неделя, 13 ноември 2011 г.

изложение

МЕМОРАНДУМ



От:

Съюз на българските писатели – София

Сдружение на българските писатели-София

Съюз на независимите български писатели-София

Сдружение “Георги Марков-Скитник”-Пловдив



Относно : Съвременна оценка дейноста и творчеството на убития

преди 33 години писател и драматург Георги Марков.



До:

Г-н Министъра на културата на Р. България-София





Уважаеми Г-н Министър,

Ние считаме, че на всички грамотни хора в републиката е известна нерадостната съдба на писателя Георги Марков, неговите произведения, пиеси и репортажи, както и преследването му от тогавашната власт, довело до зловещото му убийство в Лондон през 1978 г. Въпреки това, ние ще припомним някои факти, които главно определят неговото значение за българската литература и култура като цяло, както и за политическото развитие на страната.

Безспорно е, че романите и пиесите му, макар и не многобройни поради трагични обстоятелства, представляват образци на литературно творчество и предизвикаха почти автоматично приемането му в тогавашния Съюз на Писателите. Идеите и тезите в тях са високо-хуманни и морални, без да бъдат нито дидактични, нито директно свързани с определена партийна политика. Той се отличаваше с крайна самостоятелност и независимост, които, съчетани със смелост и безкомпромисно търсене на истината, в края на крайщата доведоха до принудителното му изгнание.

От далечна чужбина Марков подложи на унищожителна, безмилостна критика цялостното управление на държавата. Духовито, занимателно и главно правдиво, той изобличи всички прояви на една лична власт, която успя да проучи благодарение на предишните си връзки с нея. Неговите “Задочни репортажи” бяха посрещнати от духовно осакатения български народ с оправдан интерес и сториха каквото можаха за неговото свестяване.

Отговорът на една калена в идеологически битки власт бе очакван.След едва десетина години в чужбина, току-що започнал да чувствува почва под краката си, Марков бе убит с отрова! По този начин заглъхна “вражеския глас”, но партията не прецени, че около името му слага ореол и го превръща в национален герой!

Стотици хиляди са българите, загинали за осъществяване на български /и извън-български / идеали с оръжие по бойните полета за сто и петдесет години. Колко, обаче, са онези, които са загинали с перо и пушка в ръка защитавайки хуманните си идеали? Ще започна с Ботев, ще спомена Стамен Панчев, Димчо Дебелянов, Гео Милев и ще стигна до онези, които имаха само перо, но нямам смелост да ги изброявам, защото потънаха в небитието сред бурята на 9-ти септември. Не можем, обаче, да си затворим очите и да забравим Георги Марков, промушен в сърцето на Европа пред цял свят в най-мирната за човечеството епоха.

Господин Министре,

В настоящия момент името на Георги Марков е почти забравено от нашата културна общественост.Произведенията му се издават отвреме-навреме от ентусиасти-издатели. След десетилетия забрава Народният театър най-сетне благоволи да постави негова пиеса. Толкоз! Поколенията, родени в края на миналия век-който не е толкова далеч-изобщо не го познават. А България има нужда от своите герои. Те не са толкова много. Марков заслужава това признание. Той го доказа с своя живот, дело и смърт. Той няма черни петна в своята биография. Никога не е обидил своя народ или етническа общност. Никога не е съзаклятничил срещу държавата,а само е изобличавал нейните корумпирани ръководители.Не е участвувал в никоя емигрантска организация, защото ценеше своята независимост повече от живота си. Битува неправилното мнение, че е бил враг на комунизма- това е едно несъстоятелно мнение. Четете внимателно произведенията му-в цялото си творчество той величае именно борци-комунисти за правда и човечност! Най-вероятното определение е “утопист-комунист”. Логично то предполага неизбежно демокрацията като държавна система.

Специално внимание трябва да обърнем към твърдението на мнозина , за съжаление негови колеги-писатели, че Марков е бил агент на Държавна Сигурност. Това твърдение не разполага нито с един и най-дребен факт. Ако такъв съществуваше, неговите врагове щяха да го раздухат до неузнаваемост- а такъв няма!

Уважаеми г-н Министре,

Като имаме предвид всичко, изложено по-горе, ние Ви призоваваме да направите каквото е възможно в правомощията на вашето министерство за следното:

1. Да вмъкнете в учебните програми за средно образование по литература часове за изучаване биографията на Г.Марков и неговите произведения, главно “Задочните Репортажи”.

2. Да подпомогнете издаването на пълно събрание произведенията на Г.Марков.

3.Да настоите пред софийската градска управа някой обект в столицата да се нарече на името на писателя-било улица или площад или друг обект.

4.Да се основе годишна литературна награда на името на Г.Марков.

5.Да настоите пред Мин. на правосъдието или Главна Прокуратура да се продължи разследването на убийството на писателя до успешен завършек.

6.Да се влезе във връзка с съпругата и дъщерята на писателя за евентуално връщане на останките му в България.

7.Да се проведе конкурс за написване най-добрата биография на писателя.

8. Да настоите да се вземе решение на Мин.Съвет за постройка паметник /не бюст/ на Г.Марков в цял ръст и поставянето му на лично място в столицата. /Не случайно същият е награден с орден “Стара Планина” /.





За Съюз на българските писатели - Председател:

/Николай Петев/



За Сдружение на българските писатели - Председател:

/Михаил Неделчев/



За Съюз на независимите писатели- Председател:

/Марин Кадиев/



За Сдружение “Георги Марков-СкитникІ Председател:

/Павел Ангелов/