понеделник, 29 юли 2013 г.

Школото си е школа



                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!
 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 
  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.
   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 
   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.
  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.
Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.
  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.
  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев
                                                                                              Пловдив    

Школата си и школа



                             ШКОЛАТА  СИ  Е  ШКОЛА !

  Ашколсун,  евалла – само така могат да се поздравят най-българските граждани, социалистите от БСП. Само за някакви си няколко месеца, със брилянтно организирани акции и доброволно подпомогнати от наивни демократи  (т.н. “полезни идиоти”), те успяха да се отърват от такива  страшилища като Цветан Цветанов и   Искра Фидосова,  да обърнат наопъки апарата на ДАНС като   ликвидират неудобните, и накрая да накарат самия премиер Борисов  да изпадне в лирическа еуфория и подаде оставка!
 Още веднаж евалла на тези отлични ученици на КГБ и ДС! Да можеш да монтираш подслушвателни устройства в гнездото  на врага-  жилището на  М-р Председателя- и да извадиш наяве откровенните им разговори за отговорноста на някои министри, това го могат само  специалисти от ранга на 007 .  Или  да  бръкнеш дълбоко в тефтерчето на Златинов и да дешифрираш  драскулките със имената на замесени крайно интересни  персони?   Ами съвършено личните тайно записани  разговори за съдбата на Мишо бирата? По-нататък: да се промъкнеш в складовете на фирмата, печатаща бюлетините и да преброиш 250 хил. готови – без зачение дали са валидни или  нарочно поставени ..?! И  след това мигновеено да  уведомиш  най-устатия  подлизурко Бареков и ...дори Главния Прокурор? Е, това заслужава вече най-малкото Димитровска награда, която, за съжаление, е отменена. 
  Междувременно да проведеш  финна  ЗАКОНОВА  (!) процедура да заместиш най-големия специалист по провеждане на избори проф. Михаил Константинов с друг, по-слабохарактерен  субект...нужно ли е да изброявам повече успешни акции ? И най-парадоксалното: накрая да обвиниш  супер черния обвиняем за незаконни подслушвания Цветанов във това, че не е позволил ползване на СРС при кражба на детска въртележка !!! Следващата стъпка е несъмнено опит за  шарени дрехи. Наградата вече стана достойна за Нобелова.
   За щастие отминаха времената на грубите действия, когато неудобните противници просто биваха ликвидирани , чрез съд, разбира се, както бе унищожена цялата опозиция на БКП ,начело с Никола Петков от учителят  и вождът  Георги Димитров. Сега има по-финни методи, като чадъри с рицин, радио-активен полоний  или  най-безобидните компромати. Но за тях се иска школовка, каквато могат да притежават само избранници, последователи на Феликс Джерджински, на Ягода и Берия, ученици на ген. Чергиланов в София и на бившата ДС. Трябва да стане ясно на  всички,  че от тях няма скоро отърване! 
   Ако не сте гледали по БНТ на 25 юли т.г. заседанието на Народното Събрание и по-точно изказването на Бойко Борисов  много сте загубили. Щяхте да видите как  един любимец на народа  се обръща към  настоящите управници с призиви за мъдрост и отзивчивост, как ги призовава да се вслушат в гласа на разума и си отидат  преди да са станали за смях или плячка на прекипяла  мъка. Безусловно приемам, че думите му бяха пълни със истинска горест  и съучастие. Мисля, че никой М-р Председател на Бълтария не е говорил така. Това личеше по лицето му и по цялостното му държане. Това  трогателно изказване, обаче, бе посрещнато с каменни лица от  адресатите  Станишев, Местан и Орешарски. Те гледаха с празни очи и затворени уши и реакцията им бе  отвратително противна.
  След това заседание на НС ми стана ясно къде е силата на Бойко Борисов. Тя е в неговата непосредственост, искреност, човечност, която се усеща от всеки   събеседник.Той има ореол на народен водач, какъвто е бил напр. Стамболийски.
Неговият език е прост, достъпен и разбираем. Не може и сравнение да става с натруфения напр. език на набедения философ  Местан или нападателния остър такъв на Станишев. Това му дава основание за  оправдано самочувствие и то е гаранция за успех.  Въпреки недостатъчния му опит като политик способноста му да откликва бързо на  обстоятелствата, да проявява  усет  и интуиция към правилните решения  са за предпочитане  пред  търдо установената , често погрешна или корумпирана, партийна позиция. Оттенъкът на наивност, която особено пролича при описаните по-горе задкулисни,  добре премерени и, възможно, финансирани отвън, операции  може да бъде лесно преодолян.
  Не мога да пренебрегна ролята на нашата демократична по същество общественост, която не можа да схване, че в момента Б.Борисов е единствената реална сила, която може да се противопостави на  пълзящата  рекомунизация на България. Вместо да го подкрепи, тя  постави своята интелигентска настройка над “пожарникаря, който е чел само Винету” и по този начин наля вода в лявата мелница. Дори  шумно декларирани  антикомунисти като Инджев, Дайнов,  и редакциите на  много “независими”  вестници  (напр. Стършел) не пощадиха “магистралния  строител”, като по този начин вкараха сами вълка в кошарата.Този неочакван или добре подплатен с финикийски знаци хор бе посрещнат с дълбоко разбиране и адмирации  и от фалшивите “реформатори” на БСП като Стоилов, Дончева, Дърева и Сие, които се оказаха  в края на крайщата най-обикновени мошенници. Хорът,  сплотен принципен и патриотичен колектив, полага   неистови усилия  ежечасно и непрекъснато да  “разобличава”, да дискредитира, да  настройва и  обезсърчава  привържениците на ГЕРБ – с една дума да демонизира личноста на Б.Борисов, както успя това да стори с  Иван Костов в течение на годините.
  Прочее, да очакваме скорошните избори с надеждата, че народът ни ще разбере как  да отдели зърното от плявата и ще тури всякого на мястото му, което заслужава!

 Юли - 2013                                                                Павел  Ангелов-Пулиев
                                                                                              Пловдив    

петък, 12 юли 2013 г.

милост за графоманите!



                                   МИЛОСТ  ЗА  ГРАФОМАНИТЕ !

    Преди година и нещо по книжарниците се появи книгата на Росен Тахов  “Книга на гениите”. Макар и доста обемиста и ,следователно, скъпа, тя бе бързо изчерпана. Интересът към книгата е оправдан: едва ли в българската литература съществува толкова подробно, изчерпателно, документирано и, забележете, духовито представяне на една  група  творчесски работници, прието да се наричат графомани. Нека преди всичко да установим произхода на това понятие. Коренът на думата е “мания”, която означава душевна болест, непреодолимо влечение към нещо, вещ или дейност.  В  случая, прибавката   “графо” се отнася  към писането, съчиняването, изобщо към  сътворяването на произведения, съставени от писмени знаци. Ясно е, че с напредването на техниката за писане  тези произведения ще се увеличават  непрекъснато, като   понастоящем  никой не може да  ги изброи. Постепенно, обаче, човечеството разбира, че не всичко, което се пише, заслужава и да се чете. Така възниква проблема за графоманията.
  Проблемът е да се разграничи талантът, истинският писател или поет от амбициозния  некадърник, от  откровенния  блюдолизец или сметкаджия.  
  Как, обаче, да се отдели  зърното от плявата?  И как да се отдели, като понякога те са така размесени, че е трудно да се разбере и да се прецени, кое е художествено произведение и кое  имитация на такова.
  От висотата на своята , несъмнено, висока квалификация,  и в резултат на широко познаване и проучване на родната литература, авторът Тахов ни поднася имената на  двадесет и шест,  повечето полу-познати имена , на творци главно от първата половина на двадесетия век.  Това е времето на разцвета на ново-българската книжнина, на Вазов, Ботев, Яворов, Славейков и още плеада известни на всеки образован българин  поети и писатели. Време на различни идейни течения, на бурни дискусии, обвинения и груби обиди  между творци и критици. Превратът на 9-ти септември, обаче,  туря край на нормалния  културен живот  в страната. Признава се за  творчество единствено това, което ползва партийните интереси- т.е. крайно ограничено. Затова и примерите на Тахов почти са изключили творци от  предшествуващия период.
  Едно по-разширено разглеждане на въпроса изисква преди всичко класификация на темите, подбудите или целите на т.н. графомани.  Гледната точка на Тахов  е единствено художествено-естетическата. Той признава само произведения, плод на талантлив избор на темите, философски подплатени, изказани на изящен език, естествени и благозвучни рими, висока и всестранна интелигентност. Всичко останало е обект на подигравки или казано направо, книжен боклук. В това отношение книгата  изобилствува  с  забележителни хумористични случки.
  Не може да се отрече правотата на горното мнение. То е безспорно - но, то  е донякъде стеснено, високо академично, нетолерантно. То изключва от общата картина на  живота  значителна част от  преобладаващата  средна класа, по-точно  хората , заети  с  обикновена  трудова дейност, чийто досег с културата  е епизодичен и ограничен. / Някои наричат това суб-култура, но то е същото. Тук се сблъскваме с въпроси от по-висок ранг, като напр. произхода на  литературата ,  нейното предназначение  и др.п., които са извън настоящата статия./.  Смятам, че  въпросът за графоманството се нуждае от по-широка рамка, от институциално-обществен  подход, а не чисто естетичен.
  Да се върнем към въпроса за класификацията. Преди това да направим уговорката, че  между великите и всепризнати литературни произведения и най-презрените жалки и смешни самодейни опити лежи огромно разнообразие от междинни  степени-  стихове, романи, разкази, спомени, пътеписи,  есета и пр. и пр.- плод на  немалка мозъчна дейност, които трудно могат да се вкарат успешно в определени рамки. Да започнем с най-главната: как се вади хляба от пишещия?  Най-съществената отлика на пишещия индивид от любителя е тази, че признатият писател се изхранва от продажбата на своя труд, докато  за  любителят-графоман това е странично занимание, един вид хоби, от което той най-често реализира само загуби. /Изключенията от това правило са множество, но то не променя действителноста/. Организираният писател има своя престижна организация, административно ръководство, печатен орган и всичко необходимо за успешна дейност.По този начин статутът му става мечта за любителя. Следва веднага въпроса- а защо  продължава да пише? Тук е една от  причините, които дават предимство на графомана: той пише защото чувствува нужда  от  изява на личноста си, много често  и защото го вълнуват обществените проблеми,  всемирни и вечни въпроси относно нравите, живота и  смърта,  политическите събития, бъдещето и т.н. С една дума,  той не се задоволява с ежедневието, с материалното около него, а  разсъждава, чувствува и откликва на интелектуални, отвлечени въпроси. В същото време професионалният, организираният писател много често изпада в положение да работи единствено за материалното си благополучие, за славата си, за властта си...В тази категория г-н Тахов си позволява да вкара съвременника си Ст. Ц.  Даскалов, удостоявайки го с прозвището “ударник” за неговите 110 бр. издадени заглавия. Разбира се, за “ударници” могат да  се обявят и не-малко настоящи журналисти, тъсещи единствено златния телец във описания на пикантни истории, лъжлива информация и раздути факти. Произведенията им съставят т.н. по руски “халтура”, на която плащаха данък и  седмичните писачи по мое време Слави Езеров и Джеимс Оворбаг /чети обратно “Габрово”/ на брошурки с криминално и  порно  съдържание,  предназначени за  таксиметрови шофьори и  слугини. Тахов не е пропуснал и тях!  
  Следващата категория са службогонците, ласкателите, химнопевците. Разбира се, при тоталитарния режим  организираните професинални писатели са далеч, далеч напред.  Любителите са жалки  проскубани палета, обречени на  забрава или, ако са си позволили волен език, пратени на курорт из  многобройните ТВО.  Блюдолизците получават държавни награди, привилегии, слава, постове и всичко, каквото пожелаят. Те се надпреварват кой да бъде по-по-красноречив от останалите. Тахов споменава само няколко от тях, като напр. Орлин Орлинов с неговите отлично композирани “Ода за СССР”, “Чилийска фиеста”, “Родопският бръснар”- безспорно силни и талантливи произведения. Споменат е и големия родолюбец, тетевенецът Любомир Бобевски, автор на текста на “О, Добруджански край” и на  десетки патриотични стихове, възпяващи българските войни, в които преобладават  изразите “На нож!” и “Ура”! Изобщо  войните за обединение на България са вдъхновявали  почти всички звани и незвани поети. За тях няма дележ на богоизбрани и “цървулковци”.
  Особено място заема  творчеството на Трендафил Акациев- един псевдоним, обединяващ  няколко- над тридесет!- критично настроени към  властта  /от какъвто и да било цвят/ творци, като Недялко Йорданов, Фирко Иванов, Васил Станилов, Петко Братинов и т.н. Съпричастен към този своебразен , анонимен герой, е бил и Радой Ралин.  Тяхните  духовити епиграми и игриви стихове ще предизвикват  дълги години  духовно скопените граждани. Ето напр.някои от тях:
  Край инкубатора в бяла премяна
  инкубаторка стои.
  А до нея началник смяна
  яйцата й брои.

И още:
  Пристъпва тя- изящна, руса.
  И моето сърце разби.
  Защото изотзад се друса
  като изящно малеби.

  Политически:
   О, картофът е злочест
   зад  желязната завеса!
   Вадят го с ръка до днес
   враговете на прогреса.
   А във нашия лагер
   ние го вадим
   със багер!  

   Сериозните критици ще приемат горните редове за опростителски и просташки, но едва ли останалите – със интелигентно чувство за хумор- ще са съгласни.
  Но да продължим с класифицирането.  Общ стремеж на всички автори, професионалисти и любители, талантливи и квази-такива – е да бъдат признати от своите читатели. Действително, ако липсват такива, писането губи смисъл. За какво ще послужат изписаните  с пот и мъка стотици тонове хартия, ако стоят заключени в чекмеджетата?  Да си завиват сиренето наследниците? С напредъка на печатарската технология всеки получи възможност с малко  пари да излее мислите си  върху белия лист- а по-нататък? Ето проблем, с който се сблъсква всеки начинаещ, амбициозен автор. Разпространителите-книжари са търговци, които търсят печалба от стоката си. За да са сигурни, че книгата, която предлагат, ще се продава, те търсят известни имена. Тогава и те ще се опаричат. Пускат се в ход класически средства: рекламата,  бонусите а заедно с тях и приятелските връзки и проценти...Човешко е да искаш да станеш известен, да  узнаят хората какво си измислил, какво предлагаш и какво укоряваш. Но пазарът си е пазар, макар и на духовна продукция. Решението е да се отворят книжни магазини за т.н.”самиздат”- но това е друга тема.
  Особено важно качество на всеки занимаващ се с литературна дейност е неговото образование, начетеност, обща и специална култура – с една дума неговата духовна същност. Не можем да очакваме от един затънал  до гуша в ежедневни грижи за насъщния  оголял и обосял  бедняк да да се впечатлява от проблемите на обществото или от благозвучието на римите.  Стара истина е поговорката: гладна мечка хоро не играе. Ако ползваме марксическа терминология,  всяко изкуство  е  “надстройка”, т.е. върви след жизнените нужди като храна, здраве, жилище и пр. Известният журналист от преди  втората  световна война Тодор Кожухаров  /псевдоним  Федя Чорни/ отбеляза: ако оставите и Гьоте една седмица гладен, и той ще стане канибал! /Прекалено грубо казано, но ефектно и по принцип правилно/. Професионалните писатели държат на  специалното образование и  с голяма доза прямота  наричат  нагазилите в тяхната област  любители  “фасулковци”./Вж. Пенчо Славейков/. Авторът на  разглежданата  антология  Р.Тахов посочва  съвестно за всеки представен “гении” биографични данни.От тях можем д видим, че малцина са с подходяща квалификация. Повечето са самоуци без академично звание. Един /Семков/  е тепавичар и готвач, друг е колбасар, трети химик, няколко са офицери и т.н. Потвърдена е известната истина, че образованието не прави таланта. То само му помага да израстне, а дарбата е от Бога. И тя определя съдбата му.
  Дълбоко несправедливо е да се подиграваме на графоманите. Това е равносилно да се подиграваш на един хром пенсионер, че е куц и стар. Това е съдба, а не недостатък. Любителите писатели също имат какво да кажат на обществото, да го обогатят по свой начин,  понякога и да го  разсмеят. Целта на настоящата  статия е да се пресече стемежа на богоизбраните да се величаят,  като презрително наричат  свите подражатели “гении” или “фасулковци”. Те не са гении, но не са и излишни,  те са просто просто едни наивници  в плен на духовни интереси.
   Графоман – това звучи похвално!

                    Юни 2013.                          Павел  Ангелов - Пловдив

Агония



                            ЕДНА  ТЪЙ  ДЪЛГА  АГОНИЯ!

  Че това е агония, се вижда от всички. И както всяка агония, тя ще има своя край. Българската “социалистическа” партия изживява последните си дни. Нейните скъпо платени администратори, оказали се на върха на държавата по някакъв непонятен за гражданина начин, министри, парламентаристи,   помагачи от  чужд произход и  праисторически отломки -  вече се задъхват, пелтечат, ръкомахат истерично- те плуват в празно пространство, чувствуват, че пеят своята лебедова песен. Нейният главнокомандващ   Станишев всячески се мъчи да им дава кураж,  ласкае ги, преследва отмъстително  общите им  врагове, представяйки ги  като закононарушители, припомня  “великата” си  стогодишна история- но усилията му само предизвикват още повече отврат  и омраза.
  Преди няколко дни този същият председател на партията има наглоста да заяви: “Българската социалистическа партия е ДЪЛБОКО МОРАЛНА партия!!”
Косите ми настръхват, като си спомня как “дълбоко морално” пребиваха с тояги лагерниците в Ловеч и Белене и как за един беззлобен виц те дамгосваха като враг. А предишните престъпления в продължение на десетки години? Ами  атентата в Св. Неделя, Септемврийското възстание, Народният съд? Все високо-морални деяния! Дали Стнишев не знае историята на своята партия? О, той я знае много добре, но за него МОРАЛ означава само онова, което е полезно за неговата партия. Така го е учил Ленин, така са го учили неговите руски учители.
   Но днес вече идва краят. След 122 години лъжи, престъпления и погроми, българският народ разбра, че тази партия е нанесла само вреди на България и е крайно време да слезе от историческата сцена. Следващите избори, дали след месец или година,  ще бъдат смъртоносният удар, който тази червена ламя  ще  претърпи  и не ще  може повече да се съвземе. Амин.
  12.07.2013                                                                            Павел Ангелов-Пулиев