сряда, 13 декември 2017 г.

                                        

                                      

ЗАД  ФАСАДАТА  

                 







































понеделник, 20 ноември 2017 г.

                                              ЗАД  ФАСАДАТА

 Доста се колебах преди да напиша настоящия материал. Причините са разбираеми: да обвиняваш другите, когато сам си си виновен за несполуките е непочтенно, обаче когато тези "други" в спомените ти не ти дават мира , убиват и без това минималното ти самочувствие и те карат да мислиш  за смъртта като единствено утешение..тогава?...
  Основата на всичко започна с моята "обществена дейност", чиято мания ме завладя около четиридесетте-петдесетте ми години. Нещо се събуди в мен, взех да се вглеждам в духовните проблеми на  хората , които , впрочем, не ги вълнуваха но аз смятах, че са важни! Вторачих се в паметника на "Альоша", запитах се какво означава наличието му в най-високата точка на града и сметнах, че наличието му е предизвикателство и унижение за българите и че той трябва да слезе от мястото си, защото не го заслужава! Позата му на суверен -победител  беше
нахална, недопустима и несправедлива. Какво бе направила Съветската армия за България, освен да  доведе на власт  една вманиачена върхушка от глупаци, извършила купища престъпления от всякакъв вид, включително жестоки убийства, мъчения, депортации, и какво ли не в името на фалшиви идеи и идоли!
 Проучих историята на паметника, неговите инициатори и строители, както и конструкцията му - и реших, че историческата справедливост изисква той да бъде снет от мястото си и захвърлен -преместен другаде някъде, където заслужава жалката си същност. Основах  сдружение - еднолично - Защита историческото достойнство на Пловдив  се назначих за негов Председател.. Започнах с публикации срещу паметника и си навлякох умразата на хиляди пловдивчани и особено на червеното ядро от тях, както и на ...защо ли.. на евреите тук! Дори си направих труда да разработя  проект за свалянето на Альоша , който отпечатаха в приложение на в-к "Глас".Доколко проектът е изпълним е друг въпрос - той изисква и малки взривове, и две мощни лебедки , допълнителни съоръжения и пр.Важното е, че съществува такъв проект и той е мой..А паметникът е огромен, с огромна тежест  и размери.
 Днес, след като изминаха повече от петдесет години от тогава и  комунизмът се оттече от  историята /да се надяваме/ и  политическото и и икономическото му значение избеля , имам друго мнение:  паметникът трябва да остане като  величествен надгробен камък на милионите жертви - бедни младежи, мъже и жени, загинали за фалшиви идеи и, между другото и в защита на  родината си! Никакво каквото и да било друго значение не бива да се отдава на този паметник. Разбира се, никой не може да попречи на вкаменените червени мозъци да си спомнят със умиление за славното сталинско-ленинско минало!
За съжаление, много трудно е да втълпиш в хората твоето мнение и да прекъснеш  съществуващата в момента и продължаваща ожесточена  "война на паметниците". Как да  убедиш  Иво Инджев   или философа Грънчаров?





 

събота, 21 октомври 2017 г.

ДЕН НА СПОМЕНИ


     Ден на спомени   
Днес е 20 октомври  2017 година.  Изтекли са 73 години от онези напрегнати есенни дни - края на септември и началото на октомври  1944 г., когато българската държава се катурна главоломно, тури кръст на демократичното управление и се намеси активно във войната между великите народи и амбициите на обезумели диктатори.  Шепа народ  върху късче земя реши, макар и малко късно, да изяви своето право на живот и се втурна след победителите да доубие причинителите на световните конфликти.
Аз бях тогава току-що навършил деветнадесет години, готов физически и морално да служа честно на своя народ , възпитан и убеден в правотата на националните ни идеали и с радост престъпих портала на Бронирания полк н София,  Той бе най-новото поделение на  българската войска, въоръжено с германска техника и под ръководството на обучени в Германия командири.
Наборът, с който служих пълни две години, до м-ц декември 1944 г., бе интелигентен -с него влязоха в казармата всички младежи, завършили средно образование. Останаха извън нея само болните от хронични заболявания и единици  с подходящи връзки, както е било винаги ,
 впрочем. Наборите двадесети, двадесет и първи, втори, трети и дори 24-ти, платиха кървав данък със участието си по фронтовете в Македония и Унгария. Лично аз преминах с моята мотоциклетна рота през цяла Македония, историческото Косово поле до унгарската граница в първата бойна линия, за щастие невредим  и дори с орден за храброст! Мнозина съученици, сънаборници  и приятели, обаче, останаха завинаги по пустите полета, безмълвни жертви на човешкото безумие.
  За преживяното през близо едновековното ми присъствие на белия свят съм издал през2007 г. книжка със заглавие "23 набор", от която днес искам да направя едно извлечение. Става въпрос за нашумелите навремето първи подвизи на възродената българска войска, очистена от фашизирани елементи и вдъхновена от социалистически надежди. България трябваше да изчисти името си като съюзник на  агресора   и окупатор на чужди територии  - нашите смели войници подгониха врага из македонските планини и долини.
  Целият брониран полк бе изведен от София и Самоков и разположен на лагер някъде около Пирот .Аз пристигнах на фронта със закъснение  няколко дни и  заварих моята рота и кажи-речи целия полк-- в униние и отчаяние.  Това личеше по поведението на всекиго –липсваха обичайните шеги и закачки, свойствени на младите хора.Мълчание и сведени погледи придружаваше всяка среща. Причината беше не само основатална  - тя бе почти краха на гордоста  на армията  танковата дружина !
Ще разкажа това, което ми разправиха полугласно, на пресекулки, с явно нежелание, това, което се бе случило точно предишните дни: /Мисля, че бе ок.17 септември/.
 Една танкова рота - не зная точно колко на брой машини - получава бойна задача да навлезе в дефилето по пътя за Бела Паланка - Ниш и да продължи ...до къде никой не казва. 


   
                     
   Машините, танкове "Майбах", се подреждат в колона и навлизат в дефилето.Шосето е тясно, със стръмни скатове, обрасли с храсти и различна дървесина. Отлични условия за маскировка.
Германците не закъсняват да открият огън с бронебойно оръдие. Поразяват първия танк. Следващият е последният в колоната. Движението спира. Танковете са блокирани и не могат да маневрират. Следва само унищожението им един по един - те са просто удобни мишени за опитните бронеизтребители. За половин - до един час  атаката е ликвидирана. Всички танкове на ротата са унищожени. Можете ли да си представите съдбата на екипажите? Съдбата на войника, затиснат между механизмите и стоманените листове,  и тежко оръдие, което гърми над главата ти?Не можеш да излезеш от това менгеме, можеш само да изгориш жив опечен , безпомощен неподвижен, обречен! За съжаление, не мога да назова нито едно име на участник в това кърваво жертвоприношение.Помня единствено, че командирът на дружината се наричаше със странното име кап. Гюмбабов. Аз и моите съвипускници, мотоциклетисти от разузнавателната дружина, бяхме само зрители или косвени участници в тази трагедия. Мога да спомена преките ми началници, за да  се обадят евентуално някои от тях или наследниците им с допълнителни сведения.  Те са следните:
 Полковник Генов, ловчалия, приятел на цар Борис, командир на бронирания полк
Майор Пеев, командир на разузнавателната дружина
Кап. Пазителов -ротен командир
Поручик Кацаров - ротен командир
Подпоручици Петков и Тодоров -взводни командири
Редниците - ловчалиите Гаврил Гаврилов, Петко Боджаков,Згалевски,Матю Герджиков,,брестовичаните Кадиевски и Любен Андреев, асеновградчаните Брънзалов, Мулдавлиев, Бончев ит.н.
 По същото време - началните дни на войната срещу Германия, се провежда военната операция по направление Скопие. Атакувани са височините Стражин и Страцин. За атаката е използвана другата елитна новосъздадена част от войската: парашутната дружина. И тя, както танковата дружина е съставена от специално обучени войници. В тях има само образовани, крайно родолюбиви, напористи младежи.
 Парашутистите дават много жертви- една четвърт от дружината е извън строя. Подвигът им е почетен от цялата нация, издигнат им е и паметник в центъра на София.издадена е и книга за тях. За жертвената клада на танковата рота при Бела Паланка обаче няма нито ред в българския печат и литература.Необяснима завеса е спусната над тази драма, поразила още при раждането си цял род войска от най-модерен вид. Крайно време е да бъде разнищен подробно този военен и национален провал и всяка институция получи справедлива историческа оценка. Народната памет не бива да бъде заблуждавана или пренебрегвана, защото във всяко  обществено  деяние водещ трябва да е МОРАЛЪТ.

                                                                                                         Инж. Павел Ангелов
               Пловдив, октомври 2017                                                                                                   










четвъртък, 17 март 2016 г.

ЗА СВОБОДАТА


 Съществува ли абсолютна свобода? Свободата да правиш каквото искаш, без да се съобразяваш с никого и с нищо (опасно), като се ръководиш единствено от щенията и от волята си. Такава свобода съществува, ясно е, само в животинския свят, където намеренията ти се съобразяват само с евентуалната опасност за живота или основните потребности. При човешките общества подобно поведение е немислимо, откогато изобщо човекът е започнал да живее организирано, т.е. от създаването си. В съвременното общество свободата е едно  сборно понятие, състоящо се от множество "свободи". Така има "религиозна" свобода, "икономическа" свобода, "културна" свобода,  свобода на нравите и т.н. Често понятието "свобода" се замества с  "права" - права на личността, право на глас, право на протест и пр. Това са азбучни истини, които трябва да залегнат в учебниците за 1-3 клас, ако все още не са. Неудобно ми е да ги споменавам дори.
 Особено положение в тази класация заема "политическата" свобода.Това е свободата - или правото, все едно - да избираш хората или методите и предпочитанията, които да насочват развитието на обществото (държавата) и състоянието на всички останали "свободи". От избора на тези лица и съответната  им концепция зависят изключително начина на живот, жизненото равнище, културата , дори живота на всеки един гражданин. Ето защо основата на всички свободи е ПОЛИТИЧЕСКАТА СВОБОДА.
  Удивително е, как учени и сериозни хора спорят по въпроса, дали сме били "под турско робство" или само сме  "съжителствували" с тях . Тези хора смятат, че икономическата, религиозната и културната свобода, която  ограничено са ползвали българите в османската империя  дават основание да отричане на понятието "робство". Какво ако не "робство" е било запрещението да избираш своите кметове, съдии, министри, закони и правилници ? Не са ли били  роби негрите в Америка преди войната им за освобождение или руските селяни преди 1861 г., когато са били собственост на помещиците? В края на крайщата въпросът се свежда до тълкуване на понятия. Вярно е, че понятието "роб" предполага наличието на  СОБСТВЕНИК на роба, какъвто през турското иго формално не е имало,  фактически, обаче, всеки българин е бил под угрозата да бъде арестуван, подложен на мъчения, ограбван и обиждан единствено поради това, че е бил "неверник", т.е. християнин. Нашите възрожденци-революционери са имали пълното основание да считат положението на българина като "робство"- това определение е залегнало твърдо в нашето съзнание, нашата история и образование - и ние, тяхните наследници, нямаме никакво право да ги коригираме.



вторник, 19 януари 2016 г.

ЗА ТЕЗИ КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИСТОРИЯТА

В наскоро излязлите спомени на ненадминатия Симеон Радев - т. 4 –същият, описвайки срещите си в края на 1902 г. с изявени политически лица - в Италия, Франция и Англия като представител на Македонската Революционна Организация (ВМРО) - споменава едно удивително точно определение на българската политика от един италиянски журналист – Емилио Станиоло. Поводът е скорошното убийство на Стефан Стамболов в София – юли 1895 г. Ще предам точно думите на С.Радев: „Неговото убийство е незаличим позор за българския народ – казва журналистът - и продължава: Вие, българите, сте несъмнено най-енергичната, най-трудолюбивата и най-жизнеспособната раса на Балканския полуостров. Вам бе предопределено едно светло бъдеще. Но сега съмнявам се дали ще го постигнете.Само грубата сила не е достатъчна за малките народи, те трябва да упражняват известно морално обаяние. В първите години на политическия ви живот, след освобождението ви, пленихте чуждия свят със своята пъргавина, с творческия ви възторг в държавното уреждане, със смелостта на вашите борби, които имаха нещо епическо. Европа ви гледаше с възхищение. Вие водихте една победоносна и справедлива война: Европа ви ръкоплещеше с ентусиазъм. Скоро след това какво направихте? Изпъдихте Батенберг по един подъл, издайнически начин. Хората се отвратиха от този мизерен комплот. Той развенча българския народ. Това мина. Дойде Стамболов и пое управлението с крепки ръце. Вие противостоихте на една велика държава не с вашата собствена сила, а със съчувствието, което Стамболов събуди- което той извоюва за България. От цял век – продължи той- Европа търсеше средство да спре историческите стремежи на Русия в Балканския изток. Стамболов убеждаваше постоянно Европа, че България е страната, която може, подкрепена от нея, да пази Балканския полуостров. Това бе един велик резултат, постигнат от него. С какво му платихте вие? Съсякохте го на улицата по един зверски начин. И тоя народ не протестира! Убийството на Стамболов доказа, че българите, които имат сила и умеят да се жертват, са лишени от нравствени добродетели. А без тях не може един малък народ да преуспява. Ще кажете, че това ….и пр.“ Горните думи са една тежка присъда за българския народ. Никой не може да отрече абсолютната истинност на събитията в този период на създаване и иззиждане на третото българско царство. Но заключението..е убийствено. Ние културен народ ли сме или глутница озверени вълци? Не съм дотолкова осведомен за да направя сравнение с останалите народи относно техните политически нрави, но ми се струва, че в това отношение ние се приближаваме най-вече до южно-американските държави, където превратите са почти ежедневие, за разлика от Европа, на която сме вече и формално член! А кога ще се превърнем и в равностоен такъв? Пловдив, 19.01.2016 Павел Ангелов

четвъртък, 14 януари 2016 г.

Възможно ли е ?

Уважаеми читатели, Ще се обърна към Вас със един простичък въпрос – възможно ли е понастоящем в България да се случат следните събития: Представете си, че днес се състоят избори за Народно Събрание, т.е. за предоставяне държавната власт в ръцете на определена партия, и че тези избори са спечелени от една формация със над сто-годишна история . От утрешния ден тази формация съставя правителство и започва да налага своите политически, икономически, културни и пр. концепции. След една седмица новото Правителство и Парламент приемат Закон за собствеността, с който всички частни предприятия, заводи, фабрики, работилници и пр. стават държавни, т.е. те се национализират. Не само това, частните търговци, занаятчии и предприемачи нямат право да наемат помощен персонал, защото по този начин стават експлоататори на човешки труд , т.е. капиталисти, което е престъпно. По този начин фактически се унищожава всякаква инициатива за стопанска дейност. Следващата седмица се приема нов прогресивен закон, който се мъчи да задоволи безимотните, като определя норми за притежаване на имоти: всяко семейство има право само на един апартамент (жилище), като в жилището се полага на двама души само по една стая! Останалите стаи се рапределят чрез съда! Никой няма право нито да дава под наем, нито да продава имоти! Следващата стъпка на новото управление е да направи реформи в селското стопанство. Това става с закон за земята, който забранява сделките с земя и я предоставя изключително на т.н. ТКЗС- кооперативни стопанства. Селският стопанин има право само на един двор от проловин-един декар, на който да сади зеленчуци. Не са забравени и животните. Никой няма право да притежава крава, коне, овце повече от броя пет (!), а кокошки колкото иска, стига да има с какво да ги храни. По този начин селянинът бе освободен от тежкия труд да оре, копае, жъне и т.н. и стана работник в ТКЗС. Изкарваше по стотинки за работен ден, но можеше да краде продукция, ако не го хванат. Започна да си купува от селкоопа хляба, сиренето, млякото и чоплеше дворчето си за развлечение. Не бяха пропуснати и хигиенните норми на живот. За да не се претъпкват големите градове като София, Пловдив, Варна бе ограничено заселването им – за да живееш в тях трябваше да имаш там работа, а за да получиш работа, трябваше да си тяхен жител!! Някаква неразрешима дилема. А културата? Съответните културни институции се грижат за твоето образование и забавление. Подбрано изключително прецизно е онова, което можеш да пишеш, гледаш и слушаш . Да отидеш на екскурзия в чужбина? Това са химери. Западът е пълен с зверове, които само те чакат да им паднеш в ръцете, затова си стой тука и мирувай! Ето, драги читатели, основните проблеми, за които искам да те попитам:възможно ли е днес такова развитие на нещата? Чувам незабавния възмутен отговор: не, в никакъв случай, това е абсолютно недопустимо! Е да-а, ама не. Как бе възможно преди някакви си 70 години? Те минаха като кошмарен сън, и сега хората не вярват че е било ! И днес има хора, които мечтаят за онова време, за опашките , за лагерите, за бедността, за тъмната бездна, в която живяхме. Блаженни бедните духом! Познавате, вярвам, журналиста Петко Бочаров. Аз съм на неговите години. Живял съм в три Българий – двадесет години в Царството, четиридесет и пет в комунистическото блато и двадесет и пет в демократична България. И от висотата на тези години Ви задавам горните въпроси – ВЪЗМОЖНО ЛИ Е НАНОВО ДА СЕ ВЪРНЕМ ВЪВ АДА ? Пловдив - 10.01.2016 Павел Ангелов

неделя, 27 декември 2015 г.

ТРАГЕДИЯТА НА ИСЛЯМИЗМА

Ислямизмът и мохамеданството са възникнали от времето на пророка Мохамед, беден и неграмотен сирак, роден в Мека, арабския полуостров, през 7 век сл.хр. Легендата твърди, че бил посетен от небесния пратеник Джибрил, който го научил да чете и му внушил цялостната история на света, човека и правилата на живот, изложени в 114 глави (сури) в Свещенния Коран. Влиянието на Християнското учение и на библейските легенди е несъмнено, но за разлика от тях Коранът не приема триединството: Бог, Син и Светия Дух, а признава само един единствен Бог Аллах и неговия Пророк Мохамед. Не приема непорочното зачатие и Синът Божи Христос. Поради това и в ислямските храмове (джамии) няма икони и образи. Коранът също както Християнското учение проповядва смирение, помощ за бедните и нещастните, милостиво отношение към пленниците, справедливост и веротърпимост , но заедно с това настоятелно приканва към разпространение на исляма сред „неверниците“ и признаване единствено върховенството и всемогъществото на Аллах. Последователите на тази религия са възпитавани от своите духовни водачи в пълно подчинение на догмите на Корана дори когато това би струвало живота им. В нейно име те напълно забравят „книжните“ добродетели и поставят ятагана и полумесеца над всичко. Новата монотеистична религия завладява огромно мнозинство от племена и народи предимно в близките до Мека области в Азия. Воинствените тюркски номади , вдъхновявани от Корана, се отправят на запад, търсейки плодородна земя и постепенно подчиняват цялото южно крайбрежие на Средиземно море /Африка /, проникват през Гибралтар в Испания, която управляват 7 века и през Бофора и Балканите търсят път за централна Европа. Европейските християнски народи осъзнават, каква огромна опасност за тяхната култура представлява Исляма, за когото човеколюбивите норми на Корана важат само за правоверните на Аллаха а всички останали са длъжни да се подчиняват безусловно на неговите служители. Това са ходжите и аятоласите, които стотици години ревностно отстояват заедно с султаните, халифите и везирите железните правила на Свещения Коран. За тях не съществува развитие, няма възраждане, няма „куатроченто“, няма Лутер и Калвин – религията е вкостенила съзнанието на обществото на нивото на създаването си. Римските папи организират в периода 11-13 векове т.н. Кръстоносни походи, чиято цел е да се освободят Светите земи около Ерусалим. На три пъти те успяват да освободят свещенния град, но е невъзможно да го задържат срещу огромната маса на правоверните. Едва след поражението при Виена -1456 г. – ислямското нашествие е спряно. България се оказва последната голяма държава на границата между културна Европа и изостаналия Ислям! Каква проклета съдба! Колко пъти още България ще се оказва на тази фатална граница? Докато във Европа а по-късно и в Америка културата прави гигантски крачки в всички области на живота, приема демократични правила, лишава религиозните водачи от светска власт, процъфтява икономически и пр. ислямските държави са застинали в своето развитие. Особено това състояние характеризира държавите на запад от Арабско море – това са близкоизточните Иран, Ирак, Афганистан и многобройните емирства. В тях жените нямат никакви права, те са просто роби на мъжете с предназначение само да раждат и отглеждат деца и да служат за удоволствие на мъжете.Нямат право дори да показват лицата си, забулени до очите! Духовните водачи са узурпирали светската власт и не допускат никакво влияние извън постулатите на Корана! Земята им притежава несметни богатства от петрол и газ, което е колкото добро, толкова и опасно, защото останалия свят отправя стръвно очи към тях. Нахлулите чужди търговци, обаче, носят със себе си и своята западна култура. Никой не може да отрече, че, макар и алчни, те разкриват пред аборигените пътя към прогреса. Заслугите на холандци, португалци, англичани в това отношение са особено значителни в далечния изток, където се създават модерни държави. Същото правят французи, испанци и италиянци по крайбрежието на Африка. Единствените недосегаеми за модернизация племена са тези около огнището на исляма – арабския полуостров – населяващите държавите Пакистан, Ирак, Иран, Афганистан, Сирия и т.н. В настоящия момент ислямският свят е разделен идейно и политически на няколко клона. Изповядващите ислямизма в целия свят се оценяват на ок. 1,5 милиарда души; само тези, които са в Близкия изток са около 600 милиона! Огромна маса хора, които при това нямат никакви ограничения в раждаемостта. Нито нравствени, нито материални, нито религиозни! Раждаемостта им е няколкократна спрямо християнските държави! Постепенно в целия свят изниква нов, неочакван проблем: нашествието на ислямисти с ниска култура и агресивно поведение във високо развитите страни на Европа! Само през 2015 г. във Европа са приети 1 милион ислямисти от близкоизточните страни и тяхното „преселение“ продължава нестихващо! Със страх припомням една заплаха, изказана от бивш президент на Алжир Бен-Бела: „Ние ще завладеем Европа чрез нашите утроби“! Този процес трябва да разгледаме по-подробно. Милиони хора, възпитавани от деца в постулатите на Корана напускат своята родина и се устремяват не другаде, а точно в най-развитите европейски страни, предимно Германия, която се оказва изключително и дори неразумно гостоприемна! Тези люде бягат от своята нерадостна- според нас – действителност на ограничения, деспотизъм и религиозни задължения. Те не са бедни и мизерстващи, те са просто бегълци . Създава се впечатление, че те изпълняват някакво нареждане за изпълнение поръчката на Бен-Бела !? Защото те не се отказват от исляма, те спазват и дори прокламират вярата си, строят джамии и възпитават нови поданници на Аллаха. Получава се непонятно противоречие: бягаш от това, което имаш и се стремиш да го наложиш там, където отиваш и където няма да го възприемат без съпротива!? Или бягаш само от любов към свободата? Ако е така, защо не се бориш за нея в собствената си страна? Защото е много трудно и рисковано? Дойде момента да се спрем на въпроса, ще се реформират ли ислямските държави. Това са държавите, които се управляват от висши религиозни лица и чиито закони са вдъхновени от Свещения Коран. Във всички тези страни под влияние на западната култура се развиват революционни движения, които водят люта борба за въвеждане на демократични системи на управление. Турция и Египет са най-напредналите в това отношение, където още от двадесетте години на миналия век след упорити политически кървави борби е сломено върховенството на религиозните водачи. За съжаление, рецидиви на миналото величие на Корана са все още възможни – силата на традициите не са унищожени. В момента се води жестока война за надмощие на най-малко три групировкип в Сирия, където се срещат интересите на Турция, Европа и САЩ. Освен идеологически, интересите и на трите сили са подчертано икономически във връзка с петролните запаси на района. Под маската на национално-патриотична окраска е създадена т.н. Ислямска държава – ИДИЛ – която владее територия около град Мосул, център на петролодобива на Ирак – и претендира да защитава цялата арабска общност под егидата на радикалния Ислям от посигателствата на неверниците християни и ренегатите. Една от причините да бъде създадена тази опасна във всяко отношение държава са „успешните“ войни, които Сащ и Русия, с подкрепата на Европа, водиха против режимите на диктаторите във Ирак, Афганистан, Кувейт и които обединиха местното население срещу пришълците. Тактиката, която ИДИЛ възприе в действията си срещу нашествениците е единствено възможната: тя е повсеместен терор в сърцето на противниците, с цел да ги отчаят и принудят да изоставят мечтите си да покорят и реформират ислямизма. Трябва да се признае от всички, че радикалния ислямизъм не може да бъде победен и демократичните правила наложени насила, както се помъчиха да сторят идеалистите от САЩ. В крайна сметка развитието на конфликта между радикалните арабски близкоизточни държави, представлявани от ИДИЛ, и световната демократична общност може да бъде следното: А. Пълно разрушаване и обезличаване на областта между Арабския залив и Черно Море, което е в ход понастоящем. Б. Временно примирие и отлагане на горната операция за неопределено време (както най-вероятно ще стане ). В. Победи на революционните движения във близкоизточните ислямски страни и приобщаването им към демократичните държави. Г. Изчерпване на петролните запаси и повсеместно обедняване на местното население. Второ, този път „ гладно“ нашествие във Европа. Това е последното и независещо от никого решение. Разбира се, и четирите възможни решения не са в близко бъдеще – те ще възникнат в течение на 21 век. Засега трагедията на ислямизма продължава неотклонно и тя ще завърши трагично. Декември 2015 Павел Ангелов Пловдив