Альоша

От висотата на моите 96 години, които навършвам днес, си позволявам да направя някои съществени корекции в становищата си, изразявани в течение на годините в публикации и устни мнения на публични места.  На първо място е промененото ми становище относно паметниците на Съветската Армия, в т.ч паметникът на Альоша  в Пловдив. които считах, че следва да бъдат демонтирани и лишени от уважение като вредни за възпштанието на младежта и неотговарящи на историческата истина. Сега разбирам, че те следва да бъдат разтоварени от всякакви политически идеи и приемани единствено като признание за патриотизма и жертвоготовноста на обикновения руски гражданин, векове потискан и мачкан като безправен роб на помещици и политици. Той заслужава само съжаление и съчувствиепред света заради огромното количество жертви и страдания. Разбира се, оголването на тези паметници от комунистическата им обвивка е един неимоверно труден и продължителен процес, който ще продължи години и не се знае как ще завърши - но без една искрена, дълбока и прочувствена декларация от най-висшите органи на съответната партия това не може да се случи. Може би това означава и основно реформиране на вековната партия ?Може би, но без  това процесът е немислим.  Ето къде трябва да бъдат насочени усилията на всички сегашни врагове на съветските военни паметници.Непосилна ли е задачата?Ще се намерят ли  сторонници на тази идея? Или ще срещнем вечното: с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем?