Една истинска почти невероятна история.
животът е пълен с изненади- ще Ви разкажа един случай- как по някаква щастлива случайност се спасих от почти сигурна смърт и то от една от най-силните отрови - рицин ! -същата, от която загина непрежалиния наш писател Георги Марков. Парадоксално е, че аз, който съм инициатор на кампанията за увековечаване паметта на този несъмнен герой и председател на едноименното гражданско сдружение със същото име - независимо че бях забравен от самонатоварилия се с тази задача комитет от високопоставени служебни лица с много средства начело с д-р Лазаров и милионите му долари -и бях наясно с съдбата му -щях да стана жертва на същата подла субстанция. Ето как стана това:
Около средата на миналия век имах някаква работа в завода "Георги Кирков" в София.Посетих завода и потърсих юрисконсулта. Беше около обед и в стаята му се бяха събрали няколко души, които обсъждаха авторитетно проблеми с селските имоти, вили, залесяване и т.н.Беше време, когато на мода бяха вилните имоти /ранчетата/ и хората бяха хукнали по полетата и запустелите села. На бюрото на юриста бяха пръснати шепа семена, които хората подмятаха и разглеждаха.
След като обиколих цеховете на завода и събрах необходимите за експертизата ми данни стана време да си тръгвам обратно - върнах се при юриста да си взема чантата - беше свършило работното време и всички се бяха разотишли. Събрах в шепата си останалите на масата семена - реших, че са слънчогледови /!/ и си тръгнах. Междувременно цъкнах няколко зърна между зъбите си - хареса ми стипчавия им вкус . Продължих да хрупам стипчавите семена и докато чаках трамвая на спирката. По-нататък всичко продължи нормално:качих се на влака за Пловдив, привърших зърнената закуска и когато наближих гара Стамболийски усетих, че нещо става в стомаха ми. Докато се прибера от гарата до в къщи вече бях тежко болен.
В къщи се тръшнах на леглото, Повалиха ме непрекъснати позиви за повръщане, диария и страшно сърцебиене.Най-лошото обаче бе това, че не знаех как да обясня причината , не можех да назовя какви бяха опасните семена. Съпругата ми, лекар с помощта на Бърза помощ
не знаеше каква противоотрова да ми приложи!Разрови старите книги-учебници и предположи най-сетне, че може би съм чоплел семена от рицин!Прочете диагнозата и и зхода от тежкото състояние:изход ЛЕТАЛЕН. Никаква противоотрова.!! А бях само на 40 години, здрав, прав,млад мъж с две малки деца..Историята с Георги Марков още не бе известна, нито с Владимир Костов, нито изобщо се знаеше нещо за рицина като отрова.В задния двор на дядовата къща в Карлово имаше един рицинов храст с прекрасни алени цветове, но ние,децата, се пазехме от него.Опасна красота!
Не зная дали някои води статистика за отровените в България, но ми се струва, че ние двамата с полковника от ДС Костов можем да се гордеем, че сме се една спасили по чудо от
една упорита безспорна смърт.Той -поради дебелата си жилетка ,аз- поради здравата си и млада физика. Или съществува и някаква неизвестна още причина срещу този бич, поразил
с помощта на престъпници талантливия Джери ?
..
Няма коментари:
Публикуване на коментар