския филм  "Ало, ало"!? Филм-подигравка с френското национално съпротивително движение през втората световна война.В него са осмяни партизаните, немските окупационни сили /естествено, няма как!/, дори английските нелегални агенти,спуснати от въздуха на помощ на "страдащите" французи.А знаете ли, че този наистина крайно духовит, забавен и смешен филм е забранен за прожекций във Франция? Страната, гордееща се като люлка на демокрацията, в която всяко мнение и всяка глума са позволени? Ясно е, че има неща, които и за крайно свободолюбивите индивиди са недопустими и е белег на анти-родолюбие да се подиграваш с тях.
  Разбира се, не може да става и сравнение на  двата филма като съдържание и въздействие. Има само една прилика: личността на героите. Една страна като Франция, световна сила, с могъща история и култура, не може да търпи обида към своите граждани. Макар че, обективно погледнато, едва ли някой ще си развали мнението за тази велика държава и народ като изгледа скандалния филм. Все едно бълха го ухапала! Фактите доказват каква е истината.
  А какво може да бъде въздействието на българския филм върху съзнанието /а може и подсъзнанието/ на един чужденец, който за България, освен името й, не знае нищо повече? Дали ще бъде обективно, справедливо, благоприятно за нашата кауза, която в последните години неистово се стреми да се интегрираме  във Европейския съюз и впишем в шенгенското пространство? Малко,  малко вероятно. Точно обратното. Европеецът ще си каже: ето какъв бил този балкански субект, тъкмо какъвто и аз предполагах- прост, хитър мошенник. На каква част от европейската интелигенция  можем да разчитаме, че ще оцени нашето чувство за хумор и самокритика и ще похвали  постижението на филмовата ни индустрия и изкуство? Равносметката ще бъде винаги отрицателна.
  С горните размишления искам да предупредя нашите прекалено възгордели се сценаристи, режисьори , атисти и пр. участници в един от малкото успешни български кинокартини, че този филм помага на антибългарската пропаганда, така че разпространението му извън страната не е много желателно.
      Април 2013                                                                Павел Ангелов-Пулиев          

сряда, 13 март 2013 г.

Годишнина



                          НЕОБЯСНИМА  И  СРАМНА  ЗАБРАВА

  На първи март 1929 г. в София се ражда известният на всички по-възрастни български граждани  борецът за демокрация и  свобода   Георги Марков.  Съдбата го дарява с неподражаем талант на драматург,  писател и  журналист, който смело изобличава недъзите на тогавашната власт. Тя, обаче, не можа  да  понесе неговите критични  пиеси и го принуди да напусне България през 1969 г. в разцвета на своята  творческа  биография. Въпреки многобройните предупреждения  Марков продължи  по  английските  и немски  радиостанции  да  бичува  с  впечатляващ сарказъм  проявите  на  Живковото самодържие  с знаменитите си  “Задочни репортажи”,  посрещани  като откровения от  зажаднялата за  за свобода  българска интелигенция. Накрая  органите на Държавна  сигурност, по поръчка , несъмнено, от най-високо място, изпратиха наемен убиец в Лондон, който с  оригинално оръжие – станало известно  във света  като “български чадър” -  туриха край на живота на твърдоглавия  правдолюбец. Това стана на 11 септември 1978 г.
   Преди да продължим трябва да кажем няколко думи за идеите и политическото верую на Марков. Той не бе член на БКП нито на някоя друга легална или нелегална партия. Близоста му с няколко важни лица от управляващия “елит” му беше необходима за да бъде запознат с методите и духовните образи на властвуващите, които по-късно щеше да критикува. Неговата пълна независимост от  всякакви политически течения, структури пр. съставляваше най-голямата му ценност и сила. Може само да се предполага, че в своята младост е бил под влияние на леви идеи, защото почти всичките му герои са идеализирани  бивши или млади  комунистически адепти, вярващи сляпо или борещи се за   възможната, но непостигната правда.  
   След  убийството целият културен свят бе потресен. Следствените  действия  от Скотланд Ярд не можаха да открият  нито извършителите, нито подбудителите. От българска страна  след  10 ноември 1989 г. също бяха направени опити  - в повечето случаи  само  привидни-  за помощ  на следствието,  но   тайната бе успешно забулена  и такава е и до днес.
  През 2005 г. журналистът Христо Христов отпечата  уникален труд- “Убийте скитник!”, в който разкрива с  пълнота  освен структурите и дейността на  Държавна Сигурност  също така  биографията и  живота на  нейната  неоценима жертва Георги Марков.  Той  се порови в архивите на тайните служби и разкри, че досието на жертвата  със псевдоним “Скитник” е старателно прочистено и  унищожено и дори посочи виновните служители. Единият от тях се самоуби, а вторият бе осъден  с лека присъда, която и не излежа докрай.
  През лятото на 2006 г. в Пловдив, по инициатива на група интелектуалци, се създава  Гражданско сдружение  Георги Марков-Скитник, което си поставя задача да популяризира името и дейността на именития писател, борец за  правда и свобода и убит  подло и жестоко от органите на тогавашната комунистическа власт.  Управилният съвет на дружеството са:  Председателят инж. Павел Ангелов и зам.председателите г-н Любен Марков  /братовчед на Марков/ и  Людмил Попов – журналист. Членова са поетът Йордан  Русков, адвокатите Камен Георгиев, Любомир Тодоринов  и  Страшимир Дочков,  литераторът Марин Кадиев, Методи Ковачев  /син на земеделския водач Йордан Ковачев/ и още  няколко известни пловдивски личности.
  Сдружението е регистрирано в Пловдивския окръжен Съд  с решение от 13.11.2006 г. и от Мин. на Правосъдието на 19.02.2007 г.
  Сдружението развива плодотворна дейност веднага със своето създаване: организира няколко публични събрания със участието на едно от тях на  известния автор Христо Христов, на  Любен Марков, на  Димитър Бочев и първият издател на “Задочни репортажи” Йосиф Загорски, сезира Общинския Съвет със предложения за увековечаване паметта на  писателя, прави своебразна анкета сред зрителите на “Сцена на кръстопът”  доколко същите познават драмите на Г.Марков и пр. инициативи. Най-значителното постижение е  Решение № 414 от 13.09.2007 г. на Общинския съвет на Пловдив да се построи ПАМЕТНИК  на Г.Марков със средства на Сдружението! През същата година Сдружението издава в хиляда екземпляра брошура от 32 стр. за живота и личноста на Г.Марков, която се разпространява безплатно!  
   Неочаквано, въпреки горните успехи, през пролетта на 2008 г. двамата подпредседатели на Сдружението  Л. Марков и Попов, по свои  неясни съображения,  напускат постовете си и по този начин замразяват  дейността на Сдружението. Предполага се, че  Л.Марков прави това от ревност, защото  счита, че само той има правото да представлява своя именит братовчед, а Попов има  неосъществени меркантилни съображения!
  Днес, след  дълго мълчание и десетилетия  безвремие, през което името на бореца за правда,  националният  будител  и съвест на културна България  във  епохата на  мрачния тоталитаризъм   Георги Марков/ това е самата истина!/ , е почти забравено и неизвестно на младежта и  новоизникналите творци,  Сдружението  прави опит да  го възстанови. Съвместно със  Съюзът  на независимите български писатели  е изготвен МЕМОРАНДУМ   до всички български  медии- периодика, електронни програми и др.- до всички държавни институции- Президентство, Мин. Съвет, Народно Събрание и отговорни министерства- до всички творчески съюзи- на писателите, на филмовите дейци, на артистите и т.н. и т.н. В този МЕМОРАНДУМ се настоява да се увековичи името и дейноста на престъпно загиналия  герой, да се изучава творчеството му, да се издават  романите и играят пиесите му,  да се довърши следствието за убийството му и др. подобни мероприятия. За съжаление, нито един вестник не помести меморандума, нито една медия не го спомена, никоя държавна институция не даде подобаващо становище а само бледи формални отговори. Някои дори не си направиха труда и да отговорят, като напр. Президентството или Мин. Съвет. Да не говорим за творческите съюзи, които са  люлката на творчеството му! Как може да се окачестви подобно отношение?  Само с долнокачествена ревност  и дори завист към известноста на Марков, а той заслужава поне уважение и дълбока  скръб за  ранната му смърт. Колко български писатели са загинали поради своите идеи?           
   Не се намери и един  по-значителен партиен  и държавен ръководител или   обществен деец , разполагащ със повече  материални средства за да подкрепи идеята за направа паметник на Марков  съгласно решението на Общинския съвет на Пловдив. Всички те бяха призовани да сторят това чрез МЕМОРАНДУМА, но не се отзоваха!  Нека да припомним, че Г.Марков не бе член на никоя партия или идейно ангажирана организация- той бе олицетворение на самата независимост от каквито и да било структури, предвзети идеи, ръководства или управници. И този факт каточели определи и настоящата му съдба- да бъде отритнат и забравен от всички! От всички, които считат, че идеите служат на интересите а не обратно.И това е срам  за нацията!
  Крайно време е да почетем достойно паметта на  този герой!
            26.02.2013                                                                     Павел Ангелов
  

поглед от ляво - Г.Марков

сряда, 16 януари 2013 г.

До м-ра на отбраната



                                             ДО  Г-Н  МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА
                                                                      СОФИЯ
                                                                        
                                              Копие:  В-к  “ПРЕСА” – СОФИЯ 


  Уважаеми  Господин Министър,
  Преди няколко дни прочетох в българската преса, че при погребението на ген. Владимир Тодоров на 28.12.2012 г. е взел участие военен оркестър в памет на починалия. Във връзка с тази проява на несъмнена почит към делата на гореказания генерал МОЛЯ да ми отговорите на няколко въпроса:
  1. Известно ли Ви е , че ген. Тодоров е осъден от Върховния Съд през 1993 г. на 10 м. затвор, заради унищожаването  досието на  именития  български писател Георги Марков? И че  спрямо същия в качеството си на н-к ПГУ на ДС има огромни съмнения- макар и недоказани- че е участвувал и организирал неговото убийство?
  2. Известно ли Ви е , че Георги Марков е световно известен автор на  изключително впечатляващи  “Задочни” репортажи срещу управлението на болшевишката върхушка  на България под върховенството на Тодор Живков?  И че тези репортажи представляват неоценим влог в българската литература и политика?
  3. Не смятате ли, че участието на Българската армия чрез нейна музика при погребението на ген. Тодоров  е груба провокация на отживели и отречени служители и привърженици на отречения от историята комунистически режим и в същност е една дълбока морална обида на цялата демократична общественост у нас?
  Уважаеми г-н Генерал,
Настоящето Ви пиша като Председател на Сдружение “Георги Марков-Скитнтик”, което си е поставило  благородната задача да осветли българското общество с делата на  тази изключителна личност,  достигнала степента на национален герой поради мъченическата си смърт.
  С настоящето изпълнявам  един  морален дълг към хилядите честни привърженици  на героя и към  българската история.
  Очаквам Вашия отговор.
   Със искрено уважение: Павел Ангелов-Пулиев- Председател .